Завоевателят

33

На следващата сутрин Сейдри се събуди с чувство за предстояща беда. Беше много разтревожена за съдбата на братята си, но и се гордееше, че е съумяла да намери доверен човек и да го изпрати при тях, за да ги предупреди какво им се готви. Най-после беше направила нещо за Едуин и Моркар. Това беше лична победа — тя бе надхитрила норманина. Наистина бе успяла да го измами.

По време на обяда погледът му често я търсеше, но тя избягваше да поглежда към него. Страхуваше се, че той ще прочете в очите й чувството за вина. При това тя нямаше никакви основания да се измъчва, защото дългът й повеляваше да подкрепя братята си в борбата им срещу норманите. Въпреки това съвестта я гризеше.

Бет, която сервираше днес, едва не изсипа таблата с печеното в скута й, когато се наведе над ухото й и й прошепна веднага след обяда да иде при нея в кухнята. Сейдри се постара да скрие изненадата си. Познаваше Бет от детските си години, но не бяха приятелки. Фактът, че Бет искаше да й каже нещо тайно, събуди любопитство и надежда.

След обяда норманинът поведе хората си на лов. Сейдри, която беше под постоянна охрана, се разходи безцелно из двора и срещна Бет на входа на кухнята.

— Какво има? — попита развълнувано тя.

Лицето на Бет беше зачервено от вълнение.

— Видях Моркар — прошепна тя и хвърли тревожен поглед към пазача на Сейдри, който стоеше настрана и й хвърляше влюбени погледи.

Сейдри се разтрепери. Веднага разбра защо Бет се беше изчервила: Моркар обичаше да се забавлява с нея в сламата. Всички жени обичаха брат й и Бет не правеше изключение.

— Къде е той?

— При баба ти.

Сейдри изпъшка уплашено и се обърна да си върви. Сянката й веднага тръгна след нея.

— Как ще се отърва от него?

— Аз ще се погрижа — засмя се Бет. — О, Сейдри, да знаеш как ми се иска Едуин и Моркар да се върнат!

Бет не изглеждаше особено очарована от Ролф дьо Варен. Сейдри се скри в кухнята и зачака. Слугинята отиде при пазача с примамливо поклащащи се хълбоци, нарече го по име и двамата започнаха да се задяват. Роджър явно не беше дорасъл да се справи с жена като Бет, която най-спокойно мушна ръка в панталона му. Той простена и очите му изскочиха от орбитите. Сейдри побърза да се измъкне зад гърба му и на минаване видя как Бет клекна пред норманина и пое твърдия му член в устата си.

Задължена съм й, повтаряше си тя, докато тичаше към селото. Щом стигна първите къщи, забави крачка, защото никой не биваше да забележи бързането й. Как Моркар бе посмял да влезе в селото, в бърлогата на лъва? Сейдри кипеше от гняв и беше готова да се нахвърли върху него с укорни думи. Когато влезе в стаичката на баба си, старицата седеше на масата с двама мъже.

Сейдри затвори тихо вратата и зяпна неразбиращо.

Едуин стана и на устните му заигра усмивка.

Боже, колко красив беше, истински мъж и господар! Очите й се напълниха с радостни сълзи. Той я прегърна и я притисна към силните си гърди. Сейдри се вкопчи в раменете му и изхълца. След смъртта на стария граф Едуин се отнасяше към нея бащински.

— Не мога да повярвам, че си посмял да влезеш в селото!

— Не говори за това — засмя се той и сложи пръст на устните й. — Няма ли да поздравиш и Моркар?

Сейдри прегърна брат си, но той я отстрани от себе си, огледа я и попита загрижено:

— Добре ли си? Вярно ли е, че…

Властният жест на Едуин го прекъсна.

— Сега нямаме време за това. — Той се обърна отново към сестра си. — Всъщност аз не исках да влезем в селото, но когато норманинът потегли на лов с половината си хора, не можах да устоя на изкушението.

— Отидоха в гората и няма да се върнат преди здрачаване.

Погледът на Едуин потърси нейния.

— Добре ли си, Сейдри?

— Разбира се. — Тя махна с ръка и продължи загрижено: — Едуин, снощи изпратих Фелдрик да ви търси! — Разказа му за кралския пратеник и за писмото, което Ролф я бе помолил да прочете.

Едуин стана видимо неспокоен, а Моркар въздъхна.

— Сигурно заловеният е Джон — промърмори замислено той. — Не сме го виждали цяла седмица.

— Не е ли по-добре да ми кажете къде се криете, за да мога да…

— Не — прекъсна я остро Едуин. — Постъпила си правилно. Саксонецът ще ни намери, докато норманинът няма шанс. Фелдрик ще се забави, защото първо трябва да го изпитат, но ще стигне до нас. Не искам да се излагаш на опасност, Сейдри.

Тя кимна и си припомни заплахата на норманина да я омъжи, ако още веднъж посмее да помогне на братята си.

— Ще отложите ли въстанието?

Едуин я погледна втренчено и поклати глава.

— Но, Едуин, моля те! Прекалено е опасно!

— Ние не се страхуваме — процеди през зъби Моркар.

— Времето е добре избрано, Сейдри — увери я Едуин. — Вярвай ми. — Той се усмихна. — Както вярваше на баща ни.

— Но аз ти вярвам — увери го с треперещ глас тя.

Моркар беше, както винаги, нетърпелив.

— Сейдри, какво ти сториха след бягството ми? Вярно ли е, че норманинът те задиря?

Сейдри пламна от срам и сведе очи.

— Нищо не ми сториха.

— Това не е отговор — отсече остро Едуин.

Сейдри не можеше да лъже братята си.

— Той заповяда да ме бичуват. Но раните зараснаха.

— Проклетият кучи син! — изфуча разярено Моркар. — Ще го убия!

— Ти си смело момиче, Сейдри — похвали я Едуин и я погледна втренчено.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Ти щеше да се гордееш с мен. Не помолих за милост. Дори не виках.

— Гордея се с теб — усмихна се топло Едуин. — Искаш ли да ни помогнеш, Сейдри? Макар че ще поемеш голям риск?

— Знаеш, че съм готова да ви помагам.

— Много добре. Продължавай да се ослушваш. Справяш се добре. Трябва да знаем какво планира норманинът. Не мога да чакам случайни вести, не мога да вярвам на слуховете. Трябват ми подробности.

Сейдри го погледна въпросително.

— Той… докосвал ли те е?

Мина доста време, преди тя да проумее смяната на темата. Лицето й отново пламна.

— Значи го е правил — установи глухо Едуин. Моркар скочи и отново се закле, че ще убие лично норманското куче. Едуин му даде знак да замълчи, вдигна брадичката на сестра си и я погледна право в очите.

— Още ли си девствена, Сейдри?

Тя се изчерви до корените на косите.

— Да.

— Той не се бои от теб като другите мъже, нали?

— Да.

— Казаха ми, че е луд по теб. Вярно ли е?

— Аз… мисля, че да.

Едуин отстъпи назад, без да я изпуска от очи.

— Той е красив мъж.

Сейдри зяпна смаяно. В гърдите й се надигна неясно предчувствие. Обзе я ужас.

— Едуин?

— Сейдри, ти можеш да придобиеш голяма власт над него, ако проявиш малко повече сръчност и увереност. Жената винаги има власт над мъжа.

Моркар извика възмутено, но веднага затисна устата си с ръка. Сейдри гледаше брат си с ням ужас.

Гласът на Едуин беше дълбок и будеше доверие.

— Не ми е лесно да те помоля за това. Ако не можеш да понесеш милувките му, ще проявя разбиране. Мислих дълго, сестричке, и те питам: какво е твоята девственост в сравнение с победата ни в тази война?

Сейдри беше изумена. Все още не искаше да повярва на чутото. Той искаше от нея да се отдаде на норманския враг, да се пожертва. Едуин, големият й брат, нейният идол.

— Ако доброволно станеш негова любовница, Сейдри, ако съумееш да се доближиш до него, ще можеш да му изтръгнеш всички тайни.

— Не мога да повярвам, че искаш това от нея — проговори с едва сдържан гняв Моркар.

Едуин го погледна замислено.

— Аз не й заповядвам. И не ми е никак лесно да й отправя тази молба. Но ако аз можех да дам онова, което може да даде тя… — Той помълча малко и добави с твърд глас: — За Елфгар съм готов да пожертвам всичко.

Едуин искаше от нея да влезе в леглото на норманина, да му стане любовница, да му продаде тялото си. Защо тази мисъл беше толкова потискаща? Сега беше война. Животът й, девствеността й бяха без значение. Онова, което беше важно, беше Елфгар, наследството на братята й, освобождаването на графство Мерсия, победата над норманите. Господи, тя нямаше избор!

— Ще го направя, Едуин.

Погледът на брат й беше изпълнен със съчувствие.

— Знаех, че така ще отговориш.

Устните й затрепериха. Една сълза се отрони от окото й.

— Но Едуин… Какво ще стане, ако норманинът не ме иска?

— Тогава няма какво да губиш — отговори кратко той.