Грешниците

63.

Седрик Хоумър се взираше в огледалото за обратно виждане на лъскавия сребърен ролс-ройс, паркиран до изхода за пристигане на лондонското летище. Среса правата си тъмнокафява коса. Беше обикновен на вид мъж, слаб и с остри черти. В сивата си шофьорска униформа като че ли се сливаше с колата.

Той приключи с ресането на косата си и се загледа грубо в едно минаващо момиче в мини пола.

— Малки мръсници! — измърмори той. — Разкарват се насам-натам и си показват задниците на всеки.

Очите му изпратиха момичето, докато то се скри, след това излезе от колата и застана до нея.

Той си помисли за предната вечер, която беше прекарал с майка си в стария им апартамент, в който те живееха заедно в Айлингтън. Беше една хубава вечер. Те бяха разглеждали колекцията му от снимки и изрезки. Той беше събрал всичко, което се беше появило за Сънди Симънс в английските вестници и списания. Беше толкова красива, толкова чаровна, дори майка у се съгласи с него.

След това по-късно той се затвори в стаята си и вечерта стана още по-хубава…

Един полицай дойде до колата.

— Тук не е място за паркиране — каза той — тук сте вече петнадесет минути, най-добре ще е да се махнете.

— Хората ми ще дойдат всеки момент — каза Седрик — посрещам Чарли Брик.

— О, Чарли Брик. Тогава всичко е наред, предполагам. Пристига тази сутрин, нали?

Седрик кимна. Голям късмет беше, че шефът избра него да посрещне Чарли Брик на летището. Чарли познаваше Сънди Симънс. Ако окаже на Чарли, ако му обясни, че иска да й напише едно писмо, изразяващо възхищението му, тогава беше сигурен, че Чарли ще му даде адреса й.

Седрик тихо си тананикаше със затворени уста…