Завоевателят

27

Въпреки изтощението си Ролф не можеше да заспи.

Утре трябваше да отведе Моркар при краля — такива бяха плановете му. Веднага след залавянето на опасния престъпник беше изпратил доверен човек с бърз кон да занесе добрата вест на краля. Ролф се мяташе неспокойно в леглото. Знаеше, че кралят ще побеснее от гняв, когато разбере за бягството на Моркар, и това го плашеше. Уилям непременно щеше да настоява да узнае всички подробности. А той, Ролф, отговорният военачалник, със сигурност щеше да получи наказание.

Това не го тревожеше особено. Сега най-важното беше да защити Сейдри. Той нямаше намерение да разкрие идентичността й пред крал Уилям. Тя беше изтърпяла наказанието си. Щеше да съобщи на краля, че една крепостна е извършила предателство и е получила съответното наказание. Но това беше само половината истина — в нея имаше голяма доза лъжа.

Сейдри не беше просто крепостна, тя беше несъща сестра на Моркар. Тази подробност щеше да бъде особено важна за краля. Ако откриеше, че Ролф е скрил този съществен факт, Уилям щеше да побеснее от гняв. Това си беше чиста измама. Той нямаше право да крие нищо от краля си.

Ролф беше готов да излъже своя крал — за да защити една жена.

Той беше омагьосан в истинския смисъл на думата.

Нямаше право да мами краля си. Той беше най-верният, най-важният военачалник на Уилям, познаваше дълга си, държеше много на честта и верността. Вече десет години му служеше като васал и никога не беше занемарявал задължението си. Съвестта му беше чиста. Като мамеше краля, мамеше и себе си. Как да остане верен на Уилям и в същото време да защити Сейдри?

Но ако разкриеше истинската и идентичност, тя беше заплашена от много по-тежко наказание — а може би и от смърт.

Ролф се намираше в мъчителен конфликт на съвестта. Докъде щеше да стигне, ако продължаваше да я защитава, нея, предателката? Къде бе границата между нейната и неговата държавна измяна?

Съпругата му лежеше до него и спеше дълбоко. Беше усетил облекчението й, когато й заяви, че няма намерение да консумира брака им. Той се чувстваше отвратен, не само от Алис но и от собственото си поведение. Само преди месец щеше да изпълни съпружеските си задължения, без да го е грижа дали съпругата му е симпатична, или не. И отново изпита луд гняв към нея, като си припомни злобата и задоволството й от болките на Сейдри.

Той се бе заклел да не докосва Сейдри и сега отново повтори клетвата си. А щом не можеше да я има, трябваше да обуздае желанието си и да го унищожи. Но как, как? Това беше най-трудната задача в живота му.

По дяволите, тази жена ме е урочасала, каза си за стотен път той. Толкова ли не разбираше, че излага на риск живота си? Не проумяваше ли колко е опасно да се намесва в кралските дела? Ако Уилям заповядаше да я обесят, Ролф не можеше да стори нищо, нищичко, за да спаси красивата й шийка от въжето. А може би тя усещаше, че има власт над него? Може би се надяваше, че заради нея той ще се отрече от краля си? Дали затова действаше така лекомислено и дръзко? Щом беше решила да извърши предателство, трябваше поне да се погрижи постъпката й да остане в тайна, а не целият свят да е посветен в предателството й!

За първи път в сърцето му пропълзя леден страх. Коремът му се сви, в гърлото му се надигна жлъчка. Никога през живота сине беше поставял под въпрос създадения от бога ред, никога не се беше интересувал от чувствата на жените. Не го беше грижа дали любовниците му страдаха, дали се радваха, дали бяха щастливи, или нещастни. Никога през живота си не беше изпитвал съмнение във верността си към краля. Той беше васал на Уилям. Най-верният му човек. Ако тази част от живота му престанеше да съществува, какво, по дяволите, щеше да остане от него?

Ти си Ролф дьо Варен, напомни си мрачно той, Ролф Безмилостният, граф на Елфгар — ти си най-успешният военачалник на Уилям… Защо, за бога, не можеше да заспи?

По някое време все пак задряма. Първо си помисли, че съпругата му го е събудила с хленченето си. Изведнъж се отърси от съня, взря се напрегнато в мрака. Алис спеше спокойно до него. Тогава чу отново жалния плач, като на уплашено дете. Но веднага разбра, че не плаче дете, а жената, вещицата, която го преследваше и в сънищата му. Скочи от леглото още преди да е помислил какво трябва да стори.

Тя плачеше насън.

Ролф хукна към вратата, изпълнен с лоши предчувствия. Тя имаше болки, тресеше я и сънуваше кошмари. Спря за миг в коридора, чу стоновете й. Надникна в стаичката. Сейдри трепереше, размахваше ръце и крака, мяташе се неспокойно. Сигурно и тя беше преследвана от същите кошмари, които измъчваха и него преживяваше отново наказанието си, мъчението, унижението. Ролф се върна в покоите си и грубо раздруса Алис за рамото.

— Събудете се — заповяда той. — Алис, събудете се веднага.

Тя примигна сънено.

— Какво има?

— Трябва да идете при сестра си.

Алис седна в леглото и го погледна смаяно.

— Какво искате от мен?

— Идете при сестра си. Събудете я. Има кошмар. И проверете дали има болки. Хайде, какво чакате?

Алис смръщи чело. Стана, без да каже дума, и потърси шала си. Ролф запали свещ и я последва на чардака до вратата на стаичката. Алис отиде до леглото на сестра си и я раздруса също така грубо, както той я бе събудил.

— По-внимателно — изръмжа зад нея той. — Не виждате ли, че има болки!

Алис прехапа устни и преглътна резкия си отговор.

— Сейдри, събуди се. Събуди се веднага.

Сейдри чу смеха на Алис и се скова в очакване на следващия удар с камшика. Болките бяха непоносими, но тя не искаше да пищи; нямаше право да покаже слабост пред норманина. Плачеше, защото съзнаваше, че няма да издържи на страшните болки. Виждаше го пред себе си, горд и красив, и предателското й сърце копнееше той да я утеши и да я отнесе далече от мястото на ужаса. Не, изкрещя някой в съня й. Той е твой враг, той е, който ти причинява тези болки. Но тя не се вслуша в този глас. В объркания й кошмар Ролф беше нейният спасител. Странно, но тя знаеше как ще свърши сънят: той ще я вземе в обятията си и ще я отнесе някъде далече. Тогава болките щяха да престанат. Единственото й желание беше той да побърза, за да сложи край на мъчението.

— Ролф, моля те — изкрещя тя. — Моля те, Ролф!

— Събуди се, Сейдри — заповяда сърдито Алис.

При първия писък на Сейдри Ролф се сгърчи като от удар. Никога досега не го беше наричала по име. Нервите му се опънаха. И тогава тя изкрещя името му още веднъж. Той се озова с два скока до леглото и, наведе се над нея, сложи ръка на рамото й. Не обърна никакво внимание на Алис, която изхъмка презрително и се изправи. Падна на колене до леглото и прошепна дрезгаво до лицето на спящата:

— Събуди се, Сейдри, събуди се.

Ръката му се плъзна към тила й, помилва го нежно. Тя хленчеше и стенеше. Той не можеше да разбере дали продължава да спи, когато се премести по-близо и се сгуши в него. Ръката му сама се мушна под гърба й и я притисна към силното му тяло.

— Събуди се — помоли я той и топлият му дъх помилва челото й. В мислите си шепнеше утешителни думи, копнееше да изпие с целувки сълзите от лицето й. Едновременно с това осъзнаваше болезнено присъствието на съпругата си, която упорито не искаше да излезе от стаята. Да върви по дяволите тази фурия!

Топлите длани на Сейдри опипаха голите му гърди и се вкопчиха в раменете му. Лицето й се допря до неговото, сълзите й намокриха кожата му. Ролф я притисна нежно до себе си и се почувства щастлив, както никога досега.

Забрави Алис. Целуна косата на Сейдри, залюля я като бебе.

— Прости ми — помоли дрезгаво той, докато разумът му смаяно регистрира, че молеше една жена за прошка. Никого досега не беше молил да му прости, камо ли пък жена. Но в тази тъмна нощ разумът и законите бяха загубили силата си. Най-после усети момента, в който Сейдри се събуди окончателно.

Тя се раздвижи неспокойно, после затихна в прегръдката му. Ресниците й затрепериха до гърдите му като пеперудени крилца. Ролф разбра какво ще последва, стегна прегръдката си, притисна главата й към гърдите си. Престана да диша. Сейдри също не смееше да си поеме дъх.

Той усещаше колко е несръчен, тромав и глупав, но нямаше сили да се отдели от нея. Едновременно с това чувството за щастие, което го бе пронизало преди минути, се засили дотолкова, че му се зави свят. Беше преживял десетки победи, но никога не беше усещал тази блажена замаяност. Тя не се бранеше срещу него, притискаше се към гърдите му, издаваше тихи въздишки. Той отново я залюля нежно като бебе. Нямаха нужда от думи, от обяснения. А после чу равномерното й дишане и разбра, че тя отново беше заспала дълбоко и спокойно.

В гърдите му се надигна разочарование.

— Това е отвратително — проговори зад гърба му Алис.

Дали Сейдри е спала през цялото време? — запита се почти плахо мъжът. Но за какво беше този глупав въпрос? Той бе повярвал, че тя не се брани срещу прегръдката му, и тази мисъл бе замаяла главата му като тежко вино. Остави я внимателно на възглавницата, стана и се обърна към Алис. Гласът му прозвуча ледено:

— Ако я бяхте утешили, както подобава на сестра и жена, нямаше да се наложи да се намеся.

Очите на Алис се напълниха с гневни сълзи.

— Вие ме засрамвате пред подчинените ми!

— Не съм ви засрамил.

— А нима не ме унижавате, като вземате сестра ми за любовница?

— Тя не ми е любовница, Алис — отговори предупредително Ролф, хвана ръката й и я изведе в коридора. Щом влязоха в брачните покои, я стисна по-силно и я обърна към себе си. — Но е време да ви обясня нещо. Вие сте моя съпруга и аз ще се отнасям към вас с дължимото уважение. Но ако още веднъж посмеете да заговорите за отношенията ми с друга жена, ще заповядам да ви затворят. Аз съм мъж и смятам да се ползвам от всички права на мъжете. Права, които изобщо не ви засягат. Мога да имам всяка жена, която пожелая. Щом ви казвам, че Сейдри не ми е любовница, не смейте да ме наричате лъжец. Никога. Ясен ли съм?

— Да — отговори с вдигната глава Алис. — Позволете да кажа само още една дума.

Ролф пусна ръката й и кимна. Мислите му се върнаха в стаичката на чардака.

— Нямам нищо против да имате и други жени — заговори гордо Алис. — Даже ще се радвам, ако се забавлявате с тях. Аз съм благородна дама и предпочитам да бъда пощадена от досадното мъжко внимание. Никога не съм имала намерение да ви обвинявам в лъжа. Но като виждам как сестра ми ви се умилква и ви изкушава…

— Достатъчно. Темата е приключена. Аз отивам да спя, а вие правете, каквото искате.

Той й обърна гръб и се запъти към леглото. Мина доста време, преди Алис да го последва.