Пророчески сънища

10.

Когато двамата влязоха във фоайето, Райли Дънкан вдигна глава от това, с което се занимаваше на рецепцията, и изгледа Гуен навъсено.

— Получих оплакване от гост на вашия етаж, госпожице Фрейзиър. Дамата от стая 305 твърди, че котката ви я безпокои.

Гуен се намръщи.

— Как може Макс да безпокои някого?

— Тя ми обясни, че той мяука шумно всеки път, когато някой мине по коридора. Отидох да проверя три пъти и се оказа, че е права. Чува се откъм коридора. Дамата от стая 305 твърди, че шумът я побърква. Тя не обича домашни животни. Страхува се, че котаракът ще изскочи от стаята и ще се хвърли отгоре й, когато е в коридора.

— Ще държа Макс настрани от нея — обеща Гуен. — Щом ме види, че съм се върнала, ще спре да мяука. Мисля, че се тревожи да не съм го изоставила и аз. Евалин го отглеждаше от малко котенце и той не разбира, че тя си е отишла завинаги.

— Сигурно не му харесва да е затворен в хотелска стая — отбеляза Райли. — Котките държат на територията си. Не се адаптират лесно към нова обстановка.

— Знам, че е така — кимна Гуен. — Но не можех да го оставя сам в къщата. Там няма кой да го храни. — Тя се поколеба за миг, но попита: — Случайно да искаш да го осиновиш?

— Не си падам по котки. Заведи го в приюта за животни.

Той се обърна отново към екрана на компютъра си.

Гуен и Джъдсън се качиха по стълбите. Мяукането започна, когато стигнаха до третия етаж. То отекваше по коридора. Гуен примигна, извади ключа си и забърза към стаята. Щом отвори вратата, Макс се втурна покрай нея и изскочи навън.

— Макс, не! — извика Гуен. — Върни се!

Джъдсън се наведе и погали котката.

— Не е разумно да бягаш, Макс. Тя ти носи храна. Не че имаш нужда от ядене. Изглеждаш доста дебел. Ходиш ли на фитнес?

— Евалин казваше, че породата му е такава, затова се е ошишкал.

Котаракът размърда уши, но позволи да го внесат обратно в стаята. Джъдсън го постави на пода, а Гуен заключи вратата.

— Какво ще правиш с него? — попита Джъдсън.

— Сигурно ще го отведа в Сиатъл, освен ако не убедя някой местен да го вземе, което е малко вероятно. Макс не е особено любвеобилен и гальовен.

— Изглежда доста враждебен.

— Така е… Но Евалин много го обичаше. Няма да го заведа в приют за животни, но ако го оставя сам в къщата, той ще побеснее. А подивелите котки правят големи поразии.

— В такъв случай явно си се сдобила с домашен любимец.

— Така изглежда. — Гуен погледна Макс. — Разбира се, ако си наумиш, че си роден да бъдеш свободен, няма да ти преча, обещавам.

Котаракът не й обърна внимание. Влезе в банята и се настани до празната си купичка за храна. Изгледа я намръщено през вратата.

— Добре, добре — примирително въздъхна тя. Отвори минибара и извади яйцата. Счупи две в купичката му. — Но не ме вини, ако станеш прекалено дебел, за да избягаш.

Джъдсън отиде до минибара.

— Искаш ли да пийнем по нещо, докато говорим?

— Чудесна идея. Добре ще ми дойде едно питие след сблъсъка с Никол.