Завоевателят

21

Изпълнена с безсилен гняв, Алис ходеше напред-назад в стаята си.

Той имаше наглостта да я мами, докато тя спеше в съседната стая — и то със собствената й сестра! Алис искаше да крещи, да се нахвърли с юмруци срещу норманската свиня и собственоръчно да удуши Сейдри. Тя, господарката, беше подложена на унижения и подигравки и целият Елфгар го знаеше. Не можеше да понася повече това положение.

Тя си вдъхна смелост, излезе в коридора, но изведнъж застина на мястото си и загуби кураж. На следващата сутрин щеше да се омъжи за Ролф. Точно сега не беше моментът да се изправи срещу него. И изобщо имаше ли право да му отправя такива горчиви упреци? Какво щеше да стане, ако се ядосаше и откажеше да я направи своя жена? Господи, защо нямаше малко повечко власт!

Той те иска заради Елфгар, напомни си тя. Ти имаш власт над него. Ако не я поставиш на изпитание, никога няма да знаеш колко далече можеш да отидеш.

Решена на всичко, Алис застана пред вратата на голямата спалня и се ослуша. Не се чуваше нищичко, нито пъшкане, нито стонове. През ума й мина ужасяваща мисъл. Ами ако омразната й сестра беше убила годеника й?

Сейдри беше напълно способна на такова престъпление, тъй като беше непоколебимо вярна на Едуин и Моркар.

Без да се бави повече, Алис блъсна вратата. Посрещна я шумно хъркане.

А Сейдри, която се ровеше в една отворена ракла, застина уплашено насред движението.

— Какво правиш там? — попита рязко сестра й и се обърна към леглото, където Ролф спеше дълбоко, облечен с панталон и риза. Значи не бяха се съвокуплявали като животни. Алис изпита едва ли не разочарование. — Отрова ли му даде?

— Не, разбира се, че не — отговори спокойно Сейдри и затвори капака на раклата. — Пил е малко повече, това е всичко. Затова заспа. Търсех му второ одеяло.

— Ти си лъжкиня! Мръсна уличница! Махай се оттук! Знам защо си дошла. — Алис трепереше от гняв, сълзи замъгляваха погледа й. — Искаше да го прелъстиш, да го ласкаеш, докато се съгласи да освободи Моркар!

— Не е вярно — отговори с принудено спокойствие Сейдри. Исках само да го помоля да ме освободи от постоянната охрана на Гай. Алис… — Гласът й се понижи до заклинателен шепот: — Трябва да помогнем на Моркар.

— Ти си луда — изкрещя Алис и се втурна към вратата. — Гай! — извика пронизително тя и направи крачка към стълбата. — Гай, елате бързо, тази вещица е отровила господаря!

Сейдри замръзна на мястото си.

Само след минута дотича обърканият Гай. По петите му тичаха Белтен, още двама нормани и Ателстън. И четиримата се втурнаха към леглото.

— Нищо не съм му сторила — извика гневно Сейдри. — Той е пиян!

Гай сграбчи Ролф за раменете и го раздруса.

— Разбира се, че го е отровила, дала му е едно от магьосническите си питиета — изкрещя разярено Алис. — Гай, заповядвам ви да я хвърлите в подземието при брат й. Тази змия извърши предателство!

Гай раздруса господаря си още по-силно. Ролф изпъшка, надигна се с мъка и се огледа замаяно.

— Какво става тук? — изръмжа недоволно той.

— Как се чувствате, милорд? — попита загрижено Гай. — Наистина ли сте отровен?

Погледът на Ролф се проясни и той избухна в смях.

— Не, не съм отровен — промърмори той и се отпусна тежко на възглавниците. — Омагьосан съм, Гай, омагьосан… Остави ме да спя.

— Мисля, че наистина е пиян — установи объркано Гай. — Никога не съм го виждал в това състояние.

— На вечеря изпи две стомни вино — намеси се Ателстън. — Видях как слугинята му отнесе една стомна в спалнята, а по-късно и още една. Оставете го да се наспи. Утре ще бъде добре.

Старият саксонец изгледа пронизващо Алис, която се изчерви виновно.

— Исках само да защитя господаря си — заекна тя. — Какво друго можех да помисля, когато го заварих в това състояние, а тя претърсваше раклите?

Гай се обърна рязко към Сейдри.

— Какво търсехте?

— Завивка. — Младата жена вдигна рамене. — Погледнете го. Легнал е върху одеялото, а нощта е хладна.

— Аз ще се погрижа за него — заяви злобно Алис. — Изчезвай! — изкрещя сърдито тя. — И никога повече не влизай в тази стая!

В ума на Сейдри се въртеше само една мисъл: всичките й планове бяха унищожени в зародиш. Поне за тази нощ.

Яркото слънце нахлу в стаята и го събуди.

Ролф изстена. А след минута бе нападнат от силни болки в главата. Имаше чувството, че някой методично удря тила му с парче скала. Той се изправи и с мъка устоя на желанието си да се отпусне отново в меката постеля и да заспи.

Снощи се бе напил до безсъзнание. А днес беше сватбеният му ден. Той простена отново и скри лице в ръцете си. Помнеше всичко, което се случи снощи — или почти всичко.

Започна да пие на вечеря, като мрачно се поздравяваше за залавянето на Моркар. След дългата изтощителна битка виното бързо го замая. Не можеше да си обясни защо беше в толкова лошо настроение, след като трябваше да тържествува. Припомни си обещанието на Уилям да го възнагради с васалното имение Дърхам, ако му заведе Едуин и Моркар, но пак не се зарадва.

Дали кралят беше произнесъл сериозно това обещание? Моркар беше равностоен противник. Когато се запозна с братята малко след Хейстингс, Ролф изпита уважение към двамата силни воини и умели пълководци. Той умееше да преценява хората и се убеди лично в силата, ума, решителността и смелостта на Едуин и Моркар. Още тогава си каза, че не би желал да се срещне с тях на бойното поле.

Моркар умееше да си служи с меча не по-зле от него. Ролф размишляваше усилено. Когато понечи да прониже противника си, писъците на Сейдри отекнаха болезнено в сърцето му. А после седна на високата маса и започна да се налива с вино, без да се вслушва в смеховете и приказките на вечерящите. Отново и отново си представяше Сейдри, разширените от страх тъмносини очи. Тя обичаше брат си.

И беше готова да извърши предателство.

Тази жена ме превърна в баба, мислеше мрачно Ролф. Той не беше глупак. Тя имаше предварителна уговорка да се срещне с брат си на това място, а Моркар бе официално обявен за предател. Тя се бе противопоставила на заповедите му, макар да знаеше какво наказание я заплашва. Но той не я наказа, даже я взе под своя закрила. Не само я защити, но и си обеща, че няма да съобщи на краля за предателството й, с което наруши всичките си принципи. Ролф бе мъж на честта със строги правила. За първи път в живота си нарушаваше кодекса на честта. Бе на път да измами краля си.

Заради една жена.

Това не биваше да се случи. Той трябваше да научи Сейдри на послушание дори ако това означаваше да я върже с верига при кучетата в двора. Тя никога вече не биваше да се противопоставя на заповедите му. Той не можеше да й позволи да стане предателка.

Ако се опиташе да помогне на Моркар, тя щеше да си понесе последствията. Не можеше да я пощади още веднъж.

Настроението му ставаше все по-мрачно. Докато вечеряха, Алис по обичая си прекаляваше със знаците на внимание и непрекъснато доливаше чашата му.

Ръката й докосваше неговата, смехът й кънтеше в ушите му фалшив и немелодичен. Малките й гърди се притискаха в рамото му. Тя му беше безразлична, не, още по-лошо, тя му досаждаше, изнервяше го.

Сейдри, която седеше в другия край на масата, не погледна нито веднъж към него.

Той можеше само да се надява, че тя е наясно какъв късмет е имала да се отърве без наказание. По дяволите! Той беше загубил мъжествеността си. Тази вещица го бе омаяла и той я закриляше, вместо да я накаже според законите. А единствената й цел беше да унищожи всичко, което беше важно за него.

Алис гукаше в ухото му ласкателства, но той не ги чуваше. Погледът му беше устремен към жената с медноцветна коса. Сравнението съвсем не беше в полза на годеницата му. За бога, трябваше да се ожени за Сейдри, а не за злобната и бъбрива жена, която седеше до него!

Макар да съзнаваше, че не може да отмени утрешната венчавка, той не съумя да прогони съкровените си желания.

А после, часове по-късно, когато се опитваше да заспи, тъкмо когато се бе съблякъл, тя се появи в стаята му като неземно видение. И изведнъж нощта стана красива, тъмнината отстъпи място на радостта. Тя бе чула безмълвните му молитви, беше дошла да прогони мрачните му мисли, да го разведри и както се надяваше с пияната си глава, да донесе облекчение на измъченото му тяло.

За съжаление Ролф не можеше да си спомни какво беше станало по-нататък.

Двамата се целуваха. Той я целуна и тя отговори на целувката му с дива пламенност. А после? Нищо повече не помнеше. Последната му ясна мисъл беше, че Сейдри е лежала тихо в прегръдката му. Дали беше спал с нея? Сигурно не, защото това не можеше да се забрави.

Чукането на вратата го върна рязко в действителността. Ролф изръмжа някакъв отговор. Старият Ателстън влезе, поздрави бодро и сложи на раклата до леглото голяма купа с овесена каша. Ролф смръщи нос от миризмата.

— Махни проклетата каша! — заповяда сърдито той.

— Денят е прекрасен, милорд — обясни развеселено Ателстън.

Ролф го изгледа подозрително.

— И кое му е хубавото?

— Днес ще се състои вашата сватба — напомни му саксонецът. — А вие се успахте. Трябва да се облечете и след час да бъдете в параклиса.

Ролф притисна болезнено пулсиращите си слепоочия и простена.

— След един час? Няма да успея. — Главоболието му стана още по-мъчително.