Грешниците

11.

— Обичам ресторантите, в които се ходи с коли! — възкликна Сънди, докато оглеждаше менюто, поставено на стойка до прозореца на колата — искам два хамбургера и шоколадов малц.

Кери се засмя.

— Ще напълнееш.

— Не ми пука. Мисля, че тук започва да ми харесва.

— Не съм изненадана. — Кери натисна бутона до колата и даде поръчката. — Ако бях на твое място, щях да съм луда по тази тема. Искам да кажа, нека просто да огледаме нещата. Ти идваш в града с малка роля във филм на Джек Милан. Излизаш триумфално от там като звезда, влизаш във всички заглавия на пресата и отново се завръщаш триумфално, при това с извинения навсякъде около теб. Срещаш се със Стив Магнъм на парти. Той те обсипва с рози и покани през цялата седмица. Ти дори отказваш да се срещнеш с него — мистър Примамка Номер Едно в Холивуд. И сега, днес, предложение за участие в новия му филм. Шест славни седмици в Акапулко. Ау — нищо чудно, че започва да ти харесва.

Сънди се усмихна.

— Благодарение на теб. Ако не беше ти, щях да се върна в Рим.

— Благодарение на теб, хлапе, се измъкнах от тази работа в агенцията и сега нещата наистина ми потръгнаха. Набирам нови клиенти всеки ден. Знаеш ли, че Анжела Картър ми се обади вчера и искаше да знае, дали бих желала да я обслужвам. Сигурно те мрази.

Сънди се намръщи.

— Не знам защо. Животът е твърде кратък, за да се занимаваш с мразене на хора.

Появи се сервитьор в стегнати бели джинси, като носеше два подноса с техните поръчки.

— Вие не сте ли Сънди Симънс? — попита той високо, като се взираше през прозореца.

Тя кимна.

— Желая ви много успех, скъпа, приятелят ми и аз намираме, че сте прекрасна. Гледахме ви по телевизията онази вечер.

— Благодаря ви.

Кери изчака, докато момчето се отдалечи, и после каза:

— Слава, мила, това е славата.

Сънди отхапа от хамбургера си.

— Вкусно! — възкликна тя.

Кери изискано си взе от прясното сирене и плодовата салата.

— Ти наистина си необикновено момиче. Поканих те да излезем на гала обед, като си мислех може би за Поло Лаундж или Бистро, а ти къде поиска да отидем? На ресторант с коли! Ще бъда щастлива да те изпратя в Акапулко.

— Кога се предполага, че трябва да тръгна? И кога ще получа копие то сценария? И не забравяй за клаузата без голи сцени.

— Едва ли бих могла да го забравя. Днес ще ти изпратят сценария в хотела. Започваш пробите на костюми, прически и грим следващата седмица. Искат да заминеш на 10 юли. Какво ще правиш със Стив Магнъм?

Сънди се усмихна сладко

— Нищо.

— О, Боже, ти наистина си страшна. Защо не излезеш с него? Няма да те изяде, а дори и да го направи, скъпа, чувала съм, че е най-страхотният!

— Не искам всички да говорят, че единствената причина, поради която съм в неговия филм е, че имам връзка с него. Ако толкова много иска да излезе с мен, прост още трябва да изчака до Акапулко и тогава ще видим.

Тя говореше спокойно, но беше мислила доста за Стив Магнъм. Той я привличаше, но тя знаеше репутацията му с жените и нейната интуиция й подсказваше, че единственият начин да поддържа интереса му след няколко срещи, беше да се държи много хладно. Също така тя се боеше от това, което щеше да й донесе една връзка със Стив Магнъм. В живота й бяха съществували само двама мъже — Раф и Паоло — и тя все още не беше сигурна дали е готова да се справи с трети.

— Мисля, че Стиви прелъстителят си намери майстора — каза Кери през смях. — Само не го подценявай, той играе играта от много, много време. Каквото и да правиш, никога не го възприемай на сериозно — има повече разбити сърца от Магнъм, отколкото кабриолети в Южна Калифорния!

— Разбрах намека ти, благодаря.

Те поискаха сметката и Кери подкара колата надолу по Сиенега към Сънсет, като остави Сънди пред Шато.

— Когато се върнеш от Мексико, трябва наистина да ти намерим къща или апартамент, а ти трябва да си вземеш кола.

— Мисля, че бих искала малко място на брега.

— Ще поразпитам и ще видя какво има. Ще говорим по-късно. А, между другото, утре ще пуснем съобщението за филма на пресата, така че бъди на разположение.

Тя махна и потегли.

Сънди бавно влезе вътре. Беше решила да прекара следобеда край басейна. Времето беше толкова горещо, че тънките й памучни панталони и риза лепнеха по тялото й.

Старата жена на рецепцията я повика:

— Има още цветя за вас, мис Симънс. И писмо от Англия. Чудех се дали ще ми дадете марката? Внукът ми ги колекционира, знаете ли? Една млада жена ви очаква, седи ей там.

Сънди погледна изненадано и видя едно момиче, отпуснато върху стол, слънчеви очила закриваха очите й.

— Коя е тя?

Старата жена се протегна към поставката за съобщения.

— Динди Сайдн.

— О!

Сънди си я спомняше от партито на Джек Милан — момичето, което беше познавало Паоло. Какво, по дяволите правеше тя тук?

Сънди взе цветята и писмото, внимателно отлепи марката и я подаде на старата дама. Беше от леля й: щеше да го прочете по-късно.

Бележката, която придружаваше двете дузини рози, гласеше: Кога ще си промениш решението? С. М.

Тя се приближи до момичето на стола и леко я побутна.

Динди подскочи на стола като уплашен заек.

— По дяволите! — възкликна тя високо. — Сънди! О, и ти си ми донесла цветя — колко мило!

Тя се изправи. Носеше стегнати оранжеви къси панталони и къс потник. Оголеният й корем беше загорял.

— Познай какво ми се случи. Карах си по Сънсет хубавия тъндърбърд и гадното малко чудовище взе, че гръмна! За щастие това се случи на по-малко от две пресечки оттук, точно до една бензиностанция, и един чаровен монтьор с мускули като на Супермен, ми го поправя. Спомних си, че ти живееш тук, така че реших да пропилея следобеда с теб. Той ще го докара тук, когато го оправи. Трябва да го видиш — истинска машина за секс!

Извиненията напираха на устните на Сънди, но тя мразеше да лъже, а и все пак момичето просто се опитваше да се държи приятелски.

— Това е чудесно. Мислех си да седна край басейна, така че ако искаш, ела с мен.

— Ей, страхотно. Ще взема назаем едни бикини. Тенът ми ще стане още по-страшен. — Тя огледа корема си.

— Само се качвам догоре и ще ти сваля едни бикини.

Динди я прегърна.

— Ще дойда с теб.

Горе Лимбо, малкото куче на Сънди, дойде с подскоци да ги поздрави. В стаите беше много задушно и Сънди включи климатичната инсталация.

Динди започна да се мотае, като вземаше и оглеждаше всичко.

— От кого са всичките тези цветя? — попита тя.

— Просто от един приятел — кратко отговори Сънди.

— Много добър приятел — каза Динди и се захили. — Обожавам добрите приятели. Веднъж го направих с един приятел върху шест дузини червени рози. Беше върхът, страшно секси. Само че той не можа да свърши, каза, че миризмата го смущава. Някои момчета са толкова странни.

— Ето ти — Сънди й подаде бански в зелено и бяло.

Динди съблече шортите си и потника и показа, че не е облякла нищо под тях. Тя сложи бикините.

— А бе жена, ти имаш големи цици — дай ми малко памук да подплатя тия работи. Бих желала и аз да имам големи, момчетата наистина ценят това.

Сънди забеляза, че и Динди не беше плоска.

Те слязоха долу с асансьора и изминаха малкото разстояние до басейна. Беше почти пусто, като се изключат една възрастна жена с огромна шапка с цветя и един мускулест мъж, разперен и покрит с плажно масло.

— Няма много живот тук — каза Динди с нотка на разочарование. — Трябва да се преместиш в „Бевърли Хилс хотел“, там басейнът винаги е оживен.

— Слушай, Динди, нека да изясним нещата. Аз не търся емоции. Обичам спокойствието и тишината.

Динди повдигна оранжевите си слънчеви очила и я загледа с недоверие.

— Съжалявам, не знаех, че съм в такава величава компания. За някой, който не иска да привлича внимание, ти като че ли си подходящата партия. Искаш ли да си отида? Да се чупя и да те оставя на твоето спокойствие и тишина?

— Не, просто исках да знаеш, това е всичко.

— Е, знам го. Ей, аз ще отида да помоля онова приятелче да ми услужи с малко от неговото масло. — И тя отиде.

Сънди реши, че я харесва. Тя беше приказлива, шумна и очевидно настойчива с мъжете, но имаше нещо честно и очарователно в нея.

Тя се върна след десет минути, като носеше триумфално едно шише с плажно масло.

— Това е Бранч Стронг — обяви тя. — Той е от Ню Йорк за пробни снимки. Дава го и по двата начина.

— Как разбра? — попита Сънди учудено.

— Имам нюх за тези неща. Все пак тук го е довел Сам Плам, който е агентът на хомосексуалистите.

Сънди разтри малко масло по себе си и легна по гръб. Хубаво беше да се научиш да познаваш хората. Кери беше казала, че тя е странна, защото седи сама през цялото време. Е, Кери не знаеше цялата история за Паоло. За болката, която той беше оставил след себе си и парещото чувство на вина, което тя знаеше, че няма причини да изпитва, но не можеше да го преодолее.

Скоро Бранч Стронг (бившия Синди Блъмкор от Бронкс) дойде, като се полюляваше. Той имаше гладко, добре изглеждащо лице, без следа от воля.

— Здравейте, малки дами — каза той. — Горещо ли ви е?

— Да — ухили се Динди. — Ей, Бранч, това е Сънди Симънс.

— Радвам се да ви видя — каза той, като триеше мазни ръце по корема си с изпъкнали мускули.

Мислеше си, че никога не е срещал толкова красиво момиче и тялото й, ау, каква двойка щяха да бъдат те двамата!

— Кога са ти пробните снимки? — попита Динди.

— Утре — отговори той нервно. — Стискайте палци.

— Можеш да разчиташ — закикоти се тя. — Ще си кръстосам и краката, но това ще е много досадно.

Сънди стана.

— Мисля да поплувам.

Тя отиде до дълбокия край на басейна и скочи от ниския трамплин. След това изплува една дължина под вода.

Бранч я гледаше с възхищение.

— Тя наистина е голямо нещо — каза той с нотка на респект.

— Да — съгласи се Динди. — Но е много схваната, не живее, нали загряваш?

— Ъ?

— Зарежи я.

Тя реши, че Бранч Стронг е голямо, добре изглеждащо парче рус идиот. Той още гледаше Сънди в басейна, устата му беше увиснала отворена, езикът му нервно подскачаше нагоре-надолу. Динди трябваше да признае, че Сънди наистина изглеждаше фантастично, но като че ли нямаше много индивидуалност, всъщност малко тежка гемия. Динди се чудеше какво ли ще каже, ако й разкаже за преживяването, което тя и нейният римски приятел, старият принц Бено, бяха имали с хомосексуалния й съпруг, този, който се беше самоубил. Три дни заключени в стаята на един хотел в Рим. Какво време беше. Само няколко седмици преди да се самоубие.

Сънди излезе от басейна и легна.

— Страшно е приятно, трябва да влезете.

Тя простря мократа си коса на облегалката на стола и затвори очи. Слънцето припичаше и докато то изсушаваше малките вадички вода по тялото й, тя задряма.

Бранч не сваляше очи от нея.