Завоевателят

9

Ролф едва удържаше гнева си.

Тази вещица го бе излъгала, беше го измамила. Тя не бе лейди Алис, бъдещата му съпруга. Скъпо щеше да си плати за измамата. А сега беше принуден да се ожени за друга.

— Милорд? Банята ви ще изстине.

Ролф се беше загледал намръщено в димящото ведро с вода пред откритата камина, но не виждаше нищо. Бяха го отвели в голямата стая на стария господар и набързо я бяха приготвили за него. При звука на нежния женски глас той вдигна глава и за първи път погледна истинската Алис по-обстойно.

Годеницата му беше хубавичка; бледото й лице беше обкръжено от черни къдрици, дребна, с крехък строеж, без пищните форми на Сейдри. В сърцето му остана мъчителна празнота.

Ако не беше срещнал вещицата, сигурно щеше да хареса Алис и да се задоволи с нея.

Алис се усмихна колебливо.

— Милорд? Потънахте в размишления. Може би глътка бира ще върне жизнеността ви.

— Защо не ме попитахме каква е съдбата на братята ви?

Алис го погледна страхливо.

— Пристигането ви ме обърка. — Тя се усмихна изкуствено.

— Ще се противите ли на венчавката ни?

— О, не! — Тя изглеждаше изключително щастлива, че си е намерила съпруг.

— Харесвате ли ме?

Младата жена се изчерви срамежливо.

— Аз желаех да имам съпруг, повелителю. Годеникът ми загина в битката при Хейстингс. Времената са несигурни и при всички тези размирици и въстания Едуин не намери време да ми избере друг годеник. А не съм вече млада…

Той кимна. Тя говореше разумно.

— Вие сте по-млада от сестра си.

Лицето на Алис помрачня.

— Аз съм на двадесет години, я тя е на двадесет и две. — Погледна го високомерно и продължи: — Защо продължавате да се занимавате с нея? Тя е само едно от многото незаконни деца на баща ми. Той дори не си направи труда да й уреди женитба. А сега — ъглите на устата й се опънаха в иронична гримаса — никой не я иска, защото има зъл поглед. Тя е вещица!

Челюстите на Ролф заиграха, както винаги, когато беше развълнуван. Алис мразеше сестра си, това беше повече от ясно, но той не можеше да повярва, че наистина я смята за вещица.

— Няма да търпя да говорите лошо за сестра си — укори я строго той. — Тя не е вещица.

Алис прехапа устни и послушно сведе очи. Ролф свали плетената си ризница и я захвърли на пода. Алис отиде при него и му помогна да свали колана с тежкия меч и жакета. Когато видя кожената торбичка на шията му, от гърлото й се изтръгна задавен вик:

— Това е нейно!

— Сега обаче е мое — отговори спокойно Ролф, развърза кожения шнур и остави торбичката при нещата си. Алис свали железните наколенници. Ролф погледна сведеното й тяло и си пожела не тя, а Сейдри да му беше оказала тази услуга. Когато остана гол, той й обърна гръб и влезе в димящата вана. Алис побърза да отвърне поглед от мускулестото тяло, осеяно с безброй белези.

— Искате ли да ви насапунисам гърба, господарю?

Така му се искаше да усети докосването на вещицата с медноцветната коса…

— Бих искал чаша вино — изръмжа той. — Има ли вино във вашата къща, уважаема?

— Мисля, че да — отговори усърдно тя.

Ролф й махна с ръка и тя забърза да изпълни заповедта. Щом остана сам в голямото помещение, той се отдаде на мрачните си размишления, потъмни от надигащи се буреносни облаци. Сейдри го излъга, но по каква причина? За да предотврати изнасилването си, предположи той, и гневът му закипя с нова сила. Тя бе посмяла да постави под въпрос властта му; това беше недопустимо. Беше се одързостила да се държи като негова бъдеща съпруга. Трябваше да я накаже… но как, за бога?

Ролф се принуди да мисли за други, далеч по-важни, а и по-приятни неща. Облегна се удобно във ваната и започна да си прави планове за следобеда. До залез слънце трябваше да обходи източните граници на новата си собственост и по възможност да стигне чак до брега. Още утре сутринта щеше да започне с изграждането на новия Елфгар. Тази мисъл му достави искрена радост.

Трябваше да помисли и за предстоящата сватба. Кога да стане венчавката? След две седмици, реши той, така е прилично. През следващите дни щеше да има много работа; най-добре беше да започне строителството преди венчавката.

Той изпръхтя презрително. Ако избраната беше Сейдри, той щеше да се ожени за нея още утре и вечерта да я обладае с най-голяма наслада.

Ролф забеляза с ъгълчето на окото си нещо медночервено. Изправи се и устреми поглед към вратата. На прага стоеше Сейдри.

Норманинът се усмихна. Отново изпита учудване от красотата й, от необикновения цвят на косата, от изкусителната й закръгленост. Може би тя наистина е вещица, помисли си развеселено той, защото само при появата й в слабините му нахлу желание.

— Дошли сте да ме видите ли, Сейдри?

— Моля да ми върнете торбичката с билки, милорд.

Ролф избегна да погледне към раклата, където бяха подредени нещата му.

— Тя не е тук — отвърна с мек глас той.

Сейдри попипа несигурно роклята си.

— Моля ви, милорд, лекарствата ми трябват спешно…

— Елате при мен, Сейдри.

Чувственият му тон я скова. Усмивката му стана дебнеща.

— Елате при мен. — Тя не се помръдна от мястото си, вцепенена, като заловена в гнездото си чучулига. — Елате, и ще ви дам торбичката.

Сейдри се поколеба, но после събра смелост и пристъпи към него. Ролф, беше устремил поглед в полюляващите се хълбоци и усещаше как членът му набъбва. Тя остана на известно разстояние от ваната, в погледа й имаше плахост и подозрение.

— Хайде, върнете ми я.

— О, не мога. Първо наказанието.

— Какво наказание?

— За лъжите ви. — Гласът му все още беше мек като коприна.

— Какво искате от мен?

— Елате по-близо.

Тя го погледна с разширени от ужас очи.

— Няма кой да ми измие гърба.

Младата жена пое шумно въздух.

— Елате при мен, Сейдри.

Тя направи още една крачка към ваната, тръсна глава, застана зад него и потопи лененото парче във водата.

— Искам си амулета — проговори решително тя и нежно плъзна кърпата по гърба му.

— Трябва да го направите по-добре — изръмжа той, приведе се напред и разголи мускулестия си гръб от раменете до хълбоците.

Сейдри гледаше като замаяна блестящата гладка и корава мъжка плът. По гърба не се виждаха белези, за разлика от предницата. Тя бе видяла белега, който минаваше от хълбока чак до гърдите, както и дузина други, по-малки белези. Сърцето й биеше до пръсване. Пое дълбоко въздух и положи кърпата върху гърба му. Тялото му се опъна под докосването й. В слабините й нахлу топла вълна.

— Измийте ми гърба! — заповяда строго Ролф.

— Да, господарю — отговори сърдито тя. — Но нима не предпочитате да го направи лейди Алис? — Без да се бави, тя почна да търка раменете му с все сила.

Мъжът изкриви лице, но тя не можеше да го види.

— Лейди Алис не е тук — отговори спокойно той. — А вие се явихте тъкмо навреме.

Сейдри затърка още по-силно. Така й се искаше да му смъкне кожата.

— Внимавайте — проговори предупредително той.

Сейдри пъшкаше от напрежение. В следващия миг откри торбичката върху вещите му, стрелна се като светкавица към раклата и я грабна. Успя да направи две крачки към вратата, но при третата голямата му ръка сграбчи рамото й и я обърна. Другата му ръка я хвана за талията. Неспособна да се раздвижи, тя бе притисната към мокрото му голо тяло.

— Играете си с огъня, Сейдри.

Тя погледна разтреперана в студените сини очи, усети мократа му плът през дрехите си. Гърдите й се притискаха болезнено в коравия му гръден кош.

Още по-ясно усети члена му, горещ и корав, който пулсираше в опасна близост до слабините й. Той я притисна още по-силно до себе си. Тя се опита да се отдръпне и изохка.

— Точно така, с огъня — повтори с подрезгавял глас той. — А сега наказанието. — Устата му завладя нейната.

Целувката му беше жадна, изискваща, заплашителна — без да е болезнена. Сейдри се опита да провре ръце между телата им, за да го отблъсне. В следващия миг осъзна, че не е трябвало да го прави. Когато дланите й докоснаха гърдите му, мъжът изръмжа като животно. Зъбите му се удариха в нейните. Тя нададе гърлен вик и отново се опита да се освободи. Последствието беше, че телата им се притиснаха още по-плътно едно към друго.

— Не!

— О, да — прошепна той и пламтящият му поглед смути още повече и без това замаяните й сетива.

Сейдри събра остатъка от силите си и срещна погледа му с дива омраза.

— Защо не помислите за Алис? — попита отчаяно тя. — Нали ви е годеница!

Лицето му се разкриви в жестока гримаса, която го направи почти грозно.

— Вие трябваше да сте моя годеница.

Сейдри отвори уста за гневен отговор, но от устните й се изтръгна само задавен вик, защото ръката му се сключи около тила и, устните му отново завладяха нейните, езикът му нахлу дълбоко в устата й. Другата му ръка притисна дупето й и тялото й усети цялата сила на пулсиращия му член.

След минута, която й се стори цяла вечност, той отдели устата си от нейната.

— Не — изплака Сейдри, но това беше съвсем слаб протест, лъжа. Тялото й се разтърсваше от силни тръпки, по гърба й потече топла влага, краката отказваха да я носят. Устата му се плъзна нежно по шията й, облиза и целуна нежната кожа, даде й да усети зъбите му. Той се приведе, захапа зърното на гърдата й през тънкия вълнен плат и внимателно го засмука.

Сейдри изохка, вкопчи се в широките му рамене с намерението да го отблъсне. Но стана точно обратното. Изведнъж Ролф я блъсна, отдели я от тялото си и отстъпи крачка назад. Сейдри изпъшка, опита се да си поеме въздух, да се овладее, да проясни мислите си. Ролф отиде до раклата, където бяха подредени вещите му, грабна жакета си и закри възбудената си мъжественост. Погледът му я прониза предупредително. В следващия миг в стаята влязоха Алис и една слугиня, която носеше табла с вино и ядене.

Алис застана вцепенена на прага. Погледът й се местеше от Ролф към Сейдри и обратно. Сейдри осъзна, че сестра й не може да не види твърде ясните признаци на онова, което беше станало подутите й устни, зачервеното лице, мократа одежда, разрошената коса. Срамът я прониза като остър нож.

— Благодаря ви, милейди — проговори равнодушно Ролф и задържа жакета си, сякаш случайно го беше метнал върху голотата си. С другата ръка пое чашата вино от ръцете на Алис и я изпи жадно. Само Сейдри забеляза лекото треперене на пръстите му.

Алис удостои несъщата си сестра с гневен поглед. Ала когато се обърна към Ролф, на лицето й беше изписана ангелска невинност.

— Още една чаша, повелителю?

— Не, достатъчно ми е.

— Наистина ли?

— Да, разбира се — отговори с едва забележимо нетърпение той. Алис подаде празната чаша на слугинята, взе голямата хавлия и изтърка раменете му. Тази гледка причини на Сейдри гадене. Тя го мразеше. Забравила за лекарствата, тя побърза да избяга от стаята. Ролф не я задържа.