Завоевателят

39

Настъпи мълчание.

Сейдри не сваляше поглед от норманина. Ролф беше дошъл да спи с невестата на васала си. Сърцето се удряше болезнено в ребрата й. Очите му бяха безмилостни. В тях имаше гняв и дива решителност.

Никой не обръщаше внимание на Гай, който се овладя бързо, погледна бегло Сейдри и се поклони пред господаря си.

— Естествено аз ви отстъпвам това право, милорд — прошепна той и побърза да се оттегли. Ударът, с който тежката дъбова врата се затвори зад него, отекна като гръм в ушите на Сейдри.

Тя потрепери и сведе глава. Ролф се раздвижи. Откопча брошката, която придържаше черната му наметка, и я пусна на пода. Сейдри уплашено отстъпи крачка назад. Мъжът срещу нея откопча колана с оръжието. Едва сега й стана ясно какво предстоеше. Той искаше да спи с нея. Сега, след като я отблъсна, след като я предаде в ръцете на друг мъж. Отново я бе пожелал.

— Това не може да бъде истина! — прошепна ужасено тя.

Ролф се извърна настрана и внимателно положи меча си върху раклата. После пак я прониза със студения блясък на очите си.

— Напротив — отговори провлечено той. — Аз съм напълно сериозен.

Без да бърза, той съблече туниката си и я хвърли на пода. Голите му гърди блещукаха златни под трепкащата светлина на многобройните свещи.

Сейдри отчаяно се опитваше да се овладее. Този човек си въобразяваше, че може да прави с нея, каквото си иска.

— Но вие ме омъжихте за Гай!

— Да не мислиш, че не знам? — изфуча в отговор той и очите му потъмняха от гняв.

Тя се хвана като удавница за таблата на леглото.

— Ами Алис! — извика отчаяно тя. — Алис ми е сестра. Тя ви е съпруга!

— Аз съм господар на Елфгар — заяви високомерно той. — И ще взема онова, което ми принадлежи.

Сейдри бе обзета от ужас. Обърна се и побягна към другата страна на леглото. Ролф се стрелна към нея и тя разбра, че няма да му избяга. Той беше твърдо решен да я има. Мъжът стисна до болка нежната й китка и грубо я привлече към себе си.

— Не! — изпищя тя и се опита да го удари.

Ролф й подложи крак и тя политна назад. Падна тежко на коравия под, но продължи да се отбранява с ръце и крака, докато той се настани удобно върху нея и стегна хълбоците й с бедрата си. Тогава пусна китките й и с едно-единствено дръпване раздра роклята и ризата й чак до талията.

Сейдри нададе гневен вик, надигна се насреща му. Ноктите й се впиха в бузата му и я раздраха до кръв.

Ролф сграбчи светкавично китката й, вдигна ръцете й над главата и я задържа неподвижна. Сейдри осъзна, че съпротивата е безсмислена и спря да се брани. Двамата се погледнаха в очите. В неговия поглед светеше дива решителност, нейният беше пълен с ужас.

— Престани да се бориш с мен — заповяда той. — Можеш само да загубиш.

— Никога няма да престана да се боря с вас — изкрещя тя и направи отчаян опит да го отърси от себе си. — Проклет норманин!

Той разтвори бедрата й с коляно и вдигна полата й до бедрата. Тя усети голата, влажна главичка на члена му между бедрата си. Събра всичките си сили и се опита да стисне крака. Напразно. Членът му проникна мощно в утробата й.

Сейдри изпищя. Болката я прониза с неподозирана сила. Тя извърна глава и затвори очи. Сърцето й биеше до пръсване. Той триеше члена си в нея грубо, бързо и дълбоко. Тя усещаше болезнено големината и твърдостта му и се страхуваше, че всеки миг ще я разкъса. Тласъците му бяха ритмични, бързи и дълбоки, ставаха все по-бързи и мощни… Накрая той издаде животински рев и рухна изтощен върху нея.

Всичко свърши, помисли си тя и очите й се напълниха със сълзи. Онова, което трябваше да стане, стана. Нямаше прелъстяване. Това си беше чисто изнасилване. Е, поне мина бързо. Тя лежеше неподвижна, само сърцето й биеше силно. Пламенно се надяваше, че той ще стане и ще си отиде.

Но Ролф изобщо не даваше признаци, че ще се отдели от нея. Лицето му се опираше в свивката на шията й, тя усещаше наболата брада на бузата му, парещия неравномерен дъх върху кожата си. Коравите му гърди мачкаха голата й гръд, сърцето му биеше по-бързо от нейното. Краката му между нейните не бяха отпуснати, а разделяха със сила бедрата й. А полуотпуснатият му член все още беше в нея… и пулсираше на тласъци.

Прегръдката му стана по-здрава. Сейдри се надяваше, че той най-после ще я пусне. В тялото й се надигна странно трептене. Когато той се потърка в нея, гърдите й се опънаха. Зърната им се втвърдиха и щръкнаха, по кожата й пропълзя странна топлина. А в утробата й, все още запълнена с огромния му член, нахлу гореща вълна. И тогава усети устните му на шията си.

Сейдри се опита да се измъкне изпод него, но здравата прегръдка и тежестта му не й дадоха шанс. Устните му я милваха нежно, побиха я сладостни тръпки. Тя направи нов опит да му се изплъзне. Устата му галеше шията й. Едната му ръка започна да милва гърдите й. Тя се задъха и усети как членът в утробата й отново нараства. Женската й плът го обгърна здраво и тя отново се уплаши от могъщата мъжественост, която изпълваше утробата й. Той простена, мушна се по-дълбоко в нея и вдигна глава, за да я погледне в очите.

Сейдри срещна погледа му и усети странна замаяност. Тялото й пулсираше трескаво. Тя вдигна таза си насреща му и го пое дълбоко в себе си. Ролф се усмихна, наведе се над нея и завладя устните й.

Тя се поколеба, но отвори устните си.

Ръката му се зарови в косата й, докато устата му си играеше нежно с устните й. Езикът му проникна навътре. Сейдри отговори на целувката и се сгуши в него. Той заигра с езика й и в същото време могъщият му член започна да се трие в утробата й. Сейдри изпъшка доволно и се нагоди към движенията му. Езикът й предизвикателно милваше неговия.

Той обхвана с две ръце тила й, зацелува я жадно, захапа устните й, едва не я задави с езика си. После вдигна глава и продължи да се трие в нея отново, и отново. Сейдри трепереше като в треска. Хълбоците й се надигаха срещу неговите, очите й бяха затворени, главата отметната назад. Тя се вкопчи здраво в мускулестите му рамене и ускори движенията си. И тогава усети как горещата му уста засмука зърното на гърдата й, усети нежното захапване на зъбите му. В този момент вътрешността й сякаш се разпукна и се изля в дъжд от заслепяващи искри, заляха я вълни на неописуемо блаженство, отнесоха я надалеч. Вълнението беше толкова силно, че тя се уплаши да не загуби съзнание.

Не знаеше колко време бе минало, когато лениво отвори очи, все още под влияние на сладкото опиянение. Той се бе опрял на ръце и я гледаше втренчено, коравият му член пулсираше в нея. Какво стана? — запита се безпомощно Сейдри. Тя лежеше под норманина. Под мъжа, когото мразеше. Той я бе взел насила. А само след няколко мига я бе накарал да се забрави от страст и да изживее в обятията му никога неизпитвано блаженство. Тя се изчерви от срам и гняв, опита се да го отблъсне и да се изправи.

— Махнете се от мен! — изсъска вбесено тя.

Ролф не обърна внимание на думите й. Наведе се над нея и започна да милва връхчето на гърдата й с език, да го облизва и смуче, после нежно го загриза. Сейдри въздъхна и отново се остави безводно на бурята, която я носеше на крилете си. Притисна тялото си към неговото, зарови пръсти в косата му. Ролф се засмя тържествуващо. Продължи да милва с ръце и устни гърдите й, докато тя се загуби във водовъртежа на сладострастието, надигна се насреща му, решена да получи колкото се може повече, и го пое дълбоко в себе си. Най-после той се включи в ритмичния й танц, потопи се дълбоко в нея, смачка я под себе си и този път сладостните им викове се обединиха.

След време Ролф се претърколи настрана и Сейдри най-сетне се опомни.

— Не искам да си отида — прошепна той. Тя вдигна очи към него. Норманинът беше коленичил до нея, широкоплещест, силен, с безупречно тяло. Панталонът му беше отворен. Мъжествеността му почиваше уморено в гнездото от руси кичурчета. Погледът й се впи в лицето му.

И Ролф не можеше да откъсне очи от нея. Ръката му милваше набъбналите й гърди, спусна се към тясната талия и плоския корем. Докосването му беше изпълнено с обожание. Тя не можеше да разгадае израза на лицето му, но когато той вдигна поглед, тя видя в дълбините на очите му трескав блясък. Преди да е осъзнала какво я очаква, той я вдигна и я отнесе на леглото. Значи още не е свършило, помисли си тя и отново бе обзета от сладка замаяност, която много приличаше на щастие.

Ролф легна до нея, опря се на лакът и отново започна да милва корема й. Сейдри наблюдаваше движенията на загорялата от слънцето мъжка ръка върху светлата си кожа и усещаше как членът му, притиснат в бедрото й, отново нараства. Чу се да стене, клепачите й натежаха, тя се нагоди към чувствените му милувки. Пръстите му се заровиха в гъстите копринени кичурчета, които скриваха срамните й части, и Сейдри изпъшка, не толкова сърдито, колкото от наслада.

Ролф помилва нежно венериния хълм, раздели с един пръст влажните срамни устни и спря за миг на отвора на утробата й. Всяка мисъл за съпротива се стопи без остатък. Сейдри разтвори крака, за да го приеме.

— Моля те — прошепна тя.

Устата му обхвана твърдото връхче на гърдата й, засмука го, пръстът му се плъзна във влажната утроба. Сейдри извика от наслада, забрави всичко около себе си, тялото й се разтърси от сладостни тръпки. Ролф легна върху нея, нададе гърлен вик и насочи члена си към утробата й.

Ролф лежеше с широко отворени очи в мрака и държеше в обятията си спящата Сейдри.

Не можеше да заспи, не искаше да спи. Любиха се няколко пъти, вече не помнеше колко пъти се изля в нея, но не беше уморен. Намираше се в особено състояние, сетивата му бяха изострени като след битка, когато всяка фибра от тялото му пулсираше, кръвта пулсираше във вените му, а разумът работеше с кристална яснота. Той лежеше на една страна, прехвърлил крак върху бедрата й, ръцете му я прегръщаха закрилнически. Усмихна се и я притисна по-силно към себе си.

Веднъж бе прекъснал любовната игра, за да смени изгорелите свещи. Искаше да я вижда, да наблюдава преживяванията й, докато се движеше в нея. Нима не знаеше от самото начало, че с нея ще бъде точно така? Че ще събуди у него гореща страст и желание да се изразходва докрай. Нима не бе подозирал, че тя е способна на огнена страст като никоя друга преди нея?

Лицето й почиваше на гърдите му, бузата и беше притисната до мускулестата гръд. Той целуна нежно върха на главата й и започна да милва копринената й коса. Ръката му трепереше.

Отново се втвърди от желание.

Това беше смайващо. Но не можеше да го отрече. Не бива да я любя толкова често, укори се той, но си спомни, че тя всеки път го посрещаше със страст, която напълно отговаряше на неговата. Сигурно беше изранена, но утре щеше да си почива. Тази нощ беше само негова. От утре щеше да принадлежи на друг.

В гърдите му се надигна гняв, но той побърза да го прогони. Вместо това се наслади на нежната кожа под ръката си, притисна рамото, учудващо широко за жена. Плъзна пръсти по ръката й и ги преплете с нейните. Макар и заспала, тя го стисна силно.

Скоро щеше да дойде утрото и той трябваше да си отиде. Нощта мина твърде бързо. Той помилва тясната талия, вдигна пълната бяла гърда. Учудващо дълги зърна, каза си развеселено той и проследи втвърдяването им. Тези гърди бяха създадени да кърмят бебета — и да радват мъжете. Той сведе глава и езикът му заигра около зърното.

Все още заспала, тя се извърна, за да му осигури по-добър достъп до гърдата си. Докато мракът в стаята бавно отстъпваше място на утринната зора, Ролф продължи любовната игра. Устата му смучеше гърдите й, пръстите му нежно се плъзгаха между бедрата й. Усети събуждането й, чу дрезгавия й стон. Тя разтвори крака, надигна се срещу него, отметна глава назад и помоли за целувка.

Сивото небе навън се оцвети в розово. Болката го прониза като нож, но той я прогони и легна между бедрата й. Устата му завладя нейната, членът му проникна устремно в утробата й и тя изпищя. Ролф обхвана с две ръце дупето й и потъна дълбоко в нея. Очите й се отвориха, все още замъглени от съня, погледът й потъмня от желание и се загуби в очите му. Той я целуна отново. И тя беше забелязала утринната зора. Ноктите й се впиха в гърба му, езикът й потърси неговия.

— Моля те — прошепна до устата му тя, — моля те!

Сигурно това беше същата молба, която той беше готов да изкрещи! Нощта да не свършва, утрото да не идва. В обятията на Сейдри, в тясната й гореща утроба той забрави света. Тя посрещаше тласъците му с буйна страст, отговаряше трескаво на целувките му. Ноктите й оставиха кървави следи по гърба му и болката го подлуди. Пулсиращият му член я завладя без остатък и двамата станаха едно цяло. Надигаха се и падаха, извиваха се и трепереха, окъпаните в пот тела се удряха едно в друго, хълбоците им се тресяха, докато най-сетне дойде екстазът и мигът на освобождаването. Експлозията остави след себе си поток от огнена лава.

Сърцето на Сейдри продължаваше да бие като безумно, когато усети, че той се отдели от нея. Тя знаеше, че вече е утро, бе видяла розовите ивици на зората, когато Ролф я събуди със страстна прегръдка. Сърцето й се сви, в гърлото й се образува буца. Тя усети как дюшекът се раздвижи и без да отвори очи, разбра, че той е станал.

Страхуваше се да отвори очи, да види утрото — и него. Чу го да се облича. Буцата в гърлото й стана по-голяма, заплаши да я задуши. Дали да отвори очи? Или да се престори на заспала? Какво да му каже? Той не беше казал нито дума през цялата нощ, откакто я бе отнесъл на леглото. Беше й трудно да диша. Чу звън на метал и разбра, че е препасал меча си. Сейдри отвори очи.

Ролф стоеше в средата на стаята. Докато закопчаваше наметката на рамото си, погледът му беше устремен към нея. Сейдри преглътна мъчително напиращите в очите й сълзи. Лицето му беше безизразно, кораво и затворено, напрегнато, но овладяно. И очите бяха безизразни, засенчени от дългите ресници. Той отговори на погледа и, обхвана с един поглед стройната й фигура от голите гърди до хълбоците. Тя не си направи труда да се покрие, вече не се срамуваше от него. Той я погледна отново в очите, после се обърна към изхода. С три дълга крачки се озова до вратата, отвори я и изчезна.

Сейдри седна в леглото и се загледа с невиждащ поглед в затворената врата. Изведнъж помещението стана студено и пусто. Вратата, стаята се размиха пред очите й. Чувството за самота беше толкова силно, че тя избухна в плач. Вдигна колене към гърдите си, сведе глава и тихо зарида. Раменете й се тресяха.