Пророчески сънища

25.

— Експлозия на газ — каза Гуен. Тя се усмихна, оценявайки находчивостта на Джъдсън. — Знаеш ли, това звучи съвсем убедително.

— Благодаря — кимна Джъдсън. Поради някаква причина — сигурно защото още беше под въздействието на преживяното — му беше приятно, че я беше впечатлил с умело измислената за пред Оксли версия. — Трябва да призная, че доста съм се упражнявал да съчинявам такива обяснения.

Тя го погледна и в очите й блесна любопитство.

— В работата си за онази агенция, която спомена?

— Разузнавателните агенции много ги бива в прикриването на истината. Те са довели това до степен на изкуство. Научих доста, докато работех за Джо Сполдинг.

— Директорът на агенцията ли?

— Да.

— Аби спомена, че агенцията била затворена заради бюджетни съкращения.

— Финансирането винаги е проблем за тези служби.

— Сполдинг лобист ли стана? Това се случва обикновено, нали? Тези хора никога не падат по гръб, като котките са.

— Не успя. Сполдинг е мъртъв.

Гуен замълча.

Джъдсън отпи от виното си и остави чашата. Усещаше как изтощението се просмуква в костите му. Седяха пред камината в малката стая на Гуен, вдигнали крака на една табуретка. На масата помежду им имаше бутилка вино, купена от местния магазин, и остатъци от пица за вкъщи.

Коктейлът от адреналин и парапсихична енергия, който винаги следваше тежкото изтощение на паранормалните сетива, все още го поддържаше буден. Джъдсън се чувстваше напрегнат и неспокоен. Всъщност се нуждаеше от малко бърз и разгорещен секс с Гуен, но нямаше да е джентълменско, ако й го предложеше след преживяното през деня. Вместо това използваше алкохола, за да се отпусне и успокои. Скоро щеше да рухне от изтощение. Може би тази нощ нямаше да сънува нищо.

Макс се беше свил на перваза на прозореца и гледаше навън. Гуен отбеляза, че той изглежда депресиран, но според Джъдсън котаракът беше готов за отмъщение.

С теб съм, приятел — помисли си Джъдсън.

— Чудя се дали Никол ще си спомня нещо от случилото се — каза Гуен.

Джъдсън отпусна глава върху облегалката на креслото си. Никол беше дошла в съзнание точно когато беше пристигнала първата пожарна. Медиците я бяха прегледали и заключили, че не е необходимо да я водят в Спешното. Един от полицаите на Оксли я беше закарал до дома й.

— Сигурно няма да помни много — кимна Джъдсън. — Загубата на съзнание обикновено води до някакви петна в паметта. Съмнявам се, че ще се сети какво се случи в минутите преди експлозията. Но тя трябва да ни обясни защо е отишла да говори с Луиз точно днес. Това е важно.

Гуен се обърна и го погледна.

— Какво, по дяволите, стана в къщата на Луиз? Тези камбанки си висяха в дома й и на верандата от години. Защо точно днес следобед се побъркаха?

— Знаеш, че не съм специалист по парафизика като Сам… Ала имам чувството, че експлозията беше последното събитие във верижна реакция, стартирана няколко часа по-рано, когато убиецът е използвал някакъв паранормален кристал, за да убие Луиз Фулър. Всъщност може да е била стартирана и преди десетилетия.

— Какво имаш предвид? — попита Гуен.

— Енергията трябва да се е трупала в дома на Луиз Фулър от години, заради тези вятърни камбанки. Ситуацията сигурно вече е била доста взривоопасна. Когато убиецът е насочил оръжието срещу Фулър, е използвал голямо количество концентрирана паранормална енергия. Тя е допринесла за нестабилността. Цялото място беше като тлеещ огън, готов да лумне в пламъци. А после се разрази и бурята отвън. Може тя да е предизвикала искрата, която подпали всичко.

— Не беше само бурята — въздъхна Гуен. — С теб също генерирахме много паранормална енергия, докато бяхме в къщата.

— Така е — съгласи се той с неутрален тон.

— Мислиш ли, че ние сме предизвикали фаталните искри?

— Възможно е.

— Боже мой…

— Както ти споменах, в тази къща имаше натрупана много енергия още преди да пристигнем.

Гуен кимна замислено.

— А какво точно направи с пръстена си?

Джъдсън погледна кристала. Вече не излъчваше енергия, но отразяваше с меко сияние светлината на огъня.

— И аз не знам.

Тя впери поглед в него.

— Наистина ли? Нямаш представа как се задейства пръстенът ти?

— Правил съм точно този номер само веднъж. — Той отпи от виното си. — Тогава един човек опитваше да ме убие.

— Говориш за последния случай, нали?

— Да. — Джъдсън остави чашата си.

— Откъде знаеше, че ние тримата и Макс трябва да сме във физически контакт, за да останем в безопасната зона, която създаде с пръстена си?

— Истината ли да ти кажа? Не бях сигурен, че ще свърши работа. Просто ми хрумна, че така изглежда по-логично. А и нямахме много други възможности.

— Значи все пак имаш някаква теория как действа пръстенът.

Той го огледа.

— Мога да фокусирам парапсихична енергия с него, но когато го правя, все едно опитвам да контролирам светкавица. В кристала има много дива сила, но доколкото разбирам, той само приглушава паранормалните потоци в близост. — Джъдсън замълча. — Включително и аурите на хората.

— Искаш да кажеш, че можеш да го използваш като оръжие?

— На близки разстояния, да.

— Как го настройваш?

Джъдсън не отговори. Трудно му беше да се концентрира. Умората ставаше все по-силна.

— По-рано ми обясни, че паранормалните кристали, които се използват по този начин, трябва да се настройват много често — напомни му Гуен. — Ти как настройваш кристала си?

— Нямам представа. — Той гледаше как пламъците танцуват, отразени от кристала. — Използвал съм го пълноценно само два пъти — днес и при последния случай, по който работих. Няма как да разбера дали в него е останала някаква енергия, докато не успея да си почина малко.

— Изтощен си — въздъхна Гуен. — Използва много енергия днес, за да ни защитиш.

— Просто трябва да поспя.

Тя допи виното си замислено. Джъдсън усети как енергията се промени и разбра, че Гуен е преминала в транс. Макс измяука тихо и слезе от перваза на прозореца. Бързо прекоси стаята, скочи на креслото до Гуен и се настани удобно. Тя го погали отнесено.

Джъдсън притвори очи.

— Хайде — каза той. — Погледни. Но те предупреждавам, че това задейства сетивата ми.

— Прекалено си уморен, за да ги задействаш.

— Това показва колко малко знаеш. — Той се усмихна.

— Искаш ли да видиш?

Тя примигна и излезе от транса. Нивата на паранормална енергия помежду им се върнаха към нормалното. Вече нищо между нас няма да бъде нормално, Гуен Фрейзиър — помисли си Джъдсън.

— Добре, не съм експерт по физика на кристалите, но ако съдя по това, което видях в аурата ти, и това, което наблюдавах днес, когато използваше пръстена, мисля, че ти всъщност го настройваш автоматично, като го носиш — каза тя.

Джъдсън огледа пръстена.

— Обикновено е необходим друг кристал, за да настроиш първия. И този процес изисква човек със специален талант.

— Може би в твоя случай действа, защото аурата ти генерира дължини на вълните, които резонират по естествен начин с кристала. Това би обяснило въздействието ти върху него.

Той опита да осмисли думите й, но беше прекалено изтощен.

— Лягай си — помоли го тихо Гуен.

— Добра идея. — Джъдсън остави недопитото вино настрана. — Ще го направя още сега. Остави вратата между стаите отворена. От съображения за сигурност.

— Добре.

Той усещаше погледа й върху гърба си, докато отиваше към стаята си.

— Спри да се тревожиш — каза й той. — Това ми се е случвало и преди. Като поспя малко, ще се оправя.

— Добре — кимна тя.

Но той усещаше, че Гуен е много разтревожена. Знаеше, че тя няма да може да заспи, докато не се увери, че той е добре. Искаше да й каже, че няма нужда да стои будна. Той не беше болен. И със сигурност не се нуждаеше от терапия. Просто трябваше да поспи.

Строполи се на леглото, затвори очи и потъна в мрака, преди да измисли как да я успокои.