Пророчески сънища

28.

Беше хубава вечер във виртуалния рибарник. Вербуването на нови клиенти вървеше идеално. Деветдесет и две годишният свекър на жената беше в отлично здраве и даваше признаци, че ще доживее до сто. За нещастие на наследниците си, старецът пропиляваше наследството с бесни темпове. Ако продължаваше така, щеше да е свършил парите, преди да умре. А това никак не се нравеше на снаха му. Със съпруга й разчитаха наследството да осигури собствените им старини.

Беше толкова несправедливо. Съндю разбираше това. А и старецът не се радваше на кой знае колко добър живот. Беше принуден да спре с шофирането и с любимия си голф преди няколко години. Сега прекарваше времето си в играене на карти и гледане на телевизия заедно с другите обитатели на много скъпия старчески дом, където вечно опяваше, че никой не го посещава. Междувременно синът и снаха му гледаха как наследството им се топи.

Смъртта на стареца щеше да промени всичко.

В началото Съндю беше принуден да прекара месеци в подготовка на плана си. Процесът включваше безкрайни часове проучвания в интернет, за да се идентифицират потенциалните клиенти. После идваше трудната задача да им се обясни, че проблемите им с наследството биха могли да бъдат разрешени като с магична пръчка — ала срещу определена цена.

Сега вече бизнесът му беше много по-канализиран, изискваше по-малко проучвания и нищожен риск. Както винаги, препоръките се оказваха най-добрата форма на реклама. Подшушнатата информация в интернет беше толкова ефективна, че Съндю не можеше да се оплаче от недостиг на потенциални клиенти в чат-стаята.

Парите вече не бяха важни. Сега Съндю работеше по навик.

Някъде по пътя играта на убийство по поръчка се беше превърнала в неустоима тръпка.

Досега градчето Уилби в Орегон беше идеалното скривалище, където можеше да се оттегля между убийствата. Вярно, че случилото се преди две години замалко не беше предизвикало катастрофа, но нещата се бяха успокоили, след заминаването на Гуен Фрейзиър от града. А после Съндю откри, че Евалин Болинджър има някои подозрения.

Проблемът беше разрешен сравнително лесно, но сега ситуацията започваше да излиза от контрол.

Кучката се беше върнала в града и този път не беше сама.

В противен случай Фрейзиър нямаше да представлява никакъв проблем. Тя беше просто някаква жена с незначителния талант да вижда аури — което не беше точно оръжие за масово поразяване. Въпреки случилото се преди две години, той не я възприемаше като сериозна опасност. Можеше да се справи с нея по един или друг начин.

Но присъствието на Копърсмит усложняваше ситуацията. Семейството му беше много влиятелно и без съмнение щеше да вдигне голям шум, ако един от синовете, наследник на бизнес империята, намереше смъртта си в малко градче като Уилби. Щяха да започнат опасни разследвания.

Семейство Копърсмит също имаха много тайни, ала те умееха да ги пазят.

А тайните бяха винаги интересни. И семейството на Съндю пазеше много тайни. И се справяха с това не по-зле от Копърсмит.