Завоевателят

48

Постепенно разумът му се върна. Сърцето биеше като чук в гърдите му. Той лежеше върху Сейдри и в нея, прегръщаше я и очевидно нямаше намерение да я пусне. Още не можеше да проумее случилото се. Тя бе дошла сама, открито му каза, че го желае, отговори на страстта му със същата сила. Сейдри — съпругата на Гай.

Ролф се отдели от нея, легна по гръб и се загледа в тавана. Усети докосването й, нежна ласка по рамото, и се обърна към нея. Гневът срещу самия него, срещу двамата изчезна и сърцето му се стопли. Тя излъчваше дълбоко задоволство и щастие.

Сейдри продължи да го милва. Наслаждаваше се на допира до кожата му, на движенията на силните мускули. Ролф усети наново надигащото се желание, сложи ръка върху нейната и я задържа.

— Къде е Гай?

Тя го погледна в очите.

— Забавлява се с една слугиня. Не се тревожи, тази нощ няма да му липсвам.

— Той е глупак.

Сейдри замълча.

Ролф се опря на лакът и я погледна отвисоко.

— Причиних ли ти болка, Сейдри? — попита смутено той. Ръката му притискаше нейната.

— Не. — Тя се усмихна лениво; а той прочете в усмивката й нещо, което изпълни сърцето му с радостно очакване.

— След като изстрада толкова в подземието, може би не биваше да…

— Чувствам се прекрасно. — Тя притисна ръката му.

Ролф се отпусна със стон на възглавницата и отново се загледа в тавана.

— Не се измъчвай — прошепна тя и се сгуши до него. Гърдите й се притиснаха към неговите, лицето й бе съвсем близо до неговото.

— Ти да не четеш мислите ми? — изръмжа той.

— Не е много трудно. Изписани са на лицето ти.

Ролф се обърна настрана и сложи ръка върху хълбока й.

— Не биваше да те давам на Гай — прошепна пресипнало той.

— Това няма значение. Ти си нашият господар. Можеш да вземаш всичко, което пожелаеш.

— Вероятно Гай разсъждава другояче.

— Не. Той не би ти отказал нищо, което му поискаш.

— Сигурна ли си?

— Напълно. Но ако това те смущава… той няма да узнае нищо.

— Ти… какво очакваш от мен? — Ролф стисна до болка ръката й. — Аз не съм лъжец. Няма да излагам на присмех най-добрия си васал. О, господи, въпреки това правя и двете!

Сейдри помилва бузата му.

— Ние имаме нужда един от друг, милорд — отвърна просто тя.

Нежното докосване му отне дъха. Той се опита да се пребори със себе си, заповяда си да стане и да си отиде. Сега, веднага. Вместо това я притисна още по-силно към себе си.

— Ти наистина си вещица — процеди през зъби той. — Няма съмнение, че си ме омагьосала.

Ръката й се плъзна нежно по шията му и се зарови в русите косъмчета на гърдите. Ролф отметна глава назад, затвори очи и се отдаде цял на милувката й. Шепотът й беше толкова сладък:

— Ти си могъщ, милорд, ти си голям и силен…

Той се изправи със стон и засмука зърното на гърдата й. Едно леко докосване, няколко думи и той беше готов да забрави повелите на разума. Втвърденият му член се отри в нея.

— Искаш ли да се качиш върху мен, Сейдри?

— Не знам как — прошепна дяволито тя, докато той триеше кадифеномеката главичка на члена си във влажната й плът и в същото време милваше с език гърдите й.

— Хайде, искам да ме яздиш — настоя той, вдигна я на хълбоците си и я намести върху члена си. Сейдри изпищя задавено. Членът му я изпълни до пръсване. Ролф я държеше здраво.

— Спокойно… няма да те разраня. Ще бъда много внимателен. Скоро ще свикнеш. Отпусни се.

Тя потрепери над него.

— Страх ме е да не ме разкъсаш.

— Не, разбира се, че няма. Вярвай ми…

Сейдри постепенно се отпусна. Ролф проследи с удоволствие нарастващата й възбуда. Тя се задвижи леко, хълцайки от наслада и учудване. Утробата й много бързо се нагоди към члена му.

— Хайде, искам да ме яздиш — настоя дрезгаво той.

Сейдри нямаше нужда от повече подкани. Отметнала глава назад, с гордо щръкнали гърди, тя препусна в луд галоп.

— Откога си при крал Уилям?

Двамата лежаха нежно прегърнати. Лицето на Сейдри почиваше на рамото му, ръката му си играеше с косата й.

— От дванадесет години.

Тя вдигна глава.

— Как е възможно? Нима си толкова стар?

Ролф се усмихна.

— Скоро ще стана на двадесет и девет. Присъединих се към войската на Уилям, когато бях на седемнадесет. Защо питаш?

— Аз не знам нищо за теб, милорд.

Усмивката му се задълбочи.

— Ти знаеш за мен повече от всяка друга жена. — Очите му искряха. Той обхвана тила й със силната си ръка и повдигна лицето й към своето. — Ти знаеш как да ми доставяш удоволствие.

Сейдри се изчерви.

— Сигурна съм, че всички жени знаят как да ти доставят удоволствие.

— Това е по-скоро облекчение — възрази той. — Аз говоря за истинското удоволствие.

Сейдри се засмя и отново скри лице на гърдите му.

Ролф я гледаше ненаситно. Втория път се бяха любили с бурна страст. Тя беше с него от часове, но той искаше още и още. Желанието пареше слабините му, може би не толкова силно, като в началото, но все пак настойчиво. Той вярваше, че изпитва нещо много повече от физическа жажда. Питаше се дали Сейдри е проумяла за какво удоволствие говори. Тя го водеше умело към върховете на екстаза, възнасяше го в такива висоти, че той обезумяваше. А сега лежеше в прегръдката му и отново му доставяше удоволствие, макар и съвсем различно. Утешително, спокойно и сладостно удоволствие, пронизано от горещи потоци, които отново и отново се спускаха към слабините му. Никога не беше изпитвал такъв вид удоволствие. Кога друг път беше оставал толкова дълго с една жена след акта? Отговорът беше ясен.

Много му се искаше да й каже всичко това, но не знаеше как.

— И брат ти ли е голям като теб?

— Какво?!

Тя го погледна невинно, забеляза смаяното му лице и се изкиска.

— Боже, не говоря за това! Исках да кажа, и той ли е така висок и широкоплещест като теб? Има ли същото смело изсечено лице?

— Защо се интересуваш от брат ми? — Ролф се зарадва на ласкателството й и се опита да скрие гордостта си зад по-грубичък тон. — Всъщност откъде знаеш, че имам брат?

— Нали съм вещица — засмя се тя. — И той ли живее в Англия?

— Да, на юг. Щом толкова искаш да знаеш, брат ми е на ръст почти колкото мен, но е по-строен. В нашето семейство всички мъже са високи. Но никой няма моите рамене. И аз не знам откъде са се взели. Може би някой от прадедите ми е бил викинг.

— Никога не съм виждала толкова прекрасни рамене — изгука тя. — Ще се върнеш ли някога в Нормандия?

— Там не ме чака нищо.

— Нали семейството ти живее там? Имаш родители, братя, сестри, братовчеди…

Ролф се усмихна.

— Да, разбира се. Но аз съм четвърти син, най-малкият — обясни търпеливо той. — Присъединих се към Уилям, защото единствено той можеше да ми дари собствена земя, която да предам на синовете си. Така върви светът. В Нормандия нямаше и няма нищо за мен. Съдбата ми е тук. В Елфгар.

Сейдри се изправи.

— Това е несправедливо. — Очите й потъмняха.

— Няма да се карам с теб.

— Аз също — отговори успокоено тя.

— Гърдите ти са прекрасни, знаеш ли?

— Да, и други са ми го казвали.

Ръката му спря да милва нежната плът.

— Кой?

Сейдри избухна в смях.

— Исках само да видя как ще реагираш. Никой, милорд.

— Гай не ти ли казва колко си красива?

Сейдри се поколеба, извърна лице настрана. Не знаеше дали да му каже истината.

— Сейдри? — В гласа му имаше недвусмислено предупреждение.

Тя го погледна открито.

— Гай никога не е виждал гърдите ми.

Ролф я погледна слисано.

— Не ти вярвам. Да не би да спи с теб в пълен мрак? Или те взема, когато си с риза? — Той се надигна. Очите му искряха от ревност.

— Гай не спи с мен.

— Какво каза?

— Гай не ме е докосвал. Той се страхува от мен, защото съм вещица и не иска да се забърква със сатаната. Той ми е съпруг, но задоволява страстта си с други жени. Имаме уговорка, която задоволява и двамата.

Ролф не можеше да повярва на ушите си. Сграбчи раменете й и я разтърси.

— Истината ли казваш?

— Да — отговори спокойно тя.

— И не е спал с теб нито веднъж?

— Не.

Ролф я притисна към себе си и я зацелува с дива страст. В началото тя се опита да се освободи от прегръдката, опря ръце в гърдите му и захленчи жално, когато той я притисна към таблата на леглото. Натискът веднага отслабна, устата му стана мека и нежна.

— Не искам да се бориш с мен — прошепна дрезгаво той. — Ти ми принадлежиш, Сейдри. Ти си само моя.

Той я зацелува отново и силното едро тяло се разтрепери. Тъкмо това противоречие, нежността, чувствените докосвания на устните, макар че желанието му бликаше на могъщи вълни, накара нещо да покълне и разцъфти в сърцето на Сейдри, нещо, което беше много повече от физическа страст. Тя се вкопчи в него и отговори на целувката с нежна отдаденост. Той разтвори краката й и проникна внимателно в утробата й. Сейдри беше влажна и готова за него. Само след секунди двамата застенаха задавено и се понесоха на вълните на страстта. И този път експлозията дойде едновременно, замайващо силна, и остави след себе си удовлетворение и нежност.

Ролф я прегърна като някаква скъпоценност.

— Ти ми принадлежиш, Сейдри. Съзнаваш ли го?

Тя вдигна очи към него. Синият поглед беше изпълнен с решителност и дързост. Очите му блестяха като диаманти.

— Разбра ли ме?

Тонът му я уплаши.

— Но аз съм съпруга на Гай.

— Никой няма право да те докосва — заяви той. — Аз ще се погрижа за Гай. — Погледът му беше пронизващ. — Предупреждавам те сериозно, Сейдри. И се радвам, че изпитваш страх. Ако някой мъж се осмели да те докосне, собственоръчно ще му отсека ръцете с меча си. Разбра ли ме?

Тя кимна, останала без дъх и трепереща.

— А ако някой посмее да те вземе в леглото си, ще го убия — а ти ще стоиш и ще гледаш. Разбра ли ме?

— Да.

— Добре. — Усмивката му беше студена. — Аз не деля е никого онова, което ми принадлежи. От днес нататък ти си моя.

Тя бе уплашена и блажена едновременно. Докосна меко бузата му и коравият искрящ поглед на завоевателя стана мек и нежен.

— Аз не искам никой друг — прошепна нежно тя.

Очите му блеснаха.

— Истината ли казваш?

— Кълна ти се.

Той се усмихна топло.

— Ти ме направи мек като памук, Сейдри. Ще ми отнемеш мъжествеността.

— Няма нищо лошо в това, да се чувстваш щастлив, милорд. Мъжете също имат право на щастие.

— Така ли? И какво означава щастие? В живота на един воин няма място за такива чувства.

— Лъжеш се. — Показалецът й се плъзна леко по бузата му. — В сърцето на един силен мъж има място за всички чувства.

— Мъжът, който се поддава на моментни настроения, престава да бъде мъж, Сейдри. Вече не е в състояние да дава всичко от себе си в битката.

— Но ти си щастлив с мен и въпреки това даваш всичко от себе си — засмя се дяволито тя. — Бих казала дори, че си превъзходен.

Топлият мелодичен смях я смая.

— Много добре знаеш, че не говоря за такова раздаване. — Той я притисна нежно към себе си.

— Толкова е приятно да чуя смеха ти — прошепна Сейдри и се сгуши в него.

Усмивката замръзна на устните му.

— Никога преди това не съм се смял с жена — обясни сериозно той.

Сейдри се усмихна.

— Наистина ли? Това ме ласкае. И много ми се иска пак да те разсмея.

— Аз пък си мисля за друго.

— Естествено. Ако зависи от теб, ще се поддаваш на едно-единствено моментно настроение, и то е свързано с онова, което е между краката ти.

— Можеш по всяко време да го усетиш, Сейдри. Най-добре още сега. — Той дръпна ръката й към плоския си корем, но тя успя да се освободи.

— Стига за тази нощ. Достатъчно си се поддавал на мимолетни настроения.

— Нали каза, че искаш да ме развеселиш? — ухили се той.

— Ще го направя. Искам да чуя отново чудесния ти смях — прошепна дяволито тя и започна да го гъделичка под мишниците.

Ролф блъсна ръцете й с добре изиграно недоволство. Сейдри се изсмя предизвикателно и атакува ребрата му. Той сграбчи китките й и вдигна ръцете й над главата.

— Не можеш да спечелиш — подразни я той.

— А пък аз си мисля, че вече спечелих, милорд — отговори нежно тя.