Пророчески сънища

14.

— Стрелял е ловец… — Оксли огледа следата, където куршумът беше улучил металната рамка на вратата. — Всяка година по тези места идват много ловци от градовете. Повечето не могат да уцелят и стената на обор. Превъзбудени са и стрелят по всичко, което се движи.

— Виждам, че не сте впечатлен — отбеляза Джъдсън.

Отначало Гуен се изненада, че Оксли не ги накара да чакат дълго. Пристигането му в хижата скоро след като Джъдсън се обади на 911, показваше, че той беше готов за действие. И можеше да реагира веднага, ако се получеше сигнал, че Гуен отново се е озовала на някое местопрестъпление. Сякаш той беше очаквал да научи още лоши новини, помисли си Гуен. Беше доста депресиращо да живее с подобна слава.

Светлината се отрази от тъмните очила на Оксли, когато той се извърна, за да погледне Джъдсън.

— Такива неща се случват всеки сезон. Просто се радвам, че никой не е пострадал.

— О, боже, ние също — увери го Гуен.

Лицето на Оксли се напрегна.

— Мислиш, че някой нарочно е стрелял по теб ли?

— Да. И тази възможност ми мина през ума.

— Но защо някой би направил това? — попита Оксли тихо.

— Не знам — отвърна Гуен. — Струва ми се, че е ваша работа да разберете.

Оксли я наблюдава дълго време. Очите му бяха непроницаеми зад очилата.

— Не е тайна, че си създаде враг тук преди две години.

— Говориш за Никол Хъдсън, нали? — досети се Гуен.

— Между нас казано, Никол не е особено стабилна психически.

— И аз така чух.

Оксли се замисли за миг, после отрони:

— Случайно знам със сигурност, че тя още пази старата ловна пушка на баща си.

— Прекрасно! — възкликна саркастично Гуен. — Неуравновесена психически жена, която притежава оръжие. Какъв е шансът да реши да го използва?

Оксли разтри врата си.

— Ще трябва да поговоря с нея.

— Не мислим, че това е бил ловен инцидент — каза тихо Джъдсън. — И съобщихме за стрелбата, защото нещата може да ескалират.

— Как така да ескалират? — повтори Оксли със злокобен тон. — Както преди две години ли?

— Да — потвърди Джъдсън.

— Кой си ти, Копърсмит, и каква е връзката ти с госпожица Фрейзиър?

— Аз съм неин приятел — отвърна Джъдсън. — Помагам на Гуен да уреди делата на Евалин Болинджър.

— Приятел, а? Аз пък чух, че сте нещо повече, но това си е ваша работа — каза Оксли. — Съветвам те обаче да внимаваш много. Приятелите на Гуен Фрейзиър имат лошия навик да умират тук, в Уилби. — Той нахлупи фуражката на главата си и се отправи към патрулната кола. — Обадете ми се, ако има други инциденти.

— Непременно — обеща Гуен. — Добре че е полицията, за да ни пази.

Оксли спря за момент, преди да се напъха зад волана.

— Искаш ли да видиш как ситуацията се успокоява? Напусни града. Имам чувството, че всичко ще се върне към нормалното веднага щом си тръгнеш. Точно както стана миналия път.