Пророчески сънища

45.

Гласът от другия край на линията прозвуча като ниско, зловещо ръмжене на мечка.

— Фалън Джоунс — каза мечката. — Кой сте вие и откъде имате този номер?

— Казвам се Джъдсън Копърсмит — представи се Джъдсън. — Получих номера от един човек, който е много добър в издирването на информация в интернет.

Ник се усмихна и отпи от бирата си.

Последва кратко мълчание отсреща.

— Копърсмит като в „Копърсмит Майнинг Кампъни“? — попита Фалън Джоунс. Звучеше заинтригуван.

— Да. И също като в „Копърсмит Кънсалтинг“ — поясни Джъдсън.

— Не съм чувал за „Копърсмит Кънсалтинг“.

— Малка фирма сме — отвърна Джъдсън. — Специализирана в парапсихични разследвания. Нещо като „Джоунс и Джоунс“.

— Така ли? Доста такива агенции има на пазара. Повечето са мошеници.

— Ние сме различни — отвърна Джъдсън. — Като вас. И между другото ние също не сме чували за „Джоунс и Джоунс“. Но трябва да поговорим.

— Защо?

— Обаждам се от един малък остров в Карибско море. От една подводна пещера извадихме останките от тялото на мъж, на име Даниел Паркър. Бил е убит преди малко повече от месец. Оставил е съобщение за този, който го открие, къс хартия, на който пише името на фирмата ви.

— Прав сте — каза Фалън Джоунс. — Трябва да поговорим.