Завоевателят

54

— Затворничеството ти приключи — проговори студено Ролф, застанал на прага.

Алис скочи учудено от леглото си. После се втурна към него, падна на колене и улови ръката му.

— Благодаря ви, милорд — прошепна смирено тя. — Моля ви за прошка. — Тя вдигна лице към него и той видя треперещите й устни.

Ролф нетърпеливо кимна и й махна да се изправи. Обърна се и прегледа внимателно тежката врата и резето. Зад него стоеше селският дърводелец.

— Махнете това резе — заповяда рязко норманинът. — Ще сложиш ново от външната страна, най-здравото, което имаш, за да не може никой да го счупи. Разбра ли ме?

— Да, господарю — поклони се дърводелецът и започна да опипва вратата.

Ролф прекоси стаичката и огледа тясната бойница, през която не можеше да се промъкне дори дете. Това го изпълни със задоволство. От този затвор никой нямаше да избяга.

— Засега можеш да поставиш дървено резе. Но кажи на ковача незабавно да изработи желязно.

Алис наблюдаваше сцената с разширени от изненада очи. Накрая се осмели да попита:

— Какво възнамерявате, милорд?

Ролф я удостои с презрителен поглед.

— От днес нататък ще нощуваш отново в моята спалня — съобщи кратко той. — Тук ще затворя сестра ти.

— Сейдри?

Ролф се запъти към изхода. Алис забърза след него и го хвана за ръкава.

— Какво е станало, милорд?

Той се отърси от нея и продължи към стаята си, за да свали прашното пътническо облекло.

— Трябва ми баня.

Алис се втурна да даде заповеди на слугините.

— Сестра ти извърши предателство за втори и последен път — съобщи равнодушно Ролф и започна да се съблича. — Кралят я осъди на доживотен затвор и я постави под мой надзор. Тя ще остане в стаичката на чардака до смъртта си.

Алис прехапа устни, за да скрие усмивката си. Не можеше да повярва в щастието си, гореше от желание да узнае подробности… Но не биваше да бърза.

— Аз исках да ви предупредя — заговори нежно тя, — но вие заминахте за Йорк, без да се сбогувате с мен.

Ролф я прониза със студен поглед.

— Ах, така ли? — попита подигравателно той.

Алис се изчерви.

— Тя дойде при мен ден преди заминаването ви, милорд.

— Ако имаш да ми кажеш нещо, ще те изслушам.

Той бе груб и неучтив, както винаги, и тя го мразеше. Но си спомни как бе викала от удоволствие, припомни си болката и блаженството. И си представи как той отново ще я вземе, груб и рязък, как ще й причини болка, ще я накара да плаче и да го мрази — и да го желае още по-силно. Дърводелецът вече чукаше оглушително по вратата на съседната стаичка. Новото резе скоро щеше да бъде готово. Алис вирна брадичка.

— Тя дойде при мен и се извини, че ви е станала любовница, милорд. Опита се да ме убеди, че го е направила само от чувство за дълг пред братята си.

Ролф я гледаше безизразно.

— Двамата й наредили да ви прелъсти и да спечели доверието ви, за да ви шпионира. Каза ми, че само поради тази причина споделяла леглото ви. С това искаше да ме успокои. — Алис го наблюдаваше остро и вътрешно се смееше злобно, като виждаше как лицето му потъмнява от гняв и в очите му искри студена омраза. Той й обърна гръб. Лицето й се разкриви в грозна гримаса.

Слугините напълниха ведрото с гореща вода и Ролф се отпусна вътре. Сърцето му биеше болезнено. Припомни си как беше намерил вещицата гола в леглото си. Каква дяволска игра, колко добре обмислен план — и всичко само за да помогне на братята си. А той, глупакът, се поддаде на чувствата си. Е, това никога вече няма да се случи, закле се той и на устните му заигра усмивка.

Гневът го задушаваше. Откакто бе чул признанието й, не можеше да мисли за нищо друго. Омразата му непрекъснато нарастваше.

Тя беше предателка и сега беше в ръцете му. Щеше да гние в онази жалка стаичка до края на дните си.

Един войник отведе Сейдри в стаичката на чардака. Въведе я вътре, излезе и затвори шумно тежката врата. Тя чу как резето бе спуснато с глух удар. Злокобен шум. Всичко беше свършило.

Тя скръсти ръце на гърдите си и се огледа.

В тази стаичка беше затворена Алис, но сега помещението беше променено. Леглото беше изнесено. На голия под беше хвърлен сламеник, завит с одеяло.

Бяха й оставили свещ, кана с вода и нощно гърне. Голото помещение изглеждаше огромно.

Сейдри пристъпи към тясната цепка в стената и погледна навън. Сълзи замъглиха погледа й. Беше останала само половин ден в затвора на Йорк, който беше направо разкошен в сравнение с ужасното подземие на Елфгар. Огромен затвор, който заемаше цялото мазе под замъка, осветен от безброй факли по високите сводове. Имаше много килии и всички бяха препълнени със затворници. Сейдри не изпита усещането, че се задушава, макар че страхът стягаше гърдите й. Дишаше повърхностно и с мъка, но ужасяващото предчувствие за близка смърт от задушаване, което я бе нападнало в дупката на Елфгар, не се появи. Може би причината беше, че затворът бе пренаселен, а и изглеждаше твърде голям. Отведоха я в единична килия, наполовина колкото стаичката на чардака. Тя се сгуши в един ъгъл, цялата в пот. Дълго пъшкаше и се мъчеше да си поеме въздух, но не се хвърляше срещу влажните стени като луда и не се опита да прокопае подземен проход.

Само седеше и плачеше. Болката в сърцето й унищожи всичко останало. Нямаше никакво значение, че стените ще се стоварят отгоре й и ще я размажат, нямаше никакво значение, че я чака ужасна смърт от задушаване. Тя плачеше и плачеше, потънала в тъга и безнадеждност. Тя беше предала любимия си и той никога нямаше да й прости. Плачеше, защото го обичаше. Накрая сълзите й пресъхнаха и в душата й остана само пустота. Прозрението дойде твърде късно.

Но даже да го беше разбрала по-рано, какво друго можеше да стори? Тя обичаше и братята си. Двете непримирими страни щяха да я разкъсат помежду си. Но поне щеше да откаже да шпионира в полза на Едуин. Ох, сега нямаше смисъл да преценява какво щеше да стане, ако… Безнадеждно начинание. Вече нищо не можеше да се промени. Той никога нямаше да й прости.

По време на двудневното пътуване към Елфгар Сейдри можеше да вижда Ролф само в гръб, и то от време на време. Той я бе прогонил от живота си веднъж завинаги. Тя го прие, както бе приела, че за нея няма връщане назад. Добре че сълзите й бяха пресъхнали. Само сърцето и кървеше от болка по изгубената любов. И всеки път, когато виждаше широките му рамене, чуваше студения глас и я обхващаше сладка омая. А той не погледна нито веднъж към нея.

Падна здрач. Сейдри реши, че няма да пали свещта, защото вероятно нямаше да й донесат втора. Очакваше, че ще получава само най-необходимото, за да остане жива.

Много странно, че не я бяха хвърлили отново в подземието.

Тогава чу как някой вдигна тежкото резе. Предположи, че й носят хляб и бира. Откакто беше затворница, й носеха храна два пъти на ден. Обърна се и опря лице в стената. Ала когато вратата се отвори, разбра, че беше дошъл Ролф. Усети присъствието му, заваляващо, силно, вибриращо от враждебност. Обърна се и очите й се разшириха от ужас.

Ролф стоеше в рамката на вратата, осветен от факлите в коридора.

Сърцето на Сейдри направи огромен болезнен скок. В душата й пламна искрица надежда. Защо беше дошъл? Велики боже, ами ако беше готов да й прости? Това беше най-важното.

Ролф обходи с поглед празната стая и се усмихна с жестоко задоволство. После я прониза с поглед. Сейдри прочете в очите му презрение и омраза и надеждата й угасна. Тя се сви, сякаш я бе ударил.

— Нямах избор — прошепна отчаяно тя. — Трябва да ми повярвате!

Устата му се разкриви в подигравателна гримаса.

— Да не мислиш, че ме е грижа дали си имала избор, или не?

— А вие никога ли не сте били принуждавани от обстоятелствата да действате против волята си?

— Красиви думи. — Мъжът се изсмя дрезгаво. — Красиви думи от устата на една красива курва. Доказателството е в действието, а ти доказа каква си.

Сейдри пое шумно въздух.

— Моля, изслушайте ме, моля ви! — проплака тя. — Нямах избор! Направих го, за да защитя Херуорд, не за да ви причиня зло. Никога през живота си не съм искала да ви сторя зло. Аз…

Той се озова при нея с два дълги скока, хвана ръцете й и ги изви на гърба.

— Престани! — изкрещя той. — Престани да лъжеш! Думите текат като мед от устните ти, като отровен мед… също като медът, който тече от другия ти отвор! — Той я удари болезнено по слабините.

Сейдри изпищя.

— Но аз те обичам!

Ролф я пусна и се изсмя дрезгаво.

— Още отровен мед.

— Това е истината.

По лицето му се четеше отвращение. Очите му бяха ледени.

— Наистина ли ме обичаш, Сейдри? — попита той.

— О, да!

— Покажи ми — заповяда рязко той. — Покажи ми колко ме обичаш, докажи го. Искам дела… не думи.

Сейдри застина, сърцето й спря да бие. Погледна го безпомощно. Как да го убеди? Нима той наистина, искаше да й даде шанс? Можеше ли да смекчи сърцето му? Да прогони омразата му?

Ролф се изсмя горчиво и се обърна да си върви.

Сейдри се втурна след него, притисна буза в гърба му, вкопчи се в силните му рамене. Ролф спря.

— Не си отивай — помоли задавено тя. — Искам да ти го докажа, да, искам!

Ролф не се помръдна от мястото си.

Треперещите й ръце опипваха отчаяно широките рамене. Тя обсипа с целувки гърба и ръцете му, прегърна го през кръста и се притисна здраво към него.

— Аз те обичам, Ролф! — прошепна отчаяно тя. Дланта й милваше мястото, където биеше сърцето му. Другата й ръка се плъзна в панталона му, започна да милва копринената кожа под пъпа му. Беше веднага възнаградена с набъбналата му мъжественост, която се устреми към ръката й. Обзе я безкрайно облекчение. Той все още я желаеше!

— Позволи ми да те любя, милорд — прошепна страстно тя. Сърцето й биеше като безумно. — Искам да ти докажа…

Изведнъж усети как Ролф я отърси от гърба си и полетя назад към стената. Удари се, изохка и се опита да си поеме дъх.

— Спести си мръсните номера за някой нещастен селянин — Произнесе дрезгаво той. Очите му искряха от омраза. Обърна й гръб и си отиде.