Завоевателят

42

— Сейдри, трябва веднага да дойдеш! — изпъшка Мери, без да спре да тича.

Сейдри, която разговаряше с двама роби в двора между кухнята и къщата, се обърна стреснато.

— Какво се е случило? — попита тя.

— Господарят! Ранен е и не позволява никой да го докосне. Иска ти да го лекуваш!

Беше минала цяла седмица от позорната сватбена нощ. Сейдри не беше виждала Ролф от обяда на следващия ден, когато Белтен й се присмя пред очите на всички. Стоеше си в старата къща и надзираваше прислугата или отиваше в селото при баба си, само и само да стои далече от него. Веднъж мина през овощната градина, за да скъси пътя, и чу крясъците на мъжете, които се упражняваха на турнирната площадка. Видя го отдалече на гърба на силния сив жребец, бързо извърна поглед и ускори крачка. Той не я забеляза.

Преди два дни Ролф взе Гай и дузина други рицари и отиде на лов. Сейдри знаеше, че ловците са се върнали преди около час, тъй като беше чула сигнала на пазача, а след това и шумното влизане на малкия отряд в двора на замъка. През това време тя и Лети посипваха пода на голямата зала с пресни трици и Сейдри не обърна внимание на пристигането на норманите. Лети обаче се втурна с радостни викове към вратата, за да наблюдава идването на рицарите и да поздрави любимците си.

Сейдри бе успяла да прогони сватбената нощ от мислите си. Само нощем споменът за случилото се я мъчеше като страшен кошмар. Образът на норманина я връхлиташе като буря. Тя си повтаряше отново и отново, че го мрази, че се отвращава от него. Обидата от безчувствеността му беше намаляла и тя се стараеше да се обгради със стена от равнодушие. Затова се учуди, че при думите на Мери кръвта й се сгорещи и ръцете й затрепериха.

— Отивам да си взема кошничката с лекарства — изрече бързо тя. Ролф беше ранен!

Сякаш й бяха пораснали криле, с такава бързина се понесе към залата.

Мери непрекъснато я подканяше да побърза.

— Какво се е случило? — попита със страх Сейдри.

— Нападнал го глиган! Господарят бил набучен от грамаден глиган!

По лицето на Мери течаха сълзи.

Значи глиганът го е набучил на бивните си. Сейдри остави плачещата слугиня и хукна към покоите си. Гърлото й беше пресъхнало, сърцето й биеше до пръсване. Тя взе кошничката си, прекоси с бързи стъпки двора на замъка, мина по моста и се втурна като подгонена към вратата на голямата зала. Норманите стояха на групички със сериозни лица и разговаряха приглушено. Като на погребение! Рицарите отстъпиха, за да й сторят място. Сейдри хукна към стълбището. Само след миг беше на втория етаж и отвори с трясък тежката дъбова врата към спалнята му.

Алис и Белтен бяха застанали до леглото, от другата страна стояха Гай и Ателстън. Сейдри виждаше само главата, шията и раменете на Ролф. Вероятно го бяха съблекли. Но той не се бореше със смъртта, както се беше опасявала. Седеше спокойно и лицето му изразяваше равнодушие. Сейдри потръпна от болка. Той беше толкова красив, същински езически бог, грамаден и златен, и отново излъчваше неустоимата чувствена привлекателна сила, която тя се опитваше да забрави през последната седмица.

Той я видя, погледите му се срещнаха. Сейдри, която бе престанала да диша, пое дълбоко въздух. В гърдите й се надигна гняв. Той не бе сериозно ранен, това се виждаше от пръв поглед. В очите му светеше дива жажда. Така можеше да гледа само мъж, който познаваше физическата наслада. Безсрамният му поглед й даде да разбере, че той възнамеряваше да повтори изживяното удоволствие.

— Ела тук — заповяда той с твърд глас. — Ранен съм.

Ако той е ранен, аз съм вещица, каза си сърдито Сейдри, но стисна зъби и пристъпи към него. Сърцето се удряше немилостиво в ребрата й. Двамата мъже й сториха място. Алис обаче не се помръдна, дори собственически сложи крехката си бледа ръка на рамото на мъжа си. Тази гледка й причини гадене.

Най-после Сейдри видя раната и от гърлото й се изтръгна вик.

Ролф беше напълно гол. На дясното му бедро зееше огромна кървава дупка, която стигаше чак до коляното.

— Донеси гореща вода и чисти кърпи — заповяда Сейдри на слугинята и коленичи до леглото в краката на Алис. Тя усети върху себе си втренчения му поглед, но невъзмутимо започна да опипва подутата и гореща плът около раната. Мускулите на Ролф се опънаха под докосването й.

— Боли ли? — попита загрижено тя.

— Не — отговори той. — Твоето докосване не ми причинява болка, Сейдри.

Нежността в гласа му я накара да вдигне глава. Погледът му беше дързък и едновременно с това безкрайно мек. За момент тя забрави раната и присъствието на другите. Алис се обърна сърдито и полите й прошумоляха. Сейдри се овладя, а и стиснатите бледи устни на Ролф й подсказаха, че той има болки.

— Много ли ви боли?

— Познавам и много по-страшни болки.

— Не се правете на герой — укори го тя.

— Но аз много искам да бъда герой в твоите очи, Сейдри — прошепна нежно той.

Споменът за сватбената нощ се върна в съзнанието й с неочаквана сила.

— Подобни думи не оказват желаното въздействие.

— С това не ми казваш нищо ново. — Той се засмя глухо.

— Милорд — намеси се с остър глас Алис, — не седите удобно. Ще ви донеса още възглавници, ще ви…

— Седнал съм достатъчно удобно — прекъсна я грубо Ролф. — Престани да ме глезиш. Не съм дете.

Алис бързо издърпа ръката си. Без да се трогва от унищожителния поглед на сестра си, Сейдри прегледа раната и облекчено установи, че не е много дълбока. Въпреки това трябваше да я почисти основно и да я зашие. Бет донесе ленени парцали и кана с гореща вода и ги остави на пода до Сейдри. Полата на Алис беше толкова близо, че можеше да попадне във водата. Сейдри вдигна глава.

— Би ли отстъпила малко настрана, Алис? Имам нужда от място.

— Не, ще остана — отговори сърдито сестра й.

— Лейди Алис, идете до камината — заповяда гневно Ролф.

Алис се нацупи, но не посмя да протестира.

Сейдри изпита съчувствие към сестра си. И тя би се засегнала от такъв остър тон. Много й се искаше да знае как Ролф прекарва всяка нощ в леглото на жена си, след като очевидно не може да я търпи. Но симпатията нямаше нищо общо с плътската страст, и тя го знаеше най-добре. Всъщност този въпрос не я засягаше. Тя тръсна глава и потопи един парцал в горещата вода.

— Ще ви заболи.

— Приятно ми е да страдам — промърмори той и я погледна в очите.

Сейдри почисти раната. Ролф не издаде нито звук, само мускулите му потръпваха при докосванията й. Сейдри посвети цялото си внимание на раната. Когато сметна, че може да бъде доволна от резултата, извади игла и конец от кошничката си и направи няколко ситни шева. Ролф седеше като изсечен от камък, само дъхът му се ускори.

За да отклони вниманието му, тя заговори.

— Успешен ли беше ловът, като изключим тази неприятна история с глигана?

— О, да. Убихме три елена, между тях един с прекрасни рога. Убихме и един вълк, и глигана.

— Предполагам, че звярът се е набучил на копието ви?

— Разбира се — отговори той.

След като заши раната, Сейдри въздъхна облекчено, вдигна глава и сякаш едва сега забеляза голотата му. Погледът й падна върху слабините му, където членът почиваше спокойно в гнездото от руси косми, продължи към плоския корем, тесните хълбоци и широкия гръден кош. Лицето й пламна. Тя прибра иглата и конеца в кошничката си и приготви лапа от билки.

— Как допуснахте да ви нападне?

— Става по-бързо, отколкото си мислим. Дивите животни са коварни и непредвидими.

— Ловът е опасно удоволствие — заключи тя и наложи върху раната билковата каша. После я превърза здраво с парчета лен. — Недоумявам как мъжете го харесват. — Сейдри се стараеше да се съсредоточи върху работата си, защото много й се искаше да помилва мускулестото му бедро.

— Опасността е, която ни привлича като с магия — обясни с усмивка той.

Сейдри потръпна под настойчивия му поглед.

— Мисля, че е детинско да доказваш мъжествеността си по този начин — отговори пренебрежително тя.

— Обвиняваш ме, че съм мъжествен, така ли? — попита тихо той. Чувственият шепот ускори биенето на сърцето й. Тя вдигна поглед и видя как членът му набъбна. Сведе смутено клепачи, а той се усмихна самодоволно.

— Явно е, че не страдате от силни болки — установи делово тя, стана и се обърна да си върви. Той хвана ръката й.

— Остани още малко.

— Готова съм. — Тя се принуди да го погледне.

— Остани — повтори той. — Много ме боли.

— Знам какви са тези болки — промърмори иронично тя.

— Можеш да ги облекчиш, стига да пожелаеш.

— Нека го направи съпругата ви!

— Ах, така ли? — Той вдигна едната си вежда. — Тя не може, само ти си в състояние да го сториш.

— Престанете! — изсъска тя. — И ме пуснете да си ида.

— Само ако обещаеш да дойдеш пак. Трябва да ми смениш превръзката.

— Това може да го свърши и…

— Ти си длъжна да се грижиш за мен. Няма да допусна друг човек до раната си.

Сейдри въздъхна нетърпеливо.

— Кога ще дойдеш пак? — Тя се поколеба.

— Утре.

— Тази вечер. Ще дойдеш тази вечер. Може да ме втресе. — Той се усмихна.

Сейдри не се опасяваше от треска и възпаляване на раната.

— Щом приключа домашните си задължения, ще дойда да ви видя.

Лицето му потъмня, сините очи засвяткаха опасно.

— Задължения! Сигурно към съпруга ти? Вероятно той всяка нощ изисква да ги изпълняваш? — попита с режещ глас Ролф. — Отговори ми. Липсваше ли ти през последните две нощи?

Сейдри го погледна слисано и не намери думи за отговор.

— Тази вечер… — изсъска през зъби той — ще изпълниш дълга си към своя господар. И не забравяй кой съм — понижи глас той. — Аз те дадох на Гай, но мога и да те отнема от него.

Самодоволният начин, по който се разпореждаше с живота й, я вбеси. Обстоятелството, че правото беше на негова страна, засили гнева й. Волята и думата му бяха закон в Елфгар; той можеше да й заповяда да се разведе, можеше да прави с нея каквото си иска.

— Готова съм. Мога ли да си отида?

— Можеш да си отидеш — отговори с неочаквано мек глас той. — Но не вярвам, че си готова. — Усмивката му беше студена. Мисля, че ние с теб още не сме свършили един с друг.