Пророчески сънища

6.

Бъди Пул, собственикът на универсалния магазин, стоеше облегнат на плота и погледна Гуен над златните рамки на очилата си за четене.

— Значи си взела котарака на Евалин, а? Може и да е благородно от твоя страна, но трябва да те предупредя, че Макс е свикнал да го глезят. Яде от най-скъпата храна за котки, консерви от дива сьомга или качествена риба тон. Евалин винаги му купуваше най-доброто — от същите марки консерви, каквито ядат хората. Казвам ти, моите кучета не нагъват толкова скъпи неща като онзи лакомник.

— Ще му се наложи да промени вкусовете си, ако остане при мен — спокойно отговори Гуен. — Бъди, запознай се с Джъдсън Копърсмит. Той е мой приятел.

— Приятно ми е. — Бъди протегна голямата си ръка. — Добре дошли в Уилби. Съжалявам, че идвате тук при такива тъжни обстоятелства.

Джъдсън се ръкува с Бъди над плота.

— Наричай ме Джъдсън.

— Дадено. Чух, че Гуен довела приятел. В странноприемницата ли сте отседнали?

— Там — потвърди Гуен. — Триша ми позволи да държа Макс в стаята си, но ми трябва храна и стърготини за котешката тоалетна. Да познаваш някой, който би взел един хубав котарак?

— Не. Аз самият си падам по кучетата. Имам два ротвайлера, но те сигурно ще решат, че Макс е новата им играчка за дъвчене.

Универсалният магазин на Уилби се беше променил много малко през двете години, в които Гуен не го беше посещавала. Пътеките с пакетирани стоки и малката секция с пресни продукти бяха вляво. Отдясно имаше рафтове и маси, върху които бяха изложени произведения на местните занаятчии.

Бъди Пул също не беше се променил. Беше набит, здрав мъж с гъста сива брада и оредяваща коса. Носеше карирана риза и гащеризон с червени тиранти.

— Жалко за бедната Евалин — тежко въздъхна Бъди и поклати глава. — Ще ни липсва. Беше си на мястото тук, в Уилби. — Той погледна Гуен. — Чух, че ти си открила тялото.

— Новините се разчуват бързо — вметна тя.

— Да, в този град е така. Съжалявам, че се е паднало на теб. Знам, че бяхте приятелки.

— Тя ми беше много близка — сведе очи Гуен. — А за котешката храна — засега ще купувам от скъпата. Мисля, че Макс е достатъчно травмиран. Знаеш как тежко преживяват котките, когато ги преместиш от мястото, с което са свикнали.

— Да, чувал съм, че не привикват лесно с нова обстановка — съгласи се Бъди. — С кучетата е различно. Можеш да ги водиш навсякъде. — Той бързо заобиколи плота. — Ще ти трябва дива сьомга значи. И пресни яйца. Евалин редовно му даваше яйца. Имаш ли хладилник в стаята? Не съм сигурен дали Триша ще ти позволи да си държиш картон с яйца в кухнята й.

— Имам от малките хладилници, които наричат минибар. В него ще се побере една кутия с шест яйца.

— Ще ни трябва и отварачка за консерви — обади се Джъдсън.

— На трета пътека. — Бъди тръгна обратно към плота с две консерви сьомга и кутия яйца.

Двама души, очевидно туристи, влязоха в магазина. Лекото течение от отварянето и затварянето на вратата предизвика познатото подрънкване на кристалните висулки до входа. Гуен усети ледени иглички по тила си, като чу този звук. Знаеше, че отсега нататък винаги ще го свързва с образа на мъртвото тяло на Евалин, проснато върху килима.

Забеляза, че Джъдсън оглежда изложените кристални вятърни камбанки.

— Продавате ли много такива? — попита той Бъди.

— И още как! — Той остави консервите на плота. — Прави ги една от местните жени, нарича се Луиз Фулър. Туристите много ги харесват. Почти всяка къща наоколо има по едно от нейните творения, закачено на верандата или някъде вътре. Още двама-трима занаятчии правят вятърни камбанки, но никой не може да конкурира Луиз. Звукът на всяка е уникален. Продавам много бройки и по занаятчийските панаири, които посещавам.

— Още ли ги обикаляш? — заинтересува се Гуен.

— Разбира се. — Бъди натискаше бутоните на архаичния касов апарат. — Старая се да отида на поне пет-шест годишно. Много от местните занаятчии и художници зависят от парите, които им нося от тези панаири. Никол, цветарката, се грижи за кучетата ми, докато ме няма. — Той вдигна поглед от касовия апарат. — Това ли е всичко?

— Да — кимна Джъдсън. Извади портфейла си и постави няколко банкноти върху плота.

— Чакай — прекъсна го Гуен. — Аз ще ги платя.

— Ще се оправим после — обеща той.

Бъди пъхна парите в касата и подаде на Джъдсън рестото. После погледна Гуен над рамките на очилата си.

— Не искам да задавам лични въпроси, но хората разправят, че Оксли се държал много грубо с теб заради случилото се с Евалин.

— Оксли би предпочел да се махна от града възможно най-бързо — отвърна Гуен. — И не е само той. Но ще ми трябва известно време, за да реша какво ще правя с къщата на Евалин и старата й лаборатория.

Бъди повдигна рошавите си вежди няколко пъти.

— Чух също, че онзи от телевизията, с когото Евалин работеше, се бил върнал. Имаш ли представа защо се навърта наоколо?

— Търси нови идеи за шоуто си — обясни Гуен нарочно неопределено. — Преди малко замина от града. — Тя взе торбата с покупките. — Благодаря, Бъди.

— Няма нищо. — Той въздъхна. — Много жалко за Евалин. Много ще ми липсва.

— И на мен — промълви Гуен.