Завоевателят

34

Какво да стори, та да прелъсти норманина?

Сейдри лежеше свита на кълбо на нара си в голямата зала и не можеше да затвори очи. Непрекъснато размишляваше над новото си положение и почти не обърна внимание на завръщането на Ролф и хората му. Сърцето й тежеше от болка, мъчеха я страхове и съмнения, макар че напразно се стараеше да прогони унинието си. Трябваше да повярва на Едуин. Той беше неин брат и господар. Толкова искаше да му помогне. Нямаше причина да трепери от страх. Опасенията й бяха напразни.

Но нищо не беше в състояние да прогони потиснатостта й. Рицарите на Ролф влязоха шумно в залата и веднага поискаха ядене и вино. Тя чуваше гласа на водача им във веселата бъркотия; той явно беше в добро настроение. Сейдри се обърна настрана и огледа насядалите около масата мъже. Погледът й потърси мъжа, който беше завладял мислите й. Той беше в центъра на новата й задача. Ролф стоеше пред камината и топлеше ръцете си. Беше обърнал към нея смело изсечения си, горд профил. Да, той наистина беше красив мъж. Косата му блещукаше златна на фона на пламъците. Алис му поднесе чаша вино и той я изпразни на един дъх. Тя му каза нещо и той й дари една от редките си усмивки. Усмивката му винаги напомняше на Сейдри за изгрева на слънцето. Сякаш усетил погледа й, той се обърна и я погледна право в лицето.

Сейдри сведе глава и се обърна на другата страна. Още не беше готова да започне с прелъстяването. Беше много рано за това. В гърдите й се надигна отчаяние, примесено със срам.

Тя не беше изкусителка, нямаше представа откъде да започне и как да продължи. Нима не беше претърпяла пълен провал с първия кралски пратеник? Преди Едуин да й направи това предложение, тя беше на мнение, че норманинът я желае, но сега я мъчеха страхове и съмнения. Ами ако само си играеше с нея на котка и мишка? Ако желанието му да я има беше само плод на фантазията й? Ако в последния момент усетеше отвращение от злия й поглед, както беше станало с другите мъже? Ако я отблъснеше?

А после се появи и друга страшна мисъл. Какво щеше да стане, ако плановете й се увенчаеха с успех, ако го приемеше в леглото си и по време на акта избухнеше в сълзи и му признаеше всичко?

Най-сетне Сейдри заспа и бе споходена от безумни сънища.

Тя, изкусителката, вървеше към него, облечена само с тънка риза. Намираха се на полянка сред гората, пламтящият му поглед я пронизваше. Сейдри се чувстваше уверена в себе си. Засмя се и затанцува за него. Въртеше се, извиваше се, за да му покаже цялата красота на тялото си. А той я гледаше жадно…

Тя бе свалила дрехите си. Пристъпваше към него съвсем гола. Той я поглъщаше с поглед. Сейдри не усещаше страх, потиснатостта й беше изчезнала, изпълваше я само радостно очакване.

Тя беше съвсем близо до него, когато той избухна в смях.

Смееше се и не искаше да спре. Сейдри замръзна на мястото си. Тогава разбра той й се надсмиваше. Не я желаеше. Тя, глупачката, само си беше въобразявала. Никой мъж досега не я беше пожелавал. Изведнъж се появи Алис и също избухна в смях.

— Вещица! — изкрещя пискливо тя. — Вещица! Той е мой!

Алис прегърна Ролф, който продължаваше да се смее с пълно гърло. Сейдри искаше да потъне в земята от срам, искаше да умре. Как можа да се случи това…

— Вещицата да бъде бичувана! — заповяда през смях Ролф.

— Сто удара с камшик — подкрепи го тържествуващо Алис.

Сейдри поиска да помоли за милост, но с ужас установи, че гласът й отказва. Камшикът изсвистя, първият удар се стовари върху гърба й. Тя изпищя от болка. Подигравателният глас на Алис я накара да стисне зъби. Ролф продължаваше да се смее, явно намираше ситуацията безмерно смешна — той не я желаеше, искаше само да я подиграе.

После някой я прегърна, за да я утеши. Бичуването беше свършило. Сънят й беше неразбираем, объркващ, но тя знаеше, че лежи в обятията на Ролф.

— Не плачи — утешаваше я той. — Не плачи.

Сейдри се събуди с мокро от сълзи лице. Войниците вече ставаха от наровете си, кучетата се мотаеха наоколо и лаеха. Сейдри лежеше неподвижна, сърцето й биеше до пръсване. Помнеше всяка подробност от съня, който беше много по-страшен от първия й кошмар, преживян след бичуването. Ръцете й трепереха. Тя беше глупачка. Та това беше само сън! Но изглеждаше толкова истински, толкова близък до действителността.

Това е само сън, повтори си строго тя. Ти знаеш, че той те желае. А пък ако те отблъсне, какво от това? Преживяла си достатъчно обиди от страна на мъжете, нали? Сигурно няма да бъде по-лошо от досегашното — а и ще си спестиш нощите с него.

Вече нямаше право да отлага неизбежното.

Трябваше да бъде много внимателна, да се прави на срамежлива и в същото време да го дразни и примамва. Пред очите й отново оживяха подробности от съня, но тя побърза да ги прогони. Трябваше да бъде силна и смела. Сейдри излезе навън, изми се на кладенеца и веднага забеляза, че охраната й не беше вдигната. Днешният й пазач бе съвсем млад, почти дете, името му беше Уилфрид.

Преди норманинът да се засели в Елфгар, Сейдри се къпеше в реката, извън селото, на скрито място в гората. Отдавна не беше ходила там, защото се страхуваше от натрапниците. Сега й хрумна чудесна идея: можеше да помоли Ролф да й позволи да се изкъпе в реката без придружител.

Естествено той щеше да отхвърли молбата й. Тогава тя щеше да му подметне, че той лично би могъл да я придружи, щом й няма доверие. Обзе я неизпитвана досега възбуда, примесена със страх. Щом стигнеха на брега, тя щеше да го помоли да се обърне, за да може да се съблече и изкъпе. Сигурно нямаше да мине много време и щеше да се озове в прегръдката му. По-добре е да свърша работата си колкото може по бързо, повтаряше си тя с лудо биещо сърце. Сигурно щеше да мине доста време, преди той да й се довери дотолкова, че да я посвети в плановете си.

Единствената й грижа беше, че планът й не е достатъчно добре обмислен. Е, каза си решително тя, скоро всичко ще се изясни.

Когато тръгна към новата кула, тя установи разочаровано, че планът й трябваше да почака, тъй като норманинът и дузина от рицарите му бяха възседнали могъщите си бойни коне. Сейдри остана загледана във величествената фигура на седлото. С каква лекота седеше на коня, как го укротяваше само с едно движение. По едно време той се обърна към нея, но тя устоя на напора да извърне лице и посрещна спокойно погледа му.

В очите му се появи учудване. Сейдри не отмести поглед и забеляза как учудването се превърна в пламък. Стомахът й се сви на топка. Под искрящия жаден поглед тялото й се стегна, дъхът й се ускори. Май не съм особено сръчна, каза си сърдито тя и побърза да се извърне.

Лицето й пламтеше от срам. Най-добре да влезе в кулата. Беше съвсем близо до стълбището, когато той препусна към нея и едрият черен жребец й препречи пътя. Сейдри се отдръпна страхливо, но Ролф приближи коня си към нея, докато гърбът й се опря в стената. Той се наведе от седлото с дръзка усмивка и блестящи очи.

— Не можах да устоя на поканата — прошепна пламенно той.

Сърцето й се качи в гърлото.

— Това не беше покана — отговори с необичайно писклив глас тя, забравила, че трябваше да го прелъсти, не да му противоречи.

— Така ли? — ухили се той и се наведе още по-близо до нея. — Тогава бъди по-предпазлива с погледите, Сейдри. Това между нас не е лека игра.

— Аз… исках само… — измънка тя и не можа да продължи. Кракът му докосна бюста й и това я обърка напълно. Хищническата усмивка и пронизващият поглед я накараха да загуби самообладание.

— Какво искаше? — Усмивката му стана още по-широка. Очевидно му доставяше удоволствие да я гледа в това неловко положение. — Вероятно си се възхищавала на външността ми — предположи той.

Сейдри се вкопчи веднага в тази възможност.

— Сам знаете — отговори тихо тя, стараейки се да се овладее, — че жените не могат да ви устоят. Знам, че се наслаждавате на това.

— Радвам се, когато ме следи твоят поглед, Сейдри — поправи я лениво той. Конят му се движеше неспокойно. Случайно ли беше това? Коляното на Ролф се допря до гърдите й. Връхчетата им веднага се втвърдиха и опънаха тънкия плат на ризата. Заля я гореща вълна.

— Аз съм само една обикновена жена — прошепна с пресекващ глас тя. — Не съм вещица, и вие го знаете. Жена от плът и кръв.

— Не е нужно да ми го напомняш — отговори меко той и протегна ръка към нея. Показалецът му докосна бузата, продължи надолу към гърлото. Погледът му беше устремен към гърдите й. Сейдри почти се задушаваше от усещане, на което не беше в състояние да даде име — а може би не искаше да го назове. Много добре помнеше как ръцете му бяха милвали гърдите й и сега се запита дали той пак ще я докосне. Плътта й копнееше да го усети.

Разбира се, той не можеше да го направи на публично място, пред очите на хората си. Ролф я пусна, конят се отдръпна назад и увеличи разстоянието помежду им. Усмивката замръзна на устните му, светлината в погледа му угасна. Той обърна рязко коня си, вдигна десница и даде знак на хората си да го следват. Малкият отряд мина с гръм и трясък по падащия мост.

Сейдри скръсти ръце пред гърдите си. Мъглата на упоението, предизвикана от близостта му, постепенно се разсея. Когато отново беше в състояние да разсъждава разумно, тя си каза, че той наистина я желае. Това не беше само плод на въображението й. Не беше чак толкова трудно да го прелъсти. Но защо сърцето й примираше от болка?

Сейдри се обърна към стълбището, за да влезе в кулата. Едва тогава видя Алис, застанала на най-горното стъпало. Лицето й беше зачервено, в очите й пламтеше дива ревност.

Алис. Обстоятелство, което не беше взела предвид. Напълно беше забравила да съобрази плановете си и с Алис. Със съпругата на Ролф.