Пророчески сънища

38.

Тя го преведе през кипящата мъгла на енергията на сънищата.

— Да не се спънеш в тялото — предупреди я той.

— Къде е то? — Гуен се огледа.

— В краката ти.

Тя погледна надолу и повдигна бездънните си очи.

— Да, сега го видях. Това е проблемът с навлизането в чужд сън. Обикновено си представям картината като цяло, но завися от сънуващия за подробностите.

Поради някаква причина това го развесели.

— Подробности… като някой труп?

— Да. Добре. Замразих сцената, за да можеш спокойно да анализираш събитията. Сега ще бъде много полезно, ако ми кажеш какво виждаш.

— Нещата не изглеждат точно като в обичайния вариант на съня ми — рече той. — И не се чувствам по същия начин.

— Защото това е осъзнато сънуване. Ти си наясно, че сънуваш. Можеш да упражняваш някакъв контрол. Заради тази перспектива преживяването е различно от онова в обикновения сън.

— Щом го твърдиш.

— Разказвай, Джъдсън — подкани го тя тихо.

Той се огледа, ориентирайки се в странния пейзаж на съня. Сцената беше замръзнала, както Гуен беше казала, но той знаеше точно къде се намира. Моментът беше ясен. Експлозията още не се беше случила. Ако не беше паранормалното му зрение, нямаше да може да види нищо, освен лъчите на двата фенера, неговия и на Сполдинг. Фенерът на мъртвеца беше паднал от ръката му. Също и оръжието с кристала.

Вътрешността на пещерата беше просторна. Губеше се в тъмнината на пет-шест метра. Но входът откъм външния свят беше тесен, извит пасаж, през който едва можеше да мине един човек.

С отворените си сетива той виждаше басейна, който маркираше входа към наводнената част от пещерата. Стоеше на ръба. Водата беше пропита с бледозеленикаво сияние — естествената енергия на скалите, които специалното му зрение виждаше. Когато погледна надолу, видя отвора на гърлото на Чудовището под повърхността.

— Току-що съм използвал пръстена, за да се спася от Сполдинг. Кристалът е още горещ. Оръжието с кристала е станало студено точно преди Сполдинг да умре. Но вече е прекалено късно. Енергията, освободена от оръжието и пръстена ми, е подпалила атмосферата. Усещам засилващата се топлина и нестабилност. Образува се заря.

— Като Северното сияние ли?

— Да. Но тук се състои от вълни на паранормална енергия. Усещам, че експлозията наближава. Това, което още не знам, е, че тя ще бъде достатъчно силна, за да повлияе на нормалните дължини на вълните от спектъра. Но съм наясно, че може да ме убие или поне да порази паранормалните ми сетива. Интуицията ми подсказва, че единствената ми надежда да се спася от ударната вълна е, като се хвърля във водата. Ако успея да се отдалеча достатъчно под водата, може да имам шанс.

— Къде е входът на подводната пещера? — попита Гуен.

— Стоя на ръба на водата.

— Опиши ми го.

— Поради някаква причина наричат входа Чудовището. Местните казват, че то поглъща водолазите цели. Някои хора твърдят, че има изход през морето, но никой никога не е успял да стигне до него. Малцина са опитали да минат през поредицата подводни пещери. Повечето са били принудени да се върнат. А онези, които не са го направили, са изчезнали.

— Но в този момент ти планираш да изплуваш през него.

— Не. Аз само искам да се гмурна достатъчно дълбоко, за да се спася от експлозията на паранормалната енергия в пещерата. Вече съм с водолазния си костюм, защото се готвех да търся мъртвия анализатор. Взимам бутилката и оборудването си и скачам във водата. Минавам през гърлото на Чудовището. Усещам експлозията и я чувам, въпреки че съм под водата. Има ударна вълна, но водата и околните скали ме защитават. Когато всичко свършва, изплувам на повърхността.

— Добре, вече сме в онази фаза от съня ти. Кажи ми какво виждаш.

— Не много. Зарята по някакъв начин е повредила паранормалното ми зрение. Останал съм като сляп.

— О, боже, не знаех, че си изгубил паранормалното си зрение.

— Отне ми почти месец да го възстановя. Не бях сигурен дали изобщо ще успея.

— Нищо чудно, че си се оттеглил в онова градче на брега на океана. И че си имал кошмари.

— Като става дума за тях…

— Да се върнем на съня ти.

— Паранормалното ми зрение е изгубено, но все още виждам с нормалното и имам фенер.

— Какво забелязваш?

— Тялото на Сполдинг. Фенерът му е наблизо, но е изгаснал. Експлозията го е унищожила. Съзирам оръжието с кристала. Изтърколило се е до купчината скали. Но не обръщам внимание на тялото или оръжието, защото току-що съм осъзнал, че трябва да преплувам през подводните пещери.

Той спря, защото не намираше смисъл да описва безкрайния кошмар на дългото плуване към изхода от пещерата.

— Как разбираш в каква посока да плуваш? — попита Гуен.

— Във водата мога да усетя течението. Съвсем леко е, но е постоянно. Аз го следвам.

— Не знаеш дали няма да стигнеш до някоя теснина, през която да не можеш да минеш — прошепна Гуен.

Дори и в атмосферата на съня, той долови как трепери гласът й.

— Нямах избор — напомни й той. — Да довършим това с терапията.

— Извинявай. Понякога и аз засядам в съня. Добре, мисля, че си представих обстановката.

— Е, вече имаш контекст.

— Точно така, контекст. Каниш се да скочиш във водата за дългото плуване към морето. Зърваш ли предмета, за който знаеш, че е важен?

— Да. — Завладя го вълнение. — Да, сега го виждам. Само за миг, с крайчеца на очите си. Нещо малко и бяло, което не изглежда на място там.

— Погледни го по-отблизо.

Последователността на съня се раздвижи като течност около него. Той отмести поглед от замръзналата завеса на зарята от енергия и се съсредоточи върху сенките.

— Ей там е, от другата страна на водата. Прилича на ъгълче от къс хартия. Виждам само малка част от него. Останалото е скрито под една скала.

— Скрито? — захвана се за думата Гуен. — Сигурен ли си?

— Няма как да се е озовало там случайно. Близо е до мястото, където го бяха убили.

— Кого?

— Анализатора. — Джъдсън излезе от съня с прилив на адреналин и психична енергия. — Още не е мъртъв, но знае, че ще умре. Опитва се да остави съобщение на този, който дойде да го търси. Трябва да се върна в онази пещера.

— Ще преплуваш през подводните тунели? — попита Гуен.

— Не мисля, че ще се наложи. Ако не си чувала, баща ми е собственик на една от най-големите компании в минния бизнес в целия свят.

— А, да, вярно. — Гуен сбърчи нос. — Все забравям за тези Копърсмит.

— Ако има едно нещо, което татко знае, то е как да прокопава твърди скали. Отварянето на входа към пещерата ще бъде като детска игра за него. Сигурно няма да му отнеме повече от няколко дни да изпрати екип и машини на мястото.

— Господи… Разкриваш няколко убийства тук, в Уилби, и отиваш на Карибите да разрешиш още няколко паранормални престъпления със странни средства и мистериозни оръжия — въздъхна Гуен. — Живееш интересен живот, Джъдсън.

— Да, напоследък календарът ми е пълен. — Образът блесна в съзнанието му. Изведнъж разбра всичко, всяко парче от загадката попадна на мястото си. — По дяволите… Трябваше да се сетя по-рано.

— Какво?

— Отговорът е в календара.