Пророчески сънища

20.

По някое време по-късно Джъдсън отново отвори очи, когато усети, че Гуен се измъква от леглото. Знаеше, че тя се опитва да го направи възможно най-незабележимо. Сигурно отиваше до тоалетната. Но видя, че тя облече халата си и се наведе над картата, която беше паднала на пода. Разбра, че си е наумила нещо.

Той се повдигна на лакти.

— Добре ли си?

— Какво? — Гуен се обърна, сепната. — Да, извинявай. Не исках да те будя. Станах преди няколко минути и реших отново да опитам със съня за пътуването. Върнах се до началото, тук, в Уилби, и забелязах един модел. — Тя отиде до масата и разгъна картата отгоре й. — Но се оказа сбъркан.

Сериозният й тон съвсем го разсъни. Той отметна завивките, седна и посегна към панталона си. Закопча го, прекоси стаята и отиде до Гуен.

— Обясни ми за модела… Какво му е сбъркано?

— Като навлизах в съня, предполагах, че това е карта на градове и места, които Евалин е възнамерявала да посети за целите на изследванията си. Но маркираните градове са прекалено много.

— Само шест са.

— Да, но това е с четири, дори с пет повече от обичайното. Разбираш ли, бюджетът, който Уесли й отпускаше, беше съвсем скромен. Той не плаща за самолетни билети и хотели на екип, който да проучи дадено място, освен ако историята не изглежда много обещаваща. Крайно невероятно е тя да е избрала шест града за следващия епизод на „Срещи с отвъдното“. А ако е работела по някакъв голям проект, свързан с много градове, мисля, че щеше да го обсъди с мен и вероятно и с Уесли.

Джъдсън подпря длани на масата и огледа шестте града.

— Мислиш, че има връзка между тези шест места? Нещо с паранормално значение ли?

— Не, не точно… Поне не в смисъла на легенди за къщи с духове или паранормални проявления. В съня ми Евалин ме посъветва да се върна в началото. Това беше моята интуиция, която ми напомняше, че това е същият модел, който двете с нея бяхме открили, след като Зандър Тейлър скочи във водопада.

Сетивата на Джъдсън се задействаха.

— Двете сте успели да откриете някои от местата на предишните му убийства. Заключили сте, че той е избирал за свои жертви хора, които твърдели, че имат паранормални способности. — Джъдсън завъртя картата и погледна шестте имена, написани там. — Трябват ми петнайсетина минути на компютъра ми. — След малко той затвори страницата с некролозите на вестника, който проверяваше, и отбеляза последното име от списъка, съставен от Болинджър на гърба на картата. — Това е — заяви Джъдсън. — Шест града, шестима умрели, до един от естествени причини, всичките в рамките на последните осемнайсет месеца. Имената на починалите са същите като тези от списъка на Евалин. Но ако някой е започнал отново да убива с фотоапарата, този път има една голяма разлика.

— Каква? — попита Гуен.

— Никой от починалите не е практикуващ екстрасенс, нито истински, нито измамник. Според некролозите никой от тях не е изкарвал прехраната си, твърдейки, че има паранормален талант.

— Не знам защо моделът е различен, но някой отново убива, по същия начин като Зандър Тейлър, с паранормални средства. — Гуен забарабани с пръсти по масата. — Евалин по някакъв начин е открила истината.

— Убиецът е осъзнал, че го е разкрила, и я е ликвидирал. Това ли предполагаш?

— Да.

Джъдсън се замисли.

— Взел е компютъра и мобилния й телефон с надеждата да премахне всички следи от проучванията й, които биха могли да отведат ченгетата до него.

— Не би могъл да знае за картата и къде е била скрита — каза Гуен. — Или просто не е могъл да влезе в огледалния мотор и да я вземе. Споменах ти, че не всеки можеше да се справи с енергията вътре. Но в това няма никакъв смисъл. Защо му е било да променя модела?

— Знаем, че Тейлър е мъртъв — напомни й Джъдсън. — Различен убиец, различен модел, различни жертви. Но между шестимата би трябвало да има нещо общо, повярвай ми. Просто е нужно да открием какво е то.

— Който и да е убиецът, трябва да е някой от местните — предположи Гуен. — Някой, който е знаел за Зандър и е решил да го имитира.

— Може би. Освен вероятността убиецът да е местен, знаем още нещо за него.

Гуен вдигна глава от картата, а очите й блеснаха, защото и тя се беше досетила.

— Убиецът има достатъчно силен талант, за да задейства фотоапарата. Ще търсим човек с паранормални способности.