Пророчески сънища

47.

В онази нощ Джъдсън се люби с нея под ярката карибска луна, която обливаше морето със сребристата си светлина. Гуен се предаде на докосването му, на нежността и силата му. Но чувството за интимност, което бликна помежду им, беше това, което Гуен щеше да помни до края на живота си.

Накрая Джъдсън се просна по гръб и я издърпа върху мокрото си, пламнало тяло.

— Обичам те — каза той. — Още от онази вечер в Сиатъл.

Тя се засмя.

— Онази нощ ти търсеше разгорещен секс, защото смяташе, че това ще те изтръгне от мислите за повтарящия се сън.

— Така се заблуждавах тогава, но когато не получих разгорещения секс, осъзнах, че греша.

— И как по-точно го осъзна?

Той се усмихна и докосна косата й.

— Защото ми просветна, че ако не мога да правя секс с теб, не искам да го правя с никоя друга жена, дори и това да означаваше, че няма да се отърва от сънищата си. На теб колко време ще ти трябва да разбереш, че ме обичаш?

— О, и аз се влюбих в теб онази вечер.

— Така ли? — Джъдсън изглеждаше доволен.

— Знаех от самото начало, че ти си мъжът, когото съм чакала. Но провалих първата ни среща, като предложих да ти помогна за лошите сънища. Ти се ядоса и изчезна в Еклипс Бей.

— Ти ме съжали заради сънищата ми. А това беше последното нещо, което исках да изпитваш към мен.

— Знаех, че имаш проблеми със сънищата, и изпитвах съчувствие, естествено. Но бях наясно, че мога да ти помогна. Това нямаше нищо общо с влюбването ми в теб.

— Сигурна ли си?

— Казах ти, че никога не спя с клиенти. И със сигурност не се влюбвам в тях. Обичам те, Джъдсън. Обичам те от самото начало и ще те обичам винаги.

— Радвам се, че изяснихме това. — Той се усмихна и обгърна лицето й с дланите си. — През онзи месец в Еклипс Бей можех да мисля само за две неща — за теб и за проклетия сън. Беше въпрос на време да тръгна да те търся. Но си казах, че първо трябва да се справя със съня. После Сам се обади и ми съобщи, че имаш проблем.

— Какво съвпадение. Аз прекарах месеца, като си повтарях, че ще те видя на сватбата. — Гуен докосна устните му с върха на пръста си. — Имах хитър план.

Очите на Джъдсън блеснаха развеселени.

— Какъв беше хитрият ти план?

— На сватбата нямаше да спомена и дума за проблемите ти със сънищата. Щях да се преструвам, че не виждам нищо тревожно в аурата ти. Вместо да говоря колко съм страхотна в терапията на сънища, щях да се съсредоточа в това да те съблазня.

— Много хитро наистина. Мога да ти гарантирам, че стратегията ти щеше да успее.

— Мислиш ли?

— Без съмнение — увери я той. — Мога да го докажа.

— Как?

— Изпробвай хитрия си план върху мен сега и да видим дали ще проработи.

— Гениална идея.

Гуен го целуна под сиянието на луната и се зае да осъществява плана си.

Резултатите бяха изключителни.

Денят на сватбата беше съвършен за церемония на открито. Легаси Айлънд беше облян от топлата лятна светлина, характерна за архипелага Сан Хуан. Но на Гуен й се струваше, че събирането на семейство Копърсмит в Копър Бийч беше осветено и от допълнителна енергия.

Слънцето се отразяваше от повърхността на морето. Въздухът беше тъй кристалночист, че околните острови изглеждаха на ръка разстояние. И сякаш наети от сватбения агент, за да направят пейзажа съвършен, група великолепни китове лудуваха край брега. Те танцуваха във водата с лъскавите си черно-бели огромни тела, сякаш бяха леки като перца.

— Много си красива — прошепна Гуен на Аби.

Бяха в една малка ниша в старото имение, което сега беше дом на Аби и Сам. Гуен донаместваше елегантните гънки на сватбената рокля от сатен и дантела. През отворените френски прозорци виждаха редиците, облечени с бели драперии столове, които вече бяха пълни от страната на младоженеца.

Освен роднините и приятелите на семейство Копърсмит, на церемонията и приема бяха поканени и всички жители на острова. Съдейки по тълпата, Гуен беше сигурна, че всички местни бяха приели поканата.

Ала от страната на булката столовете бяха празни, въпреки че сватбеният агент предвидливо беше настанил повечето местни тук. Само доведеният брат и доведените сестри на Аби се бяха появили. Баща й и мащехата й бяха изпратили отговор, че за съжаление не могат да присъстват. Предвид факта, че в момента двамата се развеждаха и отношенията им бяха отвратителни, отсъствието им не изненада никого, най-малко Аби.

Гуен знаеше, че Аби искрено се беше трогнала от появата на няколко от най-верните й клиенти, които я бяха уважили, колкото и да ценяха уединения си живот. Грейди Хейстингс, младият мъж, замесен в случая, който беше събрал Аби и Сам, също присъстваше.

— Защо съм нервна? — попита Аби. — Не би трябвало да е така.

— Булките са винаги неспокойни — успокои я Гуен.

— Откъде знаеш? Никога не си била булка. Чакай да дойде твоят ред и ще видиш тогава.

Ник се появи на входа на нишата, където чакаха Аби и Гуен. Той винаги изглеждаше страхотно, но сега беше особено ослепителен и изтънчен в новия си елегантно скроен смокинг.

Той се усмихна на Аби и Гуен. В рядка проява на емоции и неговите очи се бяха насълзили.

— Имам най-красивите сестри на света — каза той с необичайно дрезгав глас.

— А ние имаме най-красивия брат на планетата — възкликна Гуен.

— Много съм щастлив за теб, Аби — прошепна Ник. — Сдобиваш се с истинско семейство.

— Вече имам истинско семейство — по-истинско от теб и Гуен няма накъде. Не бих могла да пожелая по-добро. Просто днес добавям съпруг и няколко нови роднини.

— Но нещата ще бъдат различни — каза Ник.

— Не, няма. — Аби пристъпи напред и се надигна на пръсти, за да го целуне по бузата. — Никога нищо няма да промени това, което е между нас тримата.

— Винаги ще бъдем семейство — допълни Гуен. Тя целуна Ник по другата буза и се отдръпна назад.

— Добре тогава. — Ник изглеждаше доволен. Той примигна, за да се отърве от сълзите в очите си, и предложи ръката си на Аби. — Хайде да го направим. Мисля, че Сам започва да нервничи.

— Нищо не може да накара Сам да нервничи — спокойно отговори Аби.

— Повярвай ми, възможността да избягаш и да го оставиш да те чака пред олтара е повече от достатъчна, за да го изплаши до смърт — каза Ник. — Аз лично се забавлявам при вида на зле прикритата паника в очите му.

Гуен се усмихна.

— Но това няма да трае дълго, защото Аби няма да го изостави пред олтара.

— Не. — Аби обви облечената си в бяла ръкавица ръка около ръката на Ник. — Никога.

Зазвуча музиката на сватбената церемония.

— Тръгваме. — Гуен целуна за последен път Аби, като внимаваше да не развали грима й, и взе кошничката с цветя.

Сам чакаше пред олтара, но не беше самотен. Кумът му Джъдсън също беше там.

Джъдсън не отдели очи от Гуен, докато вървеше по пътеката, за да заеме мястото си на главна шаферка. Тя му се усмихна под периферията на шапката с цветя и панделки. Любовта гореше в очите му.

След церемонията Гуен стоеше в една от големите бели шатри, подредени за приема, и гледаше как младоженците завършват първия си валс.

— Трябва да отдадем дължимото на Жерар. — Ник завъртя шампанското в чашата си. — Организира цялото нещо, без да мигне.

— Ако питаш мен, този човек трябва да командва армия — обади се Джъдсън. — Войската е загубила много, когато Жерар е избрал кариерата на сватбен агент.

— Той е бил в армията известно време — обади се Ник.

— Служил е десет години.

Джъдсън се усмихна.

— Вярвам… Не всеки може да се измъкне безнаказано, след като е нареждал на един куп роднини и цялото население на острова какво да правят и как да го правят. Между нас казано, Жерар истинското му име ли е?

— Няма да издам — отвърна Ник. Той отпи от шампанското си. — Заклех се, че ще пазя тайна по този въпрос. Виж, ако искате да обсъдим татуировките му…

— Не — прекъсна го Джъдсън. — Не искам.

— Жалко — тежко въздъхна Ник. — Истинско произведение на изкуството са.

— Мисля, че е време да сменим темата — заяви Гуен решително. — Независимо от татуировките и името, Жерар организира разкошна сватба. Разбира се, помага и това, че Аби и Сам са родени един за друг. Виж ги как се гледат в очите. Дори и оттук се усеща добрата енергия.

Валсът завърши бавно и елегантно. Тълпата аплодира, когато Сам целуна Аби. После внезапно музикантите смениха темпото, сигнал, че гостите са поканени на дансинга.

Ник остави чашата си със сериозна решителност.

— Ако ме извините, ще отида да поканя Жерар на танц. Той сигурно ще ми откаже, защото има отговорности като сватбен агент.

— Предай му от мен, че на сватба на Копърсмит всички трябва да танцуват — посъветва го Джъдсън, — включително и сватбеният агент.

Ник му отправи блестящата си усмивка.

— Благодаря. Ще го направя.

Той тръгна през тълпата.

Джъдсън хвана Гуен за ръката.

— Ще танцуваш ли с мен, любов моя?

— Разбира се. — Тя го поведе към претъпкания дансинг. — Дори ще ти обещая да не се намесвам в сънищата ти, докато танцуваме.

Той я придърпа в обятията си.

— Ти си добре дошла в сънищата ми по всяко време. — Прегърна я по-силно. — Обичам те, Гуен.

— Обичам те, Джъдсън.

Кристалът от мината „Феникс“ на ръката му пламна от светлината на лятното слънце и огъня на любовта.