Грешниците

60.

Дебелата жена заинтригува Чарли. Беше се появила от съседната къща, приближила входната врата на къщата, в която Сънди беше влязла, променила мнението си, надникнала през страничния прозорец, върнала се беше на входната врата, отново променила мнението си и сега стоеше на тревата отпред и очевидно не можеше да реши какво да прави.

Чарли излезе от колата. Възнамеряваше да се разходи небрежно около къщата и след това да си тръгне. Всичко ставаше смешно. Сънди вероятно имаше много основателна причина да бъде тук и това в никакъв случай не беше негова работа. Той я познаваше съвсем слабо и нямаше никакво право да я шпионира по този начин.

Мардж се олюля. Имаше болки в корема. Чувстваше се толкова зле, че едва можеше да диша. Тя искаше да влезе в къщата на Луела и да ги изненада, но трябваше да изчака една минута, да поеме въздух, болката да отмине. Не можеше да види нищо през прозорците. Бяха пуснали плътно пердетата.

Тя коленичи на тревата и внезапно, за нейна изненада падна. Тя лежеше там глупаво, като се надяваше, че скоро ще се почувства по-добре.

Чарли видя дебелата жена да пада и разбра, че това е шансът му да влезе в къщата, ако иска. Той бързо се приближи.

— Добре ли сте? — попита той. — Почакайте, нека да ви помогна да се изправите.

Тя погледна нагоре към него с болни жълтеникави очи и реши, че той е лен на „кръга от приятели“.

— Вземи ме с теб — измърмори тя — ще се възползвам от правата си.

— Разбира се — отговори той успокояващо.

Жената наистина изглеждаше много болна. Той я изправи. Господи, беше като слоница.

— Хайде, скъпа — каза той — направи едно усилие.

Тя се надигна.

— Това малко копеленце няма да се измъкне така — обяви тя, като се клатушкаше.

Те заедно стигнаха до входната врата.

— Аз имам ключ — каза тя.

Преди известно време Луела й го беше дала и беше забравила да си го вземе.

Чарли отвори входната врата. Тогава изведнъж му мина мисълта, че Сънди може да не иска да го види. Тя щеше да разбере, че я е проследил и той щеше да изглежда като глупак.

Мардж го стисна силно за ръката.

— Хайде — измърмори тя — шъ ги изнинадъми.

Тя го замъкна до една врата и широко я разтвори.

Той не можеше да види почти нищо. Стаята беше осветена само от свещи. След това очите му свикнаха с трепкащия здрач и той видя всичко.

Мардж започна да пищи:

— Дойдох за правата си. Не си мислете, че можете да се отървете от мен. Вие, копелета…

Там беше Сънди, така бледа и красива, легнала върху черна дъска, заобиколена от един кръг голи маскирани мъже.

Хърбърт, шофьорът, започна да удря злобно дебелата жена по лицето.

О, Господи! — помисли си Чарли. Това е някаква сцена с черна магия. Тя е замесена в някакъв шантав шибан култ. О, мамка му!

Мардж падна тежко на пода, като стенеше. Голите мъже побягнаха към дрехите си, които бяха скупчени в един ъгъл.

Ниска гола жена им се молеше:

— Чакайте, всичко ще бъде наред. Чакайте. Ще се отървем от нея. — Тя посочи към планината, която представляваше Мардж. — Това е моята сестра, тя е пияна, чакайте.

Никой не й обръщаше внимание. Сцената беше объркваща.

Чарли стоеше до вратата. Като че ли никой не го беше забелязал. Той поклати невярващо глава. Знаеше, че Холивуд е пълен с откачалки, хора, готови да направят всичко за емоции, но просто не можеше да причисли Сънди към тях.

Тя не помръдна. Лежеше като хипнотизирана, съвършено красива, напълно отсъстваща.

Той сви рамене. Нямаше защо да виси тук и въпреки това имаше странното чувство, че трябва да отиде при нея, да я убеди да тръгне с него, да я измъкне от тази щура сцена.

Хърбърт гледаше паникьосан. Какво стана с неговите планове? Защо Мардж беше тук? Той й бе дал шоколадите, нали? Ако ги беше изяла, трябваше вече да е мъртва. Мъртва и изчезнала от живота му! Всеки шоколад беше внимателно обработен. Беше употреби достатъчно арсеник, за да убие слон.

Може би тя беше мъртва. Лежеше ужасно неподвижно. Беше време да се измъква.

Сънди остана неподвижна. Беше си наложила едно полупредизвикано състояние на забвение, което лекар би нарекъл силен шок. Абсолютно неподвижна, тя очакваше неизбежното. Единственото важно нещо беше Жан-Пиер да остане невредим. Тя наблюдаваше хаоса около себе си като че ли от много далеч.

В момента, в който Чарли реши да отиде и да каже нещо смислено на Сънди, Хърбърт я хвана. Той я улови грубо за ръката и изкомандва:

— Мърдай! — и я буташе към вратата, към Чарли.

По дяволите, помисли си Чарли, щом е отишъл толкова далеч, защо да не отиде докрай? Той пристъпи напред, като блокира пътя й.

Преди да успее да каже каквото и да е, Хърбърт го ритна бързо в слабините и измъкна Сънди от къщата.

За един кратък миг тя го видя, погледът й се фокусира, позна го, реалността я порази и тя запищя.

Чарли беше превит от болка. Не можеше да помръдне, болеше го невероятно. Сега Сънди пищеше неуправляемо.

Луела чу писъците. Тя беше хванала един стар халат и сега ще щураше из стаята, като се опитваше да възстанови някакъв порядък. Изтича към прозореца. Нещо съвсем не беше наред. Мардж беше твърде неподвижна на пода. Ако Сънди Симънс беше дошла тук съвсем доброволно, защо пищеше?

Тя си спомни как се стигна до цялата тази вечер. Беше защото Хърбърт беше убил момиче.

Чарли се опитваше да стане.

— По-добре се опитайте да го спрете — Луела пищеше на няколкото останали мъже, които се бореха с панталони и сака. — Той е луд, той ще я убие!

Чарли единствен се помръдна. Той се отправи към предната врата точно навреме, за да види как Хърбърт натиква Сънди отзад в линкълна. Той стигна до колата в момента, в който тя потегли.

Болката намаляваше. Той изтича през улицата до ферарито си и скочи вътре. Сега всичко беше съвсем ясно. Мъжът беше Хърбърт Линкълн Джеферсън, шофьорът, към когато Филипа беше отправила такива невероятни обвинения. А той се беше изсмял, беше й казал да не става глупава.

А сега този мъж държеше в ръцете си Сънди.

Имаше аплодисменти след края на филма. Бранч беше доволен, горд, че е част от това. Той се огледа, за да получи поздравления от Сънди и разбра, че тя си е тръгнала.

Къде беше отишла? Той смътно си спомняше, че някой дойде и я взе по средата на филма. Той си помисли, че тя ще телефонира, за да провери дали всичко е наред, но точно тогава Максуел Торп мина покрай него с новия си млад актьор и Бранч подскочи и се изправи.

— Ще я изпратя вкъщи — прошепна той — искам да заведа теб на партито.

Максуел се усмихна.

— Малко си закъснял, мили, но можеш да дойдеш с нас, ако желаеш.

— Добре, Макс, ще дойда — каза Бранч с готовност. — Хареса ли ти филма? Харесах ли ти аз?

Той беше напълно забравил за Сънди.

— Знам кой си — каза Сънди.

Тя се опитваше гласът й да звучи спокойно и убедително, въпреки, че в действителност беше ужасена, когато се сви, все още гола, отзад в колата. Не беше сигурна дали говорителите са включени. Не беше сигурна дали той може да я чуе, но беше решена да изглежда като че ли се владее. Беше важно, чувстваше тя, с този луд човек да не се пречупи.

— Чуваш ли ме? — попита тя. — Студено ми е. Дай ми нещо да облека.

Последва мълчание.

— Ти ми пишеше писмата, нали? — продължи тя. — Отговори ми. Ти ги написа, нали?

Не последва отговор.

Тя прехапа силно устни. Къде отиваха? Какво щеше да последва сега? Дали Жан-Пиер беше добре? И въпросът на въпросите — откъде се появи Чарли Брик?

Хърбърт караше лудо. Трябваше да я заведе някъде на спокойно място.

Беше тринадесетгодишен и си правеше чекии, когато леля му влезе в стаята. Тя беше много по-млада от майка му, слаба, с щръкнали цици, които тя никога не си даваше зор да прикрива. Тя стоеше и го гледаше, ръцете й бяха върху слабите бедра. Започна да се смее. Тя продължаваше да се смее докато шеговито посочи към пениса му и каза:

— Няма да си го ползваш само ти това, синко.

Тя се измъкна от оскъдния си пеньоар иго накара да легне. След това го възседна и започна да се движи нагоре-надолу, като се смееше през цялото време. След това той беше стоял с часове под душа, като се търкаше и търкаше, но минаха дни преди да успее да се отърве от миризмата на евтин парфюм.

Той напусна дома, порасна, след това дойдоха проститутките, много на брой, но нито една не можа да помогне. Единственият начин беше да си го направи сам.

След това срещна Мардж с големите полюшващи се гърди. Тя му сервира риба тон с ръжен хляб и бира и всичко това свърши със сватбата им.

Тя у напомняше на една снимка, която той извикваше във въображението си. Снимката беше на голо момиче във високи до бедрата черни ботуши, което се качваше на кон, единият й крак беше на стремето. Когато той успееше да си представи, че момичето от снимката и Мардж са едно и също, можеше да го върши, така добре и често, че скоро тя забременя. Тя загуби първото бебе, а след това и второто. След това той просто не можеше да го направи.

Щеше му се да има бебе, едно малко момиченце, с което да си играе и да го извежда на разходка, но това не стана. Той се върна отново към снимките, последваха писмата и телефонните обаждания. Той ги намираше за достатъчно задоволяващи, но понякога му се искаше да опита отново и преди хипито от Сънсет имаше няколко проститутки, всичките бяха пребити в пристъп на отчаяние и омраза.

Сега той имаше Сънди Симънс, върха на неговите желания. Ако не можеше да го свърши с нея, нямаше никаква надежда и никой друг нямаше да я има.

Ако отидеше достатъчно далеч сред хълмовете, щеше да паркира колата, а тя беше отзад, гола и готова. Ако това свършеше работа, те щяха да продължат заедно.

Ако не свършеше работа, е, тогава какво, по дяволите, имаше да губи? Една жена никога нямаше да е доволна, ако не си го получаваше. Тя никога нямаше да остане с него.

Той знаеше едно местенце, високо над Холивуд, където можеше да закара колата. И тях двамата.

Това беше единственият начин.