Пророчески сънища

41.

— Двамата с майка ти имаме някои добри и някои интересни новини във връзка с парите, които Бъди Пул е трупал в офшорната си сметка — каза Ник Сойър.

Джъдсън стигна до далечния край на стаята си, обърна се и закрачи към противоположната стена. Не му харесваше напрежението, което караше косъмчетата на тила му да настръхват. Макс го наблюдаваше от средата на леглото.

— Предполагам, че под интересни имаш предвид лоши — каза Джъдсън.

— Ще стигна и до там — обеща Ник. — Но преди да ти ги съобщя, двамата с госпожа Копърсмит бихме искали да подчертаем, че проследяването на парите щеше да стане много по-бързо, ако се беше сетил да включиш името на Пул в списъка на заподозрените.

Джъдсън разтри тила си. Чувството за безпокойство се засилваше. Знаеше, че това означава, че е пропуснал нещо важно.

— Пул не беше свързан с групата от проучването — оправда се той.

— Извинения, извинения…

— Не съм в настроение да слушам критики за уменията си да водя разследване. Много добре знам, че нещата в Уилби не се развиха гладко. Но искам да напомня и на теб, и на майка ми, че се заех с този стар случай преди няколко дни и се оказа, че ситуацията е много по-сложна, отколкото ми беше представена първоначално.

— Горкият — въздъхна Ник. — Аз лично бих искал да разбера как си се сдобил с номера на офшорната сметка и паролата на Пул.

— Работил съм известно време в държавна агенция — отвърна Джъдсън.

— А, да, пощата. Все забравям.

— Откриването на информацията за сметката не беше никак лесно, повярвай ми. Имаше две кучета. И то големи.

— Завързани ли бяха?

— Не, пуснати свободно из къщата.

— И как мина покрай тях? — попита Ник от чисто професионален интерес. — Псетата създават доста проблеми.

— Имах помощник — призна Джъдсън. — Отидох в къщата на Пул с пакет кучешка храна и с Никол Хъдсън. Тя е ходила да ги храни винаги когато Пул е отсъствал от града. Кучетата я познават и я обожават. Всъщност тя ще ги вземе при себе си сега, след като Пул вече го няма.

— Никол знаела ли е какво е правел той, когато е отсъствал от града?

— Не. А сега ми кажи за сметката.

— Открихме я веднага след като ни даде номера и паролата — обясни Ник.

— Така. И каква е лошата новина?

— Сметката е била закрита.

Джъдсън се закова на място.

— Сигурен ли си?

— Когато става въпрос за големи суми анонимни пари, винаги внимавам много. Майка ти също — увери го Ник.

— Не се съмнявам. Продължавай.

— Офшорната сметка на Пул е била изпразнена съвсем наскоро.

— Трябва да е знаел, че сме по петите му — предположи Джъдсън. — Може да е преместил парите като предохранителна мярка.

— Няма как да го е сторил. Освен ако не го е направил от гроба.

— Само не ми казвай, че…

— Точно така. Сметката е закрита около четирийсет минути след като Пул злополучно се е сблъскал с острия предмет тази сутрин.

— По дяволите!

— Именно. Според описанието на събитията, което получихме от теб, Пул е загинал в цветарския магазин приблизително в два часа през нощта. Сметката е била закрита малко след това. Струва ни се, че може би…

— Може би има още някой замесен в тази история. — Джъдсън се отправи към вратата. — Някой, който не само е знаел за офшорната сметка, но и кога е трябвало да действа.

— Който и да е бил, освен че е много добър на компютъра, явно е следил отблизо случващото се в Уилби — каза Ник.

— Определено. Негодникът ни е наблюдавал от първия ред. — Джъдсън отвори рязко вратата и бързо излезе в коридора. Макс скочи от леглото на пода и се втурна след него. — Оставаш сам — нареди му Джъдсън.

Котаракът се беше залепил за нозете му.

Джъдсън отвори вратата към стълбището и се отправи надолу. Макс го следваше по петите.

— На някакво стълбище ли се намираш? — попита Ник. — Звукът стана някак кънтящ.

— Минавам по аварийното стълбище. Това обяснява защо не открих компютъра и мобилния телефон на Евалин в дома на Пул тази сутрин. — Джъдсън стисна парапета и прескочи няколко стъпала наведнъж. Макс скочи след него. — Ще ти се обадя по-късно. Позвъни на 911 в Уилби и накарай дежурният да изпрати някого в старата хижа незабавно. Предупреди, че се готви още едно убийство.

— Какво става?

— Гуен потегли преди няколко минути. Ще попадне на Съндю. И е сама.