Пророчески сънища

35.

Гуен чакаше нетърпеливо Джъдсън да приключи разговора. Беше обзета от вълнение и нетърпение.

— Знам защо Луиз е дала на сина си фотоапарата с кристала — каза тя.

— Така ли? — Джъдсън прибра телефона си. — Предполагам не мислиш, че го е подготвяла за сериен убиец.

— Не, дала му го е, за да се пази от баща си, демона.

Джъдсън се замисли над думите й.

— В това наистина има някаква логика.

— Може би дори се е надявала Зандър да направи това, което тя не е могла — да унищожи мъжа, който я е тормозел толкова дълго време.

— Искала е синът й да бъде нейният отмъстител. Да, възможно е. Знаеш ли, разговорите с теб са полезни. Помагат ми да си изясня заплетените ситуации. Ти се справяш добре с анализа на характери.

Тя се изненада колко много я зарадва похвалата му.

— Благодаря. Сигурно е страничен ефект от таланта ми. Ти можеш да се вмъкваш в главите на лошите. Аз пък — в главите на жертвите.

— Това е свързано с духовете, които ти говорят.

— Именно. Всъщност е точно това, нали? Анализирам жертвите, когато говоря с духовете им.

— Да. — Джъдсън явно беше заинтригуван от тази идея. — Изглежда, имаш талант за тази работа.

— От нас ще излезе отличен екип.

— Вероятно…

— Е, който и да е демонът, негодникът има да отговаря за много неща.

— Така е — съгласи се Джъдсън. — Едно нещо е сигурно. По всичко изглежда, че демонът е местен. Той живее в града. Бил е тук през цялото време. Но Луиз е знаела това. И щом се е страхувала толкова от него, защо изобщо се е преместила да живее тук?

— Тя с била психически и физически осакатена жена — каза Гуен. — Щом е можел да организира и ръководи цяла престъпна група, той не е имал никакъв проблем да контролира и нея. Искал е тя да живее тук не само защото му е било удобно, а и за да я държи под око и да е сигурен, че няма да й хрумне да отиде при ченгетата.

— И ако сме прави, този демон има много силен талант — каза Джъдсън. — А това означава, че му е още по-лесно да манипулира уязвима жена като Фулър.

— Бедната Луиз. Нищо чудно, че не беше съвсем на себе си. Следващият въпрос е дали бащата и синът са се познавали.

Джъдсън потупа с пръсти по волана.

— Вероятно не е станало още в началото, когато Тейлър е открил майка си тук. Но в някой момент са се срещнали. Може би Луиз е казала на Тейлър за баща му или демонът е научил, че майката се вижда със сина си… Сега фотоапаратът е у бащата или поне той се е сдобил с кристала, който е бил вътре. През последната година и половина той го използва.

— Това потвърждава мотива за убийството на Евалин. Тя е открила кой е демонът.

— Да.

— А сега пак трябва да чакаме, нали?

— За нещастие, да.