Пророчески сънища

15.

— Намерил си един от геодите от мината „Феникс“? — възкликна Илайъс по телефона. — Зарязан в някаква стара горска хижа?

Джъдсън примигна и отдръпна телефона от ухото си.

Баща му беше изградил империята си на основата на бизнеса с редки земни минерали и ценни руди. Илайъс имаше финансови интереси във всички региони на света. Като президент и главен изпълнителен директор на корпорация „Копърсмит“, той сключваше сделки на високо ниво както в космополитните европейски столици, така и в едва оцеляващите на прага на мизерията миньорски селища на всички континенти. Имаше връзки от Уолстрийт и Вашингтон до най-далечните краища на планетата.

Стратегическото значение на редките минерали беше осигурило на Илайъс възможността да вдигне телефона и да получи незабавно пълното внимание на правителствени служители, директори на хедж фондове и собственици на най-различни технологични фирми. Той беше човекът, от когото научаваха какво прави конкуренцията в чужбина.

На практика Илайъс почти никога не вдигаше телефона. Други хора губеха много от ценното си време и ангажираха асистентите си в опити да се свържат с него.

Илайъс можеше да отстои позицията си пред всеки: от банкер на Източния бряг до инженер в Силициевата долина. Ала някога беше започнал като търсач на ценни руди в пустинята на Американския запад и щеше да си остане такъв до края на живота си. Това се долавяше и в гласа му. Провлеченият говор ставаше по-осезаем, когато Илайъс беше развълнуван. А сега просто трептеше от вълнение.

— Всъщност геодът се намираше в една частна лаборатория тук, в Уилби — уточни Джъдсън. Той погледна стоманената кутия на табуретката, долепена до леглото му. — Бившата му собственичка го е разрязала. Използвала го е, за да захранва с енергия някакво лабораторно оборудване, мотор от горещи огледала, които отразяват психичната енергия.

Вратата между неговата стая и тази на Гуен беше отворена. Макс мина през прага, скочи на леглото и се приземи с тежко тупване. Огледа внимателно стоманената кутия, но миг след това видимо изгуби интерес към нея.

— Сигурен ли си, че са камъни от мината „Феникс“? — попита Илайъс.

— Няма как да бъда абсолютно сигурен — каза Джъдсън. — Скалите нямат етикетчета за произход. Но този къс определено излъчва много силна енергия, също като онзи в хранилището. А има още нещо, което ме кара да бъда сигурен, че геодът е от същата мина.

— Какво е то, по дяволите?

— Разпознавам енергията, която излъчва. Някои от кристалите са същите като този на пръстена ми.

— Мамка му! — Илайъс млъкна, замислен. — Е, откъдето и да е дошъл, искам да го приберем тук, в хранилището на Копър Бийч, възможно най-бързо.

— Съгласен съм, но ще трябва някой да дойде да го вземе от Уилби. Още не мога да напусна града. Клиентката ми настоява да останем тук, докато не открием кой е убил Болинджър.

— Тази клиентка е най-добрата приятелка на Аби, нали?

— Гуендолин Фрейзиър, да.

— Тя има ли представа как тази Болинджър се е сдобила с геода?

— Гуен каза, че Болинджър го купила през интернет преди около две години.

— Проклетият интернет — изръмжа Илайъс. — И това ако не е идеалният черен пазар. Всеки може да продаде всичко и да не остави никакви следи. Не мога да повярвам, че Болинджър го е използвала, за да захранва някакви огледала. Цяло чудо е, че лабораторията й не е хвръкнала във въздуха, а може би дори и целият град.

— Гуен твърди, че Болинджър е знаела, че скалата е с много силна енергия. Затова я държала в стоманен контейнер. Но очевидно не е била наясно с какъв огън си играе, когато е решила да използва енергията й като гориво за този мотор.

— Никой не е запознат каква мощ крият тези скали. Заради това са толкова опасни — измърмори Илайъс, после замълча загадъчно.

— Какво се замисли?

— Не съм велик детектив като теб, синко, но бих казал, че безценният камък е доста сериозен мотив за убийство.

— И на мен ми мина тази мисъл…

— Барет например е способен на всичко, за да се сдобие с един от камъните от „Феникс“.

Джъдсън се усмихна отегчено. Очакваше да чуе това. Дългогодишният враг на баща му — Ханк Барет, собственикът на „Хеликон Стоун“, също беше легенда в минния бизнес по света. Произходът на враждата между двамата тънеше в тайнственост. Джъдсън беше почти сигурен, че майка му Уилоу знае как е започнало всичко, но тя умееше да пази тайните на Илайъс.

— Не мисля, че Барет би стигнал до убийство — каза Джъдсън търпеливо.

— Ще го направи, и още как! — настоя Илайъс. — Но е по-вероятно да е изпратил сина си да му свърши мръсната работа. Гидиън Барет е същият като баща си и освен това знаем, че има силен талант, точно като теб, Сам и Ема.

— Едно нещо е сигурно — рече Джъдсън. — Ако Болинджър е била умъртвена заради този къс, убиецът не е успял да постигне целта си. Геодът се намира в стаята ми в странноприемницата. Точно в момента контейнерът, в който е поставен, е пред очите ми.

— Не го изпускай от поглед. Пристигам утре сутринта.