Завоевателят

50

— Милорд? Може ли да поговоря с вас? — Алис стоеше на прага на стаичката, в която беше затворена.

Навън беше още нощ, но много скоро небето на изток щеше да посивее. Ролф, който се връщаше отсреща със Сейдри в плевнята, се обърна равнодушно. Не го беше грижа, че съпругата му го е изненадала.

— Какво искаш? Станала си много рано. — В гласа му имаше смях.

Алис не отделяше очи от него. Дали беше в добро настроение, защото цяла нощ се беше търкалял в сеното с онази курва, сестра й? Дали си мислеше, че съпругата му не знае нищо за срещите им? Не се ли чувстваше поне малко виновен? Не се ли смущаваше, че рицарите му и всички крепостни клюкарстваха за него и вещицата — и се надсмиваха на съпругата му? Двамата с курвата се бяха любили дори в овощната градина… като зайци, посред бял ден. Братът на Мери ги беше видял. Алис знаеше, че няма да постигне целта си, ако даде воля на гнева и унижението си. Но как, по дяволите, да скрие дивия гняв, който я изпълваше? А той, глупакът, беше толкова хлътнал по сестра й, че изобщо не забелязваше състоянието на съпругата си. И сега се беше облегнал най-спокойно на стената и чакаше с необикновено търпение. Алис дори повярва, че е видяла на лицето му полъх от усмивка, макар че коридорът беше осветен само от една догаряща факла.

— Милорд, моля ви да ми съобщите кога смятате да сложите край на наказанието ми.

— Ти едва не уби сестра си — отговори той и се отблъсна от стената. Доброто му настроение се изпари. — Очевидно затварянето не те е вразумило. Явно все още не си проумяла колко ме разгневи. Нямам намерение да ти опростя наказанието. — Леденият му поглед я прониза.

— Но аз нямах представа — защити се Алис, — че тя е ваша официална любовница, иначе щях да се държа съвсем различно към нея. За мен тя беше просто една предателка. Аз защитавах само вашите интереси, милорд, — нашите интереси.

— Ти наистина ли ме смяташ за глупак? Ти мразиш сестра си с цялото си сърце и ревността ти не познава граници. Аз ти наложих възможно най-мекото наказание, затворих те в стаята ти и позволих на слугините да те обслужват и да се грижат за теб. Не отивай по-далеч! — предупреди я той.

— А Гай знае ли, че му слагате рога? — осведоми се хапливо Алис.

— Гордостта ти е жестоко наранена, нали? Извинявай, но аз никога не съм имал намерение да ти бъда верен. Аз не мога да бъде верен на никоя жена. Ако си очаквала нещо подобно, значи си се излъгала. А сега лека нощ.

— Защо точно с нея! С тази вещица! Със сестра ми!

Ролф се обърна рязко.

— Аз не ти дължа сметка за деянията си, Алис. Ще се любя, с която искам и когато искам. Върни се в стаята си.

Алис се подчини и гневно тресна вратата зад гърба си. Треперейки, тя застана до леглото с надеждата той да се втурне в стаята й, за да я накаже за дързостта. Трябваше да я набие, да я насили… Но той не дойде.

Тя беше загубила силата си.

Сега беше едно нищо, затворница в собствения си дом, и само няколко слугини й се подчиняваха. Сейдри я бе докарала до това положение. Тя щеше да я лиши от цялата й власт и да заеме мястото й. Трябваше на всяка цена да й попречи.

— Защо онази проклетница не умря в подземието? — изхълца ядно тя и стисна ръце в юмруци. — Само да знаех как да се отърва веднъж завинаги от вещицата!

Когато влезе в залата да обядва, Сейдри усети, че рицарите проявяваха към нея повече внимание от обикновено. Тя избягваше да поглежда към Ролф, знаеше, че и той не поглежда често към нея. Когато тя влезе, рицарите замлъкнаха и се разстъпиха да й сторят място. А един, който не я познаваше, учтиво я подкрепи за лакътя, когато седна на високата маса. Белтен, който седеше вдясно от нея, усмихнато й предложи чаша вино. Сейдри се изчерви; очевидно всички знаеха, че господарят спи с нея.

Изпита голямо облекчение, когато столът на Алис и днес остана празен.

Тъй като Гай беше заминал, тя седеше отдясно на Ролф и това увеличаваше смущението й. Тя сведе поглед и се посвети на яденето. Само веднъж, когато посегна да си вземе хляб, той го направи в същия момент и пръстите им се докоснаха. Уплашеният и поглед политна към него. Двамата се погледнаха и тя побърза да се извърне. Ролф отчупи парче хляб и учтиво й го подаде.

— Заповядайте, лейди Сейдри — проговори нежно той.

— Много ви благодаря, господарю — отговори тихо тя и ушите й пламнаха.

Щом всички присъстващи в залата знаеха, че тя е любовница на норманина, значи сестра й също беше узнала.

Сейдри се измъчваше от угризения на съвестта. Алис беше законна съпруга на норманина, той беше осъществил най-съкровеното й желание и тя се наслаждаваше на положението си. Тя му беше вярна съпруга и искаше да го дари със синове. Сейдри знаеше, че Алис харесва близостта със съпруга си. Тя й дължеше обяснение и в същото време се страхуваше от гнева й. Как да й се сърди? Ако ролите им бяха разменени, Сейдри щеше да й издере очите. Тя никога нямаше да допусне друга жена до любовника си!

По време на яденето Сейдри беше разсеяна и замислена. Трябваше поне да направи опит да говори със сестра си и размишляваше дали да помоли норманина за позволение да отиде при нея. Накрая реши да си мълчи. Той не биваше да узнае нищо за посещението и. Сейдри реши да остане в залата и да изчака удобен случай, за да се промъкне незабелязано по стълбата към втория етаж. Точно в този момент пристигна пратеник на краля.

Ролф покани непознатия на високата маса и заповяда на хората си да опразнят залата. Сейдри остана последна. Изчака, докато и последният войник излезе навън, и се обърна към норманина. Сърцето й биеше като безумно; стомахът й се сви на топка. Дали Ролф още веднъж щеше да я помоли да му прочете посланието?

Норманинът вдигна глава, за да огледа залата. Когато я видя, лицето му омекна и очите му светнаха. Сейдри прехапа устни.

— По-късно ще говоря с вас — заяви той.

Сейдри се скова. Трябваше да излезе.

— Какво искаш? — изкрещя Алис.

Стана късен следобед, преди Сейдри да намери сгоден случай да се промъкне в стаята на сестра си. Тя затвори вратата и се облегна на рамката.

— Трябва да си поговорим, Алис.

— Пфу! Не искам да те видя, камо ли пък да разговарям с теб!

— Знам, че си ми ядосана, затова дойдох да ти обясня.

— Да ми обясниш? — Алис се изсмя злобно. — О, да, разбирам. Ти не можеш да устоиш на мъжествеността му, нали, Сейдри? Да не мислиш, че не знам каква наслада ти доставя? — Тя изпухтя презрително. Очите й плуваха в сълзи.

Сейдри видя Алис в обятията на норманина и я прониза болка. Тя преглътна мъчително.

— Той е ненаситен, не намираш ли и ти? — продължи с остър глас Алис. — Днес се върна малко преди разсъмване. Аз го чаках и се скарахме, но след това ме взе направо на пода.

Сейдри я погледна неразбиращо.

— Не ти вярвам — проговори беззвучно тя. Макар че онова, което й каза Алис, отговаряше напълно на характера му. Но нима той беше изпитал желание да се люби с жена си, след като беше прекарал цялата нощ в обятията й?

— Защо се учудваш? Да не мислиш, че е само твой? Ха! Би трябвало да знаеш, че този мъж не може да бъде верен само на една жена, камо ли пък на една курва!

Алис иска само да ме нарани, помисли си горчиво Сейдри. Въпреки това думите я пронизаха като остри ками. Тя скръсти ръце на гърдите си и се опита да се оправдае.

— Станах негова любовница по принуда — обясни тихо тя. — Ти знаеш, че никога не бих се отдала доброволно на мъжа, който отне Елфгар от нашите братя.

— Той… изнасили ли те? — попита Алис с любопитно святкащи очи.

Сейдри не можеше да лъже, но и не искаше да наранява повече сестра си. Затова се опита да не мисли за щастието, което преживяваше в обятията на норманина, да мисли само за първата нощ, за първия път, когато той я взе на пода.

— Да…

— Лъжкиня! — изграчи Алис. — Братът на Мери ви е наблюдавал в овощната градина — и това не е било изнасилване! Любили сте се като разгонени кучета! Лъжкиня!

Сейдри побледня. Значи ги бяха наблюдавали.

— Не знам какво е видял — прошепна смутено тя. — Може би… може би норманинът е бил с друга.

— Лъжкиня! Вещица! Лъжкиня! — изкрещя Алис и стисна ръце в юмруци. — Той ти доставя удоволствие, ти си курва като майка си, Сейдри. По нищо не се различаваш от нея… Мръсна курва!

— Това не е вярно — защити се Сейдри. — Едуин ми предложи да стана любовница на норманина! Направих го, за да бъда близо до него и да го наблюдавам. Не съм го сторила доброволно, така изискваше дългът ми!

Алис примигна неразбиращо. В стаята се възцари злокобна тишина. Алис започна да разбира и всяка частица на тялото й се напрегна. Сейдри се стресна. Не биваше да прави това признание.

— Значи ти спиш с него, за да го шпионираш? — попита дебнешком Алис.

— Не, не за да го шпионирам — измънка Сейдри. Трябваше да поправи грешката си. — Само за да открия какво възнамерява да прави. Има разлика. Норманинът никога не би ми поверил тайните си, той е умен мъж. — Думите избликваха като поток от устата й. Сърцето й биеше до пръсване. — Ти знаеш, че той никога не би ми доверил тайните си, Алис!

Сестра й беше изумена от чутото и едва скриваше възбудата си. Сейдри беше невероятна глупачка — защо й беше признала, че е шпионка? Тя използваше норманина, спеше с него, за да проникне в тайните му планове!

Сейдри много искаше да избяга.

— Не те моля за извинение — прошепна нещастно тя. — Но си мислех, че ти дължа обяснение. Той наистина ме взе насила, нямах друг избор.

Алис мълчеше, лицето й беше извърнато настрана. Когато Сейдри напусна бежешком стаята и блъсна вратата зад себе си, сестра й въодушевено запляска с ръце. Гореше от нетърпение да разкаже на съпруга си, че неговата курва е шпионка на братята си.

— Сейдри, трябва да си тръгвам.

Сейдри, която се беше сгушила на гърдите му, скочи уплашено. Двамата лежаха на сеното в плевнята, но утринната зора беше още далече.

— Какво? Толкова рано? Защо?

Ролф обхвана тежките й гърди.

— Не ми е приятно да те напусна — отговори той. — Но трябва. — Той я отмести настрана и стана. — На разсъмване тръгвам за Йорк.

— Отиваш в Йорк? — повтори слисано тя.

Ролф започна да се облича.

Връхлетя я буря от чувства и въпроси, съчетани с безкрайно разочарование.

— За колко време? Кога ще се върнеш?

Ролф беше облякъл панталона и жакета си и сега коленичи пред нея и взе лицето й между двете си ръце.

— Ще ти липсвам ли?

Тя потрепери.

— Много. Но има и друго. Дали… Гай ще се върне преди теб?

— Вероятно — отговори той и изтри сълзите й. — Не плачи, мила. След като се върна, ще си наваксаме.

Наистина ли плачеше? Защо вестта за заминаването му я бе разстроила така? След следобедната си среща с Алис тя беше объркана и дълбоко обезпокоена. Какво послание беше донесъл пратеникът? Защо Ролф трябваше да отиде в Йорк? Всъщност за нея беше добре дошло, че той заминаваше, след като тя бе сглупила да обясни на Алис причините, поради които му беше станала любовница. Сейдри се вкопчи отчаяно в ръцете му.

— Вземи ме със себе си — прошепна до устните му тя.

— Не мога. — Той понечи да стане, но тя не го пусна и трябваше да я изтегли със себе си.

Ролф беше облечен, Сейдри съвсем гола. Една свещ, грижливо поставена така, че да не причини пожар, хвърляше трепкащо сияние върху голотата й. Ролф я отдалечи малко от себе си, за да се възхити отново на златно блещукащите й гърди, плоския корем, къдравите кичурчета между краката и съвършено оформените бедра. Сейдри пристъпи към него, протегна се и помилва гърдите му със своите.

— Вземи ме със себе си — помоли тя. — Трябва да имаме повече време един за друг.

— Сейдри…

Ролф дишаше неравномерно. Възбудата от нежното й докосване нарастваше. Огънят в погледа му не й убягна. Тя се надигна на пръсти, вдигна едното си бедро на хълбока му, притисна слабините си към мъжествеността му и усети набъбването й.

— Ти ще заминеш и Гай ще се върне — заговори задъхано тя. — Той вече не се страхува от мен, сам ми го каза, но аз не посмях да ти разкажа. Разбрах го в нощта, преди да дойда при теб. Гай продължава да ме смята за вещица, но е убеден, че не съм в състояние да върша зло, а само лекувам хората. Това означава, че заплахите ми да го прокълна, ако поиска да се люби с мен, стават безсмислени. Мисля, че е въпрос само на време, преди да дойде в леглото ми. Знам, че ме желае — излъга в отчаянието си тя. — Когато се върне, ще поиска да спи с мен, ще ме насили! — Тя захълца сърцераздирателно. — Моля те, вземи ме със себе си! Искам да бъда с теб!

Ролф изруга и я стисна с такава сила, че тя изохка.

— Много бързо се научи да се възползваш от властта си над мен, малка вещице — процеди през зъби той. — Не мога да устоя на прекрасното ти тяло особено когато се притискаш към мен и трепериш така сладостно. Не мога да устоя на сълзите ти. И най-малко мога да понеса мисълта, че можеш да се любиш с друг мъж. Ти го знаеш, нали?

Той изруга отново, притисна я към стената на плевнята и вдигна бедрата й на хълбоците си.

— Ще ме вземеш ли? — изхълца Сейдри.

— Да — изръмжа той, свали панталона си и нахлу във влажната й топла утроба. Бедрата й се обвиха около кръста му. Тя се вкопчи в раменете му и затрепери още по-силно.

— Да — простена той. — Да, по дяволите, да!