Пророчески сънища

32.

Тихото мяукане на Макс привлече вниманието на Джъдсън, когато той се появи от банята след сутрешния душ. Котаракът беше в стаята на Гуен.

Слабо раздвижване на енергия в стаята напомни на Джъдсън за подземната река, която го беше извела от подводната пещера. Долови тихи стъпки в коридора и погледна часовника си. Наближаваше седем.

Чу приглушения шум от затваряне на врата в коридора.

Този път Макс измяука по-настойчиво.

Джъдсън си извади чиста риза от гардероба и се ослуша. Видя, че котаракът е застанал пред вратата, която водеше към коридора.

Гуен излезе от банята, като закопчаваше колана на дънките си.

— От какво се оплаква Макс? — попита Джъдсън.

— Не знам — зачуди се Гуен. — Започна да мяука преди няколко минути, докато ти беше под душа. Сигурно е гладен. Ще го нахраня, преди да слезем на закуска.

Котаракът рязко загуби интерес към това, което го привличаше допреди миг. Той стана и се отправи през стаята, за да поздрави Гуен с настойчивото си мъркане. Тя се наведе и го почеса зад ушите.

— Макс се подразни от шума, който долетя от коридора преди малко — обясни Джъдсън.

— Откъде знаеш?

— Защото и аз чух някого. Който и да беше, слезе по аварийното стълбище.

Гуен се изправи.

— Сигурно е подранил гост, тръгнал да потича навън.

— Може. Ще огледам.

Джъдсън излезе в коридора. Аплиците на стените го осветяваха с топла златиста светлина. Той погледна калните следи от стъпки по пода и ги последва до вратата към стълбището.

Отвори я точно навреме да чуе прихлопването на вратата на първия етаж.

Върна се и влезе в стаята. Гуен го чакаше.

— Е, какво видя?

— Посетителката ни е дошла отвън. Оставила е малко кал по килима и стълбището.

Гуен се впечатли.

— Парасетивата ти ли ти подсказаха, че е била жена?

— Не, използвах зрението си. Следите от стъпки бяха на жена. Дошла е по аварийното стълбище, стигнала е до вратата ти, после се е върнала по обратния път. Я да огледаме стаята ти.

Той мина през свързващата врата, заобиколи леглото и огледа отблизо мястото, където Макс беше застанал по-рано. От този ъгъл видя това, което не беше забелязал откъм стаята си.

На пода лежеше един плик.

Той го вдигна.

— Изглежда, ти е изпратила някакво съобщение.

— Сигурно сметката за щетите в стаята — предположи Гуен. — Ще се погрижа за това на закуска.

— Това не е никаква сметка. — Нямаше име или адрес на плика, но той долавяше някаква тревожност, която се излъчваше от хартията.

Джъдсън разкъса плика и извади снимката.

Гуен застана до него.

— Това е копие на същата снимка, която намерих на пода край тялото на Евалин. Снимката на участниците в проучването. — Тя я погледна отблизо. — Някой е оградил лицето ми с кръг.

Джъдсън обърна снимката и прочете надрасканото послание на глас:

— Ти си следващата.