Завоевателят

43

Макар че болката пулсираше в ранения му крак, Ролф стана от леглото, докуцука до камината и се загледа в пламъците.

Острият му слух долавяше всеки шум пред вратата, която нарочно беше оставена открехната. Чакаше напразно. Сейдри не идваше.

Той се гневеше на себе си. Беше я обидил с похотливите си забележки. При това съвсем не беше в характера му да говори по този начин на жените. Тази синеока и червенокоса красавица бе объркала напълно ума му. Защо я унижи по този безвкусен начин? Може би защото не я беше виждал цяла седмица? А може би причината беше в нежните й докосвания, които го възбуждаха въпреки раната…

Все пак това не беше основание да се подиграва с нея в присъствието на чужди хора, и то пред Гай и съпругата му.

Ролф знаеше, че не може да заповядва на телесните си реакции, но е господар на думите си. Нямаше извинение за безсрамното му държание. Бледото лице на Алис и треперещите й устни му дадоха достатъчно ясно да разбере, че е чула тихо произнесените думи и е била дълбоко засегната. Толкова по-учудващо беше поведението на Гай, който не изглеждаше особено впечатлен от дързостта на господаря си. Или прелестите на Сейдри го бяха оставили студен, или притежаваше завидно самообладание и сила на волята. На негово място Ролф щеше да се превърне в убиец. Разбира се, трябваше да се има предвид, че Гай уважаваше дълбоко своя господар; може би именно това му даваше сила да запази самообладание.

Ролф съжаляваше, че й е заповядал да дойде при него, но беше безкрайно разочарован, когато тя не се появи.

Вероятно в този момент беше в обятията на съпруга си… Но след секунди чу стъпките й.

Той се обърна рязко към вратата и се вслуша напрегнато в леките й крачки. Тя застана на прага, прекрасна и дръзка, както винаги, стиснала пълните си устни. Теменуженосините очи бяха пълни със светли искрици.

— Както виждам, треската още не ви е отнесла, милорд — поздрави иронично тя. — Значи мога спокойно да си отида.

Ролф се усмихна, докуцука до леглото и седна.

— Трябва да прегледаш крака ми.

Тя се подчини с неохота. Ролф беше само по риза, която стигаше до средата на бедрата му. Без да се колебае, Сейдри вдигна ризата и откри бедрото му. Явно беше съвсем добре, защото още при първото й докосване членът му щръкна величествено.

— Това е комедия! — извика възмутено тя и се отдръпна.

— Не съм виновен, че упражняваш толкова силно въздействие върху мен.

— Отказвам да мамя съпруга си.

В гърдите му пламна гняв.

— Ти да не мислиш, че ти заповядах да дойдеш, за да изневериш на съпруга си? Да не мислиш, че искам да сложа рога на най-верния си спътник?

Тя се сви под ледения му поглед.

— Не само го мисля, милорд, знам го.

Той я сграбчи за китката и я хвърли на леглото. За да не докосне ранения му крак, тя не посмя да окаже съпротива.

— Ти си много самонадеяна, Сейдри — изскърца със зъби той.

— А вие сте чудовище!

— Аз няма да сложа рога на най-добрия си рицар.

— Тогава ме пуснете да си ида.

Той я хвана с другата ръка под брадичката и я принуди да го погледне в очите.

— Каква е тази внезапна промяна? Обичаш ли го?

— Какво? — Напълно объркана, тя се опита да се изтръгне от желязната му хватка. Напразно.

— След толкова кратко време? — попита рязко той. — Само след няколко нощни прегръдки си решила да му останеш вярна? Чакам отговора ти!

Тя мълчеше упорито. Но очите й бяха пълни със сълзи.

— Толкова ли щастлива те прави той, Сейдри? — изръмжа раздразнено Ролф.

— Това изобщо не ви засяга — процеди през зъби тя.

— Отговори!

— Да! — изкрещя тя и сълзите потекоха по бузите й. Никога нямаше да му каже истината — а тя беше, че съпругът й не я намираше привлекателна и предпочиташе да се забавлява с Лети и Бет. Никога нямаше да му разкрие тайната си.

— Няма да ти причиня болка, няма да те докосна, няма да те насиля — затова изтрий сълзите си и стани — заповяда рязко той и я блъсна. Сейдри политна и едва не се строполи на пода.

— Върви си! — заповяда с тих глас той. — Размислих. Вече не се нуждая от теб.

Сейдри изтри сълзите си и изпъна рамене. Не можеше да се откъсне от злия му поглед.

— Върви при съпруга си — изфуча той. — Върви и го приласкай. И повече не ми се мяркай пред очите.

Тя стоеше като парализирана, не бе способна да се помръдне.

— Какво чакаш? Или пак ще си играеш на изкусителка? Да не мислиш, че ме впечатляваш кой знае колко с тази медноцветна коса и с красотата си… и с това треперене? Онова, което ми предлагаш, съм го имал хиляди пъти. Ти си само жена, и въздействаш върху мен точно колкото другите жени.

Жестоките думи я улучиха като удар в лицето. Замаяна, тя се обърна към вратата.

— Кажи на Алис да дойде при мен — извика подире й той. — Кажи й, че ми трябва веднага.

Сейдри изхвърча навън.