Пророчески сънища

37.

Джъдсън се нуждаеше от отговорите и нямаше шанс да достигне до тях сам. Време беше да прибегне до услугите на експерт. А Гуен имаше страхотен талант. И той й вярваше.

Обърна се отново към прозореца.

— Какво точно имаш предвид под контекст? — попита той.

— Знам, че сънят ти е свързан със случилото се по време на последния ангажимент, възложен от онази неназована агенция. Това е всичко, което ми е известно. Трябва да ми кажеш повече, преди да те поставя в транс.

— Добре — съгласи се той. — Ще ти разкажа какво се случи. Но не разбирам как това ще ти помогне да интерпретираш съня ми.

— Не бързай.

Джъдсън замълча за момент, събирайки мислите и спомените си. След известно време заговори. Беше наясно, че няма да спре, докато не й разкаже всичко.

— Знаеш, че двамата със Сам се занимаваме… Исках да кажа, занимавахме се с разследвания за една тайна държавна агенция. Това, което не знаеш, е как се сдобихме с този клиент.

— Предполагам, че не сте си пускали обяви в интернет.

— Не сме. Директорът на агенцията Джо Сполдинг нае мен и още двама души, Бърнс и Еланд, по време на последната ни година в колежа. Сполдинг беше много влиятелна фигура в разузнавателната общност, макар да не се набиваше на очи. Бяха му дали зелена светлина да създаде отдел за експериментални тайни операции с агенти с паранормални способности. Това трябваше да бъде съвременната версия на стария проект на ЦРУ за виждане от разстояние.

— И как е откривал потенциалните агенти като теб? — попита Гуен.

— Истинската тайна сила на Сполдинг беше, че той самият също имаше талант — обясни Джъдсън. — И то силен. Можеше да разпознае други хора с подобни парапсихични профили, ако се намираше достатъчно близо до тях, за да долови енергията от аурата им. Направи си офиси на територията на няколко колежа и предлагаше на студентите срещу заплащане да се подложат на експериментални психологически тестове. Така ги наричаше. Те целели да се установи дали човек има някакви паранормални способности. Записах се от любопитство, за да проверя дали този тест работи наистина.

— Ти си знаел, че имаш талант, така че си тествал неговия тест — кимна Гуен.

— Да. Оказа се, че тестът е измама. Беше старият експеримент с „познай каква карта държа“.

— За който Евалин казваше, че е напълно безполезен.

— Точно така. Но Сполдинг не разчиташе на резултатите от теста. Той се опитваше да открие хора с горещи аури. Разбира се, на изпита се явиха много хора без талант, но имаше и малък брой такива като мен — любопитни да научат повече за паранормалната страна на природата си.

— Сполдинг те е разпознал, когато те е видял — каза Гуен.

— Да. Той откри Бърнс и Еланд в друг университет. Предложи на трима ни вълнуваща кариера, изпълнена с екшън и приключения, както и възможността да използваме паранормалните си таланти в служба на страната си.

— Разбирам, че не си устоял на това предложение.

— Естествено. — Джъдсън се обърна с лице към нея. — Бях на двайсет и една и търсех точно нещата, които Сполдинг ми обещаваше. Мама опита да ме убеди да не се захващам с тази агенция. Но татко ме подкрепи. Той каза, че това ще бъде добър опит, тъй като изглеждах предопределен за кариера в сферата на сигурността. Наистина беше добър опит. Но за известно време…

Гуен се усмихна.

— Изживял си мечтата на всеки мъж. Станал си истински таен агент, при това с паранормални способности. Страхотно.

— Добри времена бяха, да. Сполдинг разбираше, че предпочитам да работя сам, и ми възлагаше индивидуални задачи. Не задаваше въпроси. Интересуваше се само от резултатите. Но след две-три години осъзнах, че не съм роден да работя за някого. Обаче процесът на разследване ми харесваше.

— Защото е пасвал на таланта ти. Работата ти е носела удовлетворение.

— Да. Но знаех, че не искам да работя за Сполдинг или когото и да било вечно. Мечтаех сам да си бъда шеф. Междувременно Сам завърши и получи лъскавите си дипломи по геология и инженерни науки. Всички знаехме, че той е предопределен да оглави изследователската лаборатория на „Копърсмит“, но също като Ема и мен не можеше да работи директно за татко.

— Вие Копърсмит много държите един на друг, но имате прекалено силна воля, за да изпълнявате чужди заповеди — отбеляза Гуен.

— Както казва мама, всички сме се метнали на баща ми. Оказа се, че Сам обмисляше да си направи собствена консултантска фирма. Но нямаше търсене на подобни консултантски услуги извън лабораторията на корпорация „Копърсмит“. Сполдинг обаче видя приложение на талантите на Сам. Той предложи двамата с него да си направим частна фирма за разследвания и да работим за него като външни изпълнители.

— И така се е появила „Копърсмит Кънсалтинг“.

— Повярвай ми, консултантските ни услуги покриваха доста сиви територии. На Сполдинг му харесваше да работи с нас по този начин, защото така можеше лесно да прикрива документалните следи от дейността ни. Двамата със Сам се заехме с бизнеса. Сполдинг беше основният ни клиент. Известно време всичко беше идеално. Но преди около година нещата започнаха да се променят.

— Какво се случи?

— Отначало промените бяха почти недоловими. Като консултанти на договор осъзнахме, че ни се спестява голяма част от информацията. Но ние си имахме нашата интуиция. Някои задачи започнаха да ни смущават. Отказвахме задачите на Сполдинг, освен ако той не ни предоставяше достатъчно информация.

Гуен се усмихна.

— Двамата със Сам сте искали да знаете в какво се замесвате, приемайки някой ангажимент. Настоявали сте да знаете контекста.

— Звучи ти познато, нали?

— Да. Но нека обобщим, оставам с впечатлението, че с течение на времето отношенията ви със Сполдинг и неговата агенция са станали малко напрегнати.

— Така е. — Той закрачи неспокойно из стаята. — Но за известно време успявахме да балансираме. Същественото за Сполдинг беше, че той се нуждаеше от нас. Ние бяхме най-силните таланти, които можеше да изпрати да работят по някой случай, и той го знаеше. Ако искаше резултати, използваше нас, а ако той ни използваше, ние искахме да сме информирани.

— Ами останалите агенти?

— Бърис и Еланд ни послужиха за предупреждение. Забелязах промените първо у тях.

— Какви промени?

— Бях работил и с двамата достатъчно дълго, за да съм наясно какви са паранормалните им способности и къде не са силни. Способностите им бяха сходни с тези на твоя приятел Сойър — изключително развито нощно зрение и слух, светкавични рефлекси. Можеха да изчезнат в сенките.

— Какво се случи? — попита Гуен.

— Случайно бях в офиса един ден. Сполдинг щеше да ме информира за някакво ново разследване. Когато пристигнах, той говореше по телефона. Бърнс беше в офиса. Предложи ми кафе. Когато взех чашата от ръката му, усетих нещо в енергията му, което ми се стори по някакъв начин лошо.

— В какъв смисъл?

— Нестабилно. Нездраво. Нецяло. Освен това той ми се стори наедрял, сякаш беше започнал да вдига тежести. В очите му имаше някаква горещина, която не бях забелязвал преди. Попитах го дали е добре. Зачудих се дали не е на път да се разболее от някакъв тежък вирус.

— Какво ти отговори той?

— Сякаш отключих нещо в него. От спокоен и дружелюбен той изведнъж побесня, като че го бях обидил. Помислих, че ще опита да ме удари. После Еланд влезе в стаята и му каза нещо като: Успокой се, приятел. Бърнс се обърна и бързо излезе. След като той се махна, забелязах, че и Еланд страда от същата треска, но че успява да се контролира малко повече.

— Болни ли бяха?

Джъдсън отново спря пред прозореца.

— Дяволите ме взели, не знаех. Ако беше болест, беше някаква треска, която влияеше на паранормалните им сетива. Наясно бях само, че не искам да прекарам никакво време край Бърнс или Еланд. Ние, Копърсмит, сме здрави като бикове, но в онзи ден в агенцията на Сполдинг започнах да се чудя дали хората с талант като нас не са податливи на трески, засягащи сетивата, които не поразяват нормалните хора.

— Разумна тревога. Кога отново срещна Бърнс или Еланд?

— Когато опитаха да ме убият на онзи карибски остров.

— Господи… Продължавай.

— Малко след онази случка в агенцията Сполдинг се свърза с мен за едно спешно разследване с висок приоритет. Един анализатор на разузнавателна информация от друга агенция беше изчезнал. Работната теория беше, че или е избягал с някаква изключително ценна информация, или е бил убит. Сполдинг искаше да разбера какво се е случило. Както обикновено, работата ми беше да открия отговорите. Със Сам никога не се занимавахме със залавяния или арести.

— Вие сте просто консултанти.

— Точно така — съгласи се той.

— И това е била последната задача, която „Копърсмит Кънсалтинг“ е поела за изпълнение от неназованата агенция? — попита Гуен. — Тази, заради която си изчезнал за известно време.

Той я погледна изненадан.

— Откъде знаеш това?

— Тогава не го знаех. Бях на Хаваите. Но когато се върнах, Аби каза, че си бил изчезнал за известно време в хода на последния си случай и че нещо се объркало, но си се завърнал невредим. Всички обясняваха, че си си взел почивка в къщата на брега, за да измислиш нов бизнес план за „Копърсмит Кънсалтинг“.

— Вярно е.

— Освен частта с повтарящите се сънища… Кажи ми какво стана на острова? — попита Гуен.

— Те вземаха някакъв медикамент, предизвикващ силно пристрастяване. Спирането му водеше до лудост и смърт. Във всеки случай изпълнителният директор на фирмата беше определил, че опитен експерт по сигурността с паранормален талант и задълбочено познаване на разузнавателната общност би бил безценен за компанията му.

— Това описание идеално пасва на стария ти шеф. Сполдинг също ли е взимал този медикамент?

— Да.

— Какво друго ти каза той?

— Почти нищо. — Джъдсън стисна ръба на перваза и погледна към реката. — Той бързаше. Спомена, че не може да си позволи да губи повече време. Възнамеряваше да инсценира собствената си смърт, след като се отърве от мен. Планираше да започне новата си кариера в частния сектор с нова самоличност.

— Но първо е трябвало да те убие, без да оставя следи. Как е смятал да го направи?

— Той имаше оръжие. С паранормален кристал. Изглеждаше като фенерче. Каза, че му е подарък от шефа на новата му фирма. В следващия момент той беше насочил фенера срещу мен. Усетих някаква ледена енергия. Мислех, че буквално ще замрази сърцето ми…

— Като бурята, предизвикана от вятърните камбанки в къщата на Луиз?

— Не, онази енергия беше хаотична и нехармонична, нефокусирана. Излъчването на оръжието с кристала на Сполдинг беше фокусирано и много мощно.

— Ти какво направи?

Джъдсън докосна пръстена си.

— Тогава открих какво мога да правя с този кристал. Използвах го инстинктивно, интуитивно. Насочих енергия през пръстена. Дължините на вълните й по някакъв начин неутрализираха оръжието на Сполдинг. Но това не беше краят. Потоците енергия от фенера се обърнаха. Сам каза, че ефектът е сходен с това как вълна от вода се блъска в стената на басейн и отскача назад в противоположната посока.

— Обърнатите потоци са поразили аурата на Сполдинг. И това го е убило.

— Да. Но тогава не мислех за научни теории, защото в този момент осъзнах, че с това съм изчерпал напълно късмета си.

— Какво още е можело да се обърка? — попита Гуен.

— В онази последна задача ли? Всичко. В пещерата започна да се трупа все повече енергия. Имах няколко секунди, в които да действам, защото усетих нарастващите нива на парапсихична енергия. Формира се някаква странна аура. Грабнах водолазната си бутилка и се хвърлих във водата, за да избягам от експлозията. Но когато след няколко минути изплувах на повърхността, видях, че са се сринали огромни скали. Входът на пещерата беше затрупан от няколко тона камъни. Експлозията беше освободила някакви токсични газове. Имаше само един път за бягство.

— О, боже! — прошепна Гуен. Очите й се помрачиха. — Преплувал си през подводната пещера?

Джъдсън прекоси стаята и седна на едното кресло.

— Бях говорил с местни хора за особената система от пещери, защото знаех, че ще се наложи да се гмуркам, за да търся тялото на анализатора. Те предполагаха, че от пещерите има изход в морето. Но ме предупредиха, че още никой не е преплувал цялата поредица от пещери и няма направена карта на тунелите.

Гуен потрепери.

— Да съм в капана на мрежа от подводни пещери би бил най-ужасният ми кошмар.

— Не — възрази той и срещна погледа й. — Твоят най-ужасен кошмар, а и моят би бил да прекарам остатъка от живота си погребан жив, вдишвайки токсични изпарения, с мисълта, че никой не знае къде се намирам.

Тя си пое дълбоко дъх и кимна.

— Добре, приемам забележката. Да си погребан жив е малко по-лошо от това да си в подводна пещера. Но все пак…

— Със сигурност не бих повторил преживяването през следващата си ваканция. Оцелях благодарение на мъртвия анализатор. Той никога няма да го научи, но аз му дължа живота си.

— Какво имаш предвид?

— Бърнс и Еланд не си бяха направили труда да изпразнят кислородната му бутилка, след като го бяха погубили. Бяха оставили и фенера на колана му. Искали са убийството да изглежда като нещастен случай, ако случайно някой открие трупа.

— Нищо чудно, че сънуваш кошмари — прошепна Гуен.

— Понякога сънувам как плувам през подводните пещери, но в лошия ми сън, този, от който ме събуди снощи, се връщам в момента точно преди да скоча във водата, за да опитам да изплувам в морето. Зървам нещо дребно с ъгълчето на окото си. В онзи момент не се замислих за него. Имах други тревоги. — Той стисна юмруци. — Но по-късно, в сънищата си, изживявам отново онзи момент и знам, че онова, което съм видял, е нещо важно.

— Имаш ли представа какво търсиш в съня си?

— Не. — Джъдсън поклати глава. — Повярвай ми, премислял съм го милион пъти.

Той се наведе напред и подпря лакти на коленете си, сплел пръстите си.

— Наистина ли смяташ, че можеш да ми помогнеш да намеря онова, което търся в съня си?

— Мога да ти помогна да го потърсиш. Но няма гаранция, че има какво да се открие. Повтарящото се търсене в съня може да е проява на стреса от случилото се в онзи ден. По един или друг начин обаче ще ти помогна да излезеш от безкрайната примка на повторението. Това ще ти помогне да се освободиш от съня.

— Направи го — каза той. — Сега.