41

Той си бе заповядал през целия следобед да не мисли за нея и почти успя.

Но успехът се оказа краткотраен. След като се навечеряха, повечето от рицарите му си легнаха, но Ролф не можеше да заспи. Разхождаше се в покоите си като тигър в клетка и гневът му нарастваше. Не можеше да прогони мрачните мисли, те бяха по-силни от волята му. Откакто тъмната нощ беше изместила деня, Сейдри обсеби мислите му. В момента тя беше в брачните покои с Гай. Дали двамата се любеха? Дали тя отговаряше на целувките му със същата страст, с която беше отговаряла на неговите?

Ролф изруга ядно и удари с юмрук перваза на камината. Болката, която го прониза, беше добре дошла, но не можа да го отклони от мъчителните мисли.

Полудявам, каза си горчиво той. Нямаше право да ревнува. Нямаше право да мисли за отмъщение, да, дори за убийство.

Опита да се успокои с логични размишления. Сейдри беше само жена. А на този свят имаше повече от достатъчно жени. Необяснимото опияняващо желание, да я има, щеше да отмине. Имаше много по-важни неща, за които трябваше да мисли, вместо да посвещава цялото си внимание на една жена. Омъжи я за Гай, за да я спаси от смъртната присъда, която се полагаше на предателите на короната. Велики боже, дали Гай я любеше точно в този момент? И още по-лошо, дали Сейдри го посрещаше с радост? Тази жена подлудяваше всички мъже. Той изпита това на собствения си гръб. Не можеше да удържи гнева си, чувствата го задушаваха. Пръстите го сърбяха да удуши най-верния си сподвижник, най-добрия си приятел.

Струваше му свръхчовешки усилия да не изскочи като вихър от замъка, да отиде в старата къща, да издърпа Сейдри от ръцете на Гай и да го смачка в стената.

Вече съм луд, каза си мрачно той. Тя е негова съпруга!

Неочаквано на вратата се почука. Ролф се озова с два скока на прага и я отвори с трясък. Като видя искрящите му от гняв очи, Алис се отдръпна уплашено. Беше облечена в най-красивата си нощница.

— Какво искате? — изфуча ядно той.

— Аз… — Какво да каже? Беше дошла от отчаяние, с надеждата той да я посрещне с радост. Надяваше се да му стане истинска съпруга, той да излее семето си в нея, да й дари дете. А той я посрещна кипящ от гняв и я уплаши. Въпреки това отчаянието й даде сили. Усещаше с цялото си коварно и хитро същество, че положението й е застрашено. Той беше отишъл при Сейдри в първата й брачна нощ и това изостри подозрителността й. Твърдо решена да скрие от него унижението си, тя се устреми към единствената си цел: да има дете от съпруга си, да го накара да забрави вещицата.

Защото заплахата беше станала съвсем реална: ами ако Сейдри вече беше забременяла от него и му родеше дете?

— Милорд, донесох ви горещо вино с подправки… за да се успокоите.

— Какво имате предвид? — изскърца със зъби Ролф.

Алис мина смело покрай него, без да обръща внимание на раздразнението му. Остави стомничката с вино на раклата и се обърна отново към него, знаейки, че той стоеше с гръб към огъня в камината и сиянието му правеше фината тъкан на нощницата й прозрачна. Дали той щеше да я погледне? Дали тя щеше да съумее да събуди желанието му? Слугите й разказаха, че е разкъсал дрехата на Сейдри. Дали щеше да го направи и с нея? А може би щеше да я удари?

— Не искам вино — отговори грубо Ролф.

— Изпийте го, милорд — помоли задъхано Алис. — Може би аз ще съумея да намаля болката ви… да стопля самотата ви.

— Вън! — изгърмя той.

Алис се сгърчи, сякаш я беше ударил.

— Вън! И не смейте да се явявате неканена в стаята ми!

Алис избяга в коридора. Ролф изрита вратата с такава сила, че стените затрепериха. После продължи неспокойната си разходка.



Слънцето стоеше високо в небето. Ролф отново пришпори жребеца си, който от изтощение беше станал кротък като агне. Хълбоците му трепереха, тялото му беше мокро от пот, устата му беше в пяна. Жакетът на Ролф под плетената ризница беше съвсем мокър.

— Следващото упражнение! — заповяда той на дузината мъже, които тренираха от няколко часа.

Един изстена и Ролф рязко обърна глава, за да поиска сметка от виновника, но не можа да открие кой бе посмял да прояви слабост.

— Гай! — изрева той. — Застани в края на редицата. Аз ще яздя срещу теб.

Лицето на Гай беше червено и запотено от напрежение. Той кимна несигурно. Мъжете застанаха един срещу друг в две дълги редици. Помежду им беше просторната турнирна площадка. Ролф застана на мястото си и наложи шлема си. Кръвта биеше болезнено в слепоочията му. Погледът му беше устремен към противника. Към Гай.

Днес беше безмилостен. От часове тренираше рицарите, гонеше ги до изтощение. При това не щадеше и себе си. Той насочи копието си срещу Гай и във въображението му отново изникна омразната картина. Гай се любеше със Сейдри. Но тази нощ, помисли си с мрачно задоволство Ролф, младият съпруг ще бъде твърде уморен, за да направи няколко крачки до леглото, камо ли пък да се люби с жена си.

Той даде заповед и двете редици препуснаха в луд галоп една срещу друга.

Ролф се носеше устремно срещу Гай. Копието му улучи щита на младия рицар точно в средата, Гай загуби равновесие и едва се задържа на седлото. Ролф вече два пъти го беше хвърлял от коня. Гай отдавна беше разбрал, че това не е военна игра, че Ролф е решил да го изтощи до крайност. Това не го уплаши. Той застана срещу началника си безстрашно и с мрачна решителност. Този път обаче копието му не улучи щита на противника.

Дали Гай я любеше всяка нощ, дали я ощастливяваше така пълно, както беше с него?

Двамата препуснаха отново един срещу друг. Копието на Ролф повторно улучи щита на Гай точно в средата и рицарят едва не се строполи. Копието на Гай само закачи щита на господаря му. Ролф върна коня си в изходна позиция и даде заповед за нова атака.

Слънцето вече беше залязло, когато той най-сетне разпусна хората си и им заповяда да разведат изтощените животни в двора, за да ги успокоят. Никой не казваше нито дума, главите им бяха сведени, върховете на копията сочеха земята. Това са най-добрите рицари на света, каза си изведнъж Ролф, обзет от гордост. Днес ги беше докарал до границите на възможното, но никой не се изложи. В битката щяха да бъдат непобедими.

Гай остана назад и го изчака. Лицето на Ролф помрачня. Не биваше да се отнася така жестоко с младия мъж, не биваше да излива гнева си върху него. Но и Гай издържа изпитанието с чест. Не напразно беше негов заместник въпреки младите си години. Ролф не искаше да говори с Гай, не искаше да го вижда, не искаше да мисли, че горещо желаната жена е притежание на друг мъж. Въпреки това отведе коня си при него и двамата тръгнаха заедно към замъка.

— Денят беше дълъг и тежък — започна колебливо Гай и хвърли бърз поглед към господаря си. — Мъжете доказаха издръжливостта и бойния си дух, милорд. Никой не се оплака, никой не се отказа.

— Прав си, момчетата се биха смело — съгласи се Ролф. — А ти беше най-добър от всички.

— Вие не ме оставихте на мира през целия ден — ухили се Гай. — Но ще дойде денят, когато ще ви хвърля от седлото.

Ролф се засмя.

— Още отсега ме е страх от този ден.

Гай се присъедини към смеха му. Ролф обичаше младия рицар, не можеше да го мрази, макар че изгаряше от ревност. Ревност. Наистина ли ревнуваше?

— Е — продължи той, преди да е успял да се овладее, — как ти харесва брачният живот? Щастлив ли си?

Гай се поколеба, както подозрително отбеляза господарят му. Доскоро двамата заедно бяха ходили на лов за момичета като истински братя по оръжие. Гай непрестанно се хвалеше с любовните си приключения и говореше открито за блаженството, което изживявал с жените, описваше картинно преживяванията си, както обичаха да правят повечето мъже. За него любенето си беше любене и жените не се различаваха особено една от друга. Възбудените разкази на Гай за малката червенокоса и дебеличката сламеноруса развеселяваха Ролф. Самият той никога не помнеше какви бяха косите на жените, с които се беше любил. Но сега изпита разочарование и подозрение, защото Гай очевидно не желаеше да опише радостите, които бе изпитал в прегръдките на Сейдри. Вероятно причината беше, че Гай дължеше уважение на съпругата си, докато това не важеше за прислужничките.

— Брачният живот е приятен — отговори най-сетне Гай. Ролф усети как лицето му се сгорещи. Той знаеше най-добре колко е „приятно“ със Сейдри. Стана му ясно защо Гай не желае да му опише подробно нощните си преживявания. Той бе познал страстта на Сейдри и искаше да я запази за себе си. Тя го омагьосваше по цяла нощ с любовното си изкуство — докато господарят на Елфгар се мяташе в леглото си като безумен и не можеше да затвори очи от ревност.

Ролф смушка коня си и препусна по-бързо. Лицето му потъмня от гняв.

След вечеря Алис се разположи удобно пред камината в голямата зала с гергефа си и двете кученца. Беше доста късно, когато съпругът й отиде при нея, спря до огъня, погледна я в лицето и каза приглушено:

— Времето настъпи. Очаквам те в покоите си. — После се обърна рязко и напусна залата.

Алис го проследи с разширени от ужас очи. Ръцете й затрепериха. Най-после, най-после щеше да му стане истинска съпруга. Страх присви стомаха й. През последните дни лошото му настроение беше непоносимо — всъщност от нощта, която бе прекарал със Сейдри в брачните покои. Във въображението на Алис се появиха неканени картините, които я преследваха от няколко дни: Ролф, който разкъсваше дрехата на Сейдри, хвърляше я на пода и я пронизваше с могъщия си член, раняваше я, причиняваше й болка.

Алис се разтрепери по-силно. Тази картина я преследваше, откакто Мери й донесе клюката и й показа разкъсаната жълта одежда. Дали норманинът щеше да се държи по същия начин и със съпругата си? Тя потрепери от внезапен студ и дъхът й се ускори.

Ролф седеше на голямото легло и пиеше вино. Мислите му съвсем не бяха при съпругата, която тази вечер трябваше да загуби девствеността си. Те бяха при жената на другия — при Сейдри. Всяка нощ го мъчеха диви фантазии и помрачаваха съзнанието му. Гай беше при жена си, милваше я, лежеше върху нея. Гневът и ревността го задушаваха. Кръвта пулсираше лудо във вените му и загряваше слабините му.

Чукането по вратата прекъсна мрачните размишления. Той се надигна и покани жена си да влезе. Лицето му помрачня още повече. Отдавна трябваше да е преспал с жена си. Днес щеше да навакса пропуснатото. Вместо да се занимава с жената на Гай, трябваше най-сетне да засее собствената си нива.

Алис веднага забеляза, че настроението му не се е подобрило, видя и чашата с вино на раклата. Той я измери с хладен поглед.

— Време е да консумираме брака си.

— Аз няма да се съпротивлявам — отговори с изтънял гласец тя. — Знаете, че искам синове от вас.

— Аз ще направя всичко, което зависи от мен, за да имаме деца.

Алис се вмъкна в леглото, скована от страх и вътрешен бунт.

Ролф угаси светлините и в стаята се възцари пълен мрак.

Тя чу как мъжът й свали туниката и панталона си, представи си едрото, нашарено с белези тяло, което можеше да смачка една крехка жена. Той си легна, зави се до брадичката и дълго лежа тихо край нея. В гърдите й се надигна разочарование. Ако можеше да се вярва на Мери, Ролф се бе нахвърлил върху Сейдри като изгладнял вълк и я бе взел на пода. На следващия ден слугинята беше изтрила голямо кърваво петно от плочките. Той беше разкъсал дрехите й, беше я хвърлил на пода… Алис се раздвижи неспокойно.

Ролф издаде звук, който изразяваше едва ли не отвращение, обърна се към нея и вдигна нощницата й до кръста. Ръката му се плъзна по бедрата и се мушна между краката й. Алис извика уплашено.

— Не мърдай — изръмжа мъжът. — Не мога да те взема, без да те пипам.

Разочарованието й нарасна. Тя усети члена му до бедрото си, но той съвсем не беше корав и напрегнат като на жребец за разплод. Ролф не се възбуди, както се беше възбудил със сестра й. Той я милваше упорито, за да изпита поне малко желание да я люби. Алис беше отвратена от интимното докосване. По някое време той престана да я опипва, легна върху нея и се надигна на лакти. Алис си представи какво беше направил със сестра й и потръпна. В този момент членът му нахлу в утробата й.

Прониза я остра болка и тя изпищя.

Ролф спря за малко, но не защото се трогна от вика й, а защото отворът й беше твърде тесен. Пое си дъх и отново се заби в нея. Тя нададе дрезгав вик, сякаш я разкъсваше на парченца. Той беше спал с много жени, но никога не беше срещал такава тясна утроба. Осъзна, че ще я нарани с грамадния си член, но не спря да се движи. Двамата трябваше да консумират брака си, и тя беше длъжна да понесе болките, не можеше другояче…

Алис повярва, че той ще я убие.

— Спри — изплака тя и очите й се напълниха със сълзи. — Престани, ще ме разкъсаш. Моля те!

Ролф спря, но не излезе от нея.

— Съжалявам — проговори равнодушно той. — Ти си много тясна за мен, но с времето ще свикнеш. — И започна да се движи в нея ритмично и без да се напъва.

Алис захълца задавено. Болката в слабините й беше непоносима; тя го заудря с юмруци, за да го прогони. Но той не спря да се трие в нея. А когато тя повярва, че ще загуби съзнание от болка, тялото й се разтресе от внезапно нахлулия порой силни тръпки и болезнените викове се превърнаха в сладостни стонове. Тя се вкопчи в шията му като удавница и изпищя.

Фактът, че Алис бе достигнала върха, изненада Ролф. Той дори не беше достатъчно възбуден и това го радваше, тъй като тя беше твърде тясна за мъж като него; членът му можеше да я убие. Неочакваната й реакция го учуди безкрайно. Той не й беше доставил удоволствие, само й беше причинил болка. Оргазмът й го възбуди, той ускори движенията си, потърси облекчение. Тя отново изпищя от болка, но той беше твърдо решен да излее семето си в нея.

Алис застена задавено.

Ролф усети как членът му се уголемява и се потопи дълбоко в нея. Ноктите й се впиха в раменете му.

— Искам да ме набучиш! — изкрещя тя. — Да, точно така, още по-дълбоко, да, да!

Той се разтовари от напрежението и жена му посрещна оргазма му с диво хълцане и еластични движения на таза.

Ролф се отдръпна от нея веднага след като се облекчи. Излезе от утробата й още замаян от преживяното напрежение. Разумът му се проясни бързо. Искаше му се да се изсмее. Неговата зла малка съпруга можеше да изпитва удоволствие само ако й причиняваха болка. Странно, но това не го изненада.

Загрузка...