Завоевателят

51

След два дни малкият отряд стигна до Йорк. В кралската крепост цареше трескава суетня. По време на пътуването Сейдри бе успяла да прогони неприятните мисли и злите предчувствия, препускаше безгрижно редом с Ролф, бъбреше весело с него, посрещаше пламенните му погледи и от време на време дори го караше да избухва в смях, за голямо учудване на рицарите му. Ролф не обясни никому причината, поради която Сейдри го придружаваше, и никой не се осмели да попита. След първоначалното си смущение под погледите на рицарите тя се окопити бързо и започна да се радва на пътуването. А и нима можеше да бъде друго? Бяха й дали красива, с кротък нрав, кобила, яздеше редом с гордия си златнорус любовник, лятото беше в пълния си разцвет и тя се чувстваше като на излет. Беше безгрижна и лека, искаше й се да се смее и да се люби. Пътуването мина без произшествия, нищо не наруши идилията. Ала когато видя кралските войници, които дрънчаха с оръжията си, всеобщото оживление, което явно се дължеше на приготовления за поход, в сърцето й пропълзя страх.

Сейдри все още не знаеше защо Ролф е получил заповед да дойде в Йорк. Ала многото войници събудиха в душата й безименни опасения. Остана с впечатлението, че кралят е събрал голяма войска, добре въоръжена и снабдена с всичко необходимо, която скоро ще напусне гарнизона и ще потегли в незнайна посока. Това можеше да бъде свързано само с въстание на саксонците.

Ролф остави Сейдри в палатката, която набързо беше издигната за него във вътрешния двор на замъка, и веднага отиде при крал Уилям. Не й наложи ограничения за движение и тя се зарадва.

Сейдри имаше чувството, че щастливата приказка изведнъж е свършила. Трябваше веднага да узнае какво става. Пламенно се надяваше, че норманите се готвят да воюват срещу шотландските натрапници, а не срещу сънародниците й.

Тя прекара деня в разходки из града. През цялото време уж между другото разпитваше за новини. Жените, които срещаше, веднага познаваха в нейно лице саксонката и с радост отговаряха на въпросите й. Една хлебарка беше на мнение, че датчаните щели скоро да дойдат с корабите си. Войската на Уилям щяла да се разположи по брега, за да посрещне натрапниците и да ги прогони в морето. Една рибарка разказа на Сейдри, че кралят побеснял от гняв, когато преди две седмици един от най-добрите му военачалници попаднал на засада и загинал. Затова решил да събере войската си, да претърси граничните области и да излови всички бунтовници, за да ги окачи на бесилката. Една кръчмарка й съобщи, че Херуорд Будният се е скрил наблизо и Завоевателят искал да го залови. Друга жена пък заяви, че норманите разкрили скривалището на бунтовниците Едуин и Моркар и Уилям възнамерявал да ги нападне и залови.

Последната вест й причини гадене.

Сейдри купи от един уличен търговец месни пастети и ароматни узрели сливи и се запъти обратно към замъка. След разрушаването му при последното нападение стените бяха отчасти дървени, отчасти каменни. Сейдри бе пропусната от пазачите през външната порта, след като я попитаха къде отива и тя обясни, че принадлежи към свитата на Ролф дьо Варен. Мина покрай войниците, без да обръща внимание на неприличните им забележки. Когато трябваше да мине през втория падащ мост, отговори на същите въпроси. Този път се наложи да почака, докато се появи Белтен и гарантира за нея. Тежката решетка падна шумно зад гърба й.

Ролф още не се беше върнал в палатката си. Сейдри даде няколко монети на едно улично хлапе, което се мотаеше наоколо, и го помоли да й донесе вода. Изми се от главата до петите със сапун и гъба. Смени дрехите си, хапна малко от донесените пастети и плодове и седна да чака Ролф. Падна вечерният здрач, скоро стана съвсем тъмно. Очевидно любимият й беше останал да вечеря с краля в крепостта. Сейдри беше изпълнена с мрачни предчувствия. Той беше забравил, че я е взел със себе си, не се интересуваше какво прави тя сама. После се нарече глупачка. Нямаше право да се чувства изоставена. Той не можеше да я вземе със себе си, за да вечерят заедно в голямата зала на краля! Дори такъв безумно смел мъж като Ролф дьо Варен не можеше да намери подходящите думи, за да обясни присъствието й на господаря си. А Уилям непременно щеше да го разпита подробно коя е тя и кои са роднините й. Появата й редом с Ролф щеше да предизвика най-малкото злобни приказки, ако не жесток скандал.

Ролф се върна към полунощ. Факлата, поставена на специална стоянка, освети лицето му и Сейдри видя искрената радост в погледа му.

— Прощавай, мила — усмихна се той и Сейдри се разтопи.

Той едва бе успял да спусне платнището, когато тя го прегърна устремно и потърси устните му. Ролф извика учудено, но отговори на целувката й със същата страст.

— Няма нищо по-приятно от такова посрещане — проговори дрезгаво той.

— Вземи ме още сега, веднага — прошепна настойчиво тя, взе лицето му между двете си ръце и го зацелува жадно, потопи езика си дълбоко в устата му.

Ролф я хвърли на нара и я взе жадно и дори грубо и макар че изпита физическо облекчение, Сейдри не се насити. Страхът и тревогата я задушаваха. Тя го обгърна с ръце и крака и се притисна с все сила към него. Ролф я помилва лениво и избухна в тих смях.

— Както виждам, много съм ти липсвал — пошегува се той.

Тя не го погледна, защото се боеше да не избухне в сълзи.

— Ти винаги ми липсваш. Непоносимо ми е да стоя сама — произнесе с пресекващ глас тя.

Той не отговори. Сейдри усещаше лудото биене на сърцето му под дланта си. След малко Ролф помилва косата й.

— Вярно ли е това, което каза? — попита той и целуна тила й.

— Да — отговори просто тя и учудено установи, че отговорът дойде от сърцето й.

— И аз мислех за теб през цялото време — призна той, прегърна я и я притисна към себе си. — Нахрани ли се, скъпа? Да не би да си гладна? Ще заповядам да ни донесат ядене и вино.

— Вече ядох — прошепна тя и започна да го целува.

Той помилва голия й гръб и коравия задник. Сейдри усети, че членът му отново набъбна. И тя бе обзета от диво, неутолимо желание да се съедини с него, да го усети дълбоко в себе си. Като че любовта им можеше да прогони грозната действителност поне за известно време. Тя легна до него и започна да го милва. Потри гърдите си под мишницата му, ръката й се спусна към корема, после обхвана члена му. Ролф простена сладостно и се заигра с гърдите й.

Сейдри вдигна очи към него. Пламенният му поглед се потопи в нейния, той отметна глава назад и жилите на шията му изпъкнаха като въжета; напъха коравия си пенис в ръката й, отвори уста и шумно изпусна въздуха от дробовете си. Сейдри видя как чертите му се напрегнаха и продължи да го милва и мачка. Ръката й се плъзгаше в бърз ритъм нагоре и надолу по кадифената кожа, която потръпваше конвулсивно. Ролф простена и отново се заби в ръката й.

— Ах, Сейдри…

Тя застана на колене и започна да милва члена му с косата си, с лицето. Той изпъшка и зарови пръсти в копринените къдрици. Езикът й закръжи около главичката, облиза я, устата й се сключи около нея. Искаше да вкуси семето му, да го изпие.

— Не преставай — прошепна той.

Тя засмука жадно нежната кожа, езикът й продължи да го ближе и възбужда. После отвори широко уста и го пое дълбоко в устата си.

Ролф се надигна, хвана я през кръста, обърна я, легна върху нея и се потопи дълбоко в утробата й. Отдръпна се за миг, и пак нахлу в нея, отново и отново. Ръцете му милваха цялото й тяло. Тя стигна бързо до върха и даде воля на насладата си с дрезгави стонове и мощни тръпки. Той я последва и рухна, пъшкайки, отгоре й.

Двамата дълго лежаха един до друг. Телата им бяха окъпани в пот. Сейдри го милваше нежно, целуваше гърдите му.

— Колко време ни остава, преди да заминеш?

Ръката му спря за момент, после отново започна да гали гърдите й.

— Толкова ли си сигурна, че трябва да замина, малка вещице? — прошепна шеговито той.

Какъв добър артист, каза си сърдито тя и й стана тъжно.

— Не съм сляпа, милорд. Виждам приготовленията на войниците. Ти и рицарите ти отивате на война. — Тя седна до него и очите й се замъглиха от сълзи.

— Защо плачеш? — попита почти сърдито той и също се надигна.

Сейдри поклати безпомощно глава. Сълзите се търкаляха безспир по бузите й.

— Не се страхувай — продължи той с безкрайна нежност. — Няма да воюваме срещу братята ти.

Облекчението беше толкова силно, че й се зави свят. Едновременно с това изпита угризения на съвестта и мъка пред жестоката действителност, която не й позволяваше да се наслаждава на любовта си. Сълзите й не спираха да текат.

— Защо плачеш? — Ролф помилва бузата й.

Какво да му каже? Че се измъчва, защото не му е само любовница, а трябва да го следи и да докладва на братята си?

— Страх ме е. Страхувам се от онова, което може да се случи — пророни тя.

— Да се надявам ли, че поне част от този страх е за мен? — попита той и вдигна брадичката й.

Тя го погледна измъчено и кимна безмълвно.

Ролф се усмихна и нежно целуна устните й.

— Не се страхувай за мен. Аз ще се върна при теб, Сейдри. Нищо няма да ме спре.

— Ще има ли битки? — попита едва чуто тя.

Той се поколеба, погледна я изпитателно в очите.

— Надявам се.

— А аз се надявам, че няма да намерите Херуорд! — извика тя.

— Ние знаем къде се е скрил, скъпа — обясни той, без да отмества поглед от нея. В очите му имаше съмнение, но тя беше твърде разстроена, за да му обърне внимание.

— Откъде можеш да знаеш? Не можеш да бъдеш сигурен!

— Ние имаме много шпиони. Нашите са навсякъде.

Погледът му я прониза.

— Значи ще го унищожите — проговори измъчено тя.

— Да. Той е подготвил ново въстание.

Настойчивият му поглед я потисна, макар да знаеше, че той не би могъл да разгадае съкровените й мисли. Тя го прегърна, усети сковаването му, колебанието, преди да я притисне до себе си. Вкопчи се в него като удавница.

— Кога ще потеглиш?

Нещо липсваше на прегръдката му.

— След два дни. Чакаме пристигането на Роджър от Шрюсбъри.

Велики боже, значи и Роджър Монтгомъри щеше да вземе участие в похода! Срещу тези превъзхождащи го сили Херуорд Будният нямаше никакъв шанс. С част от разума си Сейдри осъзнаваше странната празнота на прегръдката му, напрежението, с което той очакваше отговора й.

— Щом армията ви е толкова голяма, мога поне да бъда спокойна, че няма да ти се случи нещо лошо — прошепна до рамото му тя.

Тя вдигна глава и видя смръщеното му чело.

— Наистина ли се тревожиш, Сейдри? — попита рязко той. — За мен ли те е страх?

— Да! — извика отчаяно тя и беше напълно искрена. Но между тях имаше толкова много лъжи и полуистини, че очите й отново заплуваха в сълзи.

Той я притисна към себе си и я смачка под тежестта си. Устата му завладя нейната с цялата страст, която допреди миг беше липсвала на милувката му. Целувката беше толкова силна, че устните й се спукаха. Сейдри не го забеляза. Грубата целувка беше добре дошла, за да успокои разбунтуваните й чувства.