Грешниците

57.

Вътре в театъра хората си пробиваха път до местата си. Много вратове се проточваха, докато се проверяваха позициите. Беше важно да седнеш на точното място, не да бъдеш избутан встрани, назад или на по-евтините места.

Чарли беше взел хубави места и Теймз беше доволна. Повечето премиери, на които беше ходила, бяха с актьори джуджета. Обикновено й даваха места, които неизменно бяха лоши. Филмовите компании искаха тя да идва на техните премиери заради рекламата, която може да направи, като позира във фоайето, но не бяха подготвени да й дават хубави места.

— Джек Джълип не е ли страхотен? — каза тя ентусиазирано, като облизваше устни и се усмихваше на мотаещия се фотограф, който беше успял да влезе вътре.

Сънди и Бранч седяха на няколко реда от пътеката.

Бранч беше нервен и му беше писнало до дъното на душата. Два реда пред него седеше Максуел Торп в новото си виолетово вечерно сако, а до него беше Оливие Риц. На вид Оливие беше деликатен и чувствен, със загадъчна красота. Като Бранч той имаше малка роля в „Дванадесетте пищова“, но всички знаеха, че е педи. До онази седмица той съвсем открито живееше с много известна звезда мъж.

Бранч преглътна буца, заседнала на гърлото му. Той много харесваше Сънди, но не толкова, че да провали цялото си бъдеще. Ако знаеше, че Максуел ще планира това отмъщение, нямаше въобще да има колебание по въпроса с кого да отиде на премиерата. Дяволите да го вземат, харесваше му да живее в голям холивудски замък. Харесваше му да може да си избира дали да кара екскалибър или линкълн. Харесваше му да влиза в Сай Девър и да си поръчва каквото поиска.

Щеш ели да има всичко това след тази вечер? Или пък това беше начин на Максуел Торп да му каже, че е аут?

Сънди затвори очи и й се прищя филмът да беше започнал. Мразеше всички фалшиви празни приказки, възторжените поздрави от хората, които дори не биха й проговорили, ако кариерата й рухнеше, както би могло да стане, ако Клод Юсан го направеше по своя начин.

Вече беше решила, че няма да ходи с Бранч на партито след това. Ще каже, че много я боли глава, а всъщност не я беше грижа дали ще й повярва или не. Беше й дошло до гуша да бъде мила с хората за сметка на самата себе си.

Междувременно Бранч се чудеше дали би могъл да изкупи вината си пред Макс, като се отърве от Сънди и вместо нея вземе Макс на партито. Можеше да намери някакво извинение за пред Сънди и да я изпрати вкъщи с шофьора.

Почти беше взел решение да си проправи път до Макс и да го покани, когато светлините угаснаха и филмът започна.

Отвън във фоайето Стю Уотърмен казваше на Майк:

— Хич не ми пука какво ще правиш с конете, само ги махни оттук!

Екипите от телевизията си прибираха оборудването. Фотографите вече си бяха отишли. Тълпите се разпръскваха и полицаите си отиваха.

Стю отпи от бутилката си и изруга от отвращение, когато откри, че е празно.

Имаше нужда от почивка, язвата му сега го свиваше. Да работиш за актьори беше гаден начин да си изкарваш хляба.

Хърбърт седна в колата. Дланите му бяха потни, но привидно той беше спокоен. Най-важното беше да се държи по нормален ежедневен маниер.

Той запали голямата лимузина и бавно тръгна напред.

Отново погледна часовника си. „Дванадесетте пищова“ се въртяха вече точно един час.

Откара колата, спря на паркинга пред киното и излезе. След това отключи багажника и взе кафява хартиена торба, която сложи на задната седалка. Заключи колата внимателно и влезе в театъра.

Чарли просто не можеше да повярва, че някой може да говори толкова много. През целия филм, като говореше с крайчеца на устните си като някакъв смахнат гангстер от Юга, Теймз коментираше всичко.

— Видиш ли онова приятелче — бяхме в драматичното училище заедно; а този, о, бейби, какъв чукач — живее с две пиленца и ги чука денонощно… Ей тая има най-кофти тяло, което изобщо съм виждала, къде изобщо са я намерили, не мога да си представя, я само погледни тези цици, увиснали са като на баба ми!

— Ще млъкнеш ли — изсъска той за двадесети път.

Тя се нацупи и за момент внимание на екрана, но след това: „Путка в уестърн! Господи! Какво ли ще е следващото?“

— Казвам ти — каза гневно Чарли — ако не млъкнеш, ще те оставя тук да си говориш сама. Не мога да търпя повече.

Теймз си захапа нокътя. Джек Джълип й беше обещал участие в редовното му телевизионно шоу, ако можеше да отиде в къщата му по-късно, за да го обсъдят. Беше изкусително. Колкото и да й се искаше да отиде на партито с Чарли, може би все пак телевизионното шоу щеше да бъде по-добрият й избор.

— Ей — каза тя — гледай му задника на тоя, в този филм има повече голи задници отколкото в „О, Калкута!“

Сънди реши, че филмът е досаден и безвкусен. Беше комбинация от много насилие и секс и съвсем очевидно нищо друго.

Бранч беше като хипнотизиран. Той се появяваше само в близки планове и наистина беше фотогеничен! Дори белегът от варицела до устата му изглеждаше добре. Това беше най-добрата сцена във филма: четири близки плана, десет реплики.

Хърбърт мина през фоайето. Беше много тихо. Отиде до касата, където едно момиче тихо си пилеше ноктите и си мислеше колко по-красиво е от всичките филмови звезди, които беше видяла тази вечер.

— Имам спешно съобщение за мис Сънди Симънс — каза Хърбърт — знаете ли къде е седнала?

Момичето огледа Хърбърт, обикновен и спретнат в шофьорската си униформа. Човек трябваше да е много внимателен с многото откачалки, които се мотаеха наоколо. Тя имаше специален бутон за охраната до крака си, който трябваше да натисне, ако я ограбваха, или атакуваха, или се появеше някой маниак. Този човек очевидно беше наред.

— Не знам къде седнала — каза тя — видях я да влиза. Може би момчето, което взе билетите ще знае. Всъщност, сигурна съм, че ще знае, той винаги забелязва знаменитостите.

— Къде мога да го намеря? — той не можа да се удържи и хвърли бърз поглед към часовника си.

— О, той ще е седнал най-отзад. Високото момче.

Бакшиш от пет долара и високият разпоредител веднага придружи Хърбърт до мястото, където седеше Сънди.

На екрана Бранч бавно разкопчаваше ризата си, очите му гледаха в камерата.

Разпоредителят се наклони през Бранч и каза с висок сценичен шепот:

— Мис Симънс, съжалявам, че ви безпокоя, но шофьорът ви е тук. Каза, че е много спешно.

— Спешно? — каза Сънди с изненада.

На екрана Бранч бавно разкопчаваше джинсите си, очите му гледаха в камерата.

Сънди стана и сръга Бранч, който очевидно беше хипнотизиран от образа си на екрана. Той не помръдна, само я побутна да побърза, докато тя се промъкваше покрай него.

Камерата се местеше по лицето му, което сега запълваше целя екран. Той се чудеше как ли се чувства Макс сега. Дори не забеляза излизането на Сънди.

Теймз каза:

— Този момък е една дяволска планина от мускули. Чух, че бил педи. Не е ли това страшна загуба? Бас държа, че мога…

Чарли стана. Нямаше каквато и да било причина да остане и да търпи това. Нека да го нарича както си иска, но той си отиваше.

След като отново излезе във фоайето, Хърбърт овладя положението. Той изблъска разпоредителя, който търсеше в джоба си писалка, за да получи автограф настрани, и каза бързо:

— Мис Симънс, трябва да бързаме. Става въпрос за момчето, с него се случи нещастие. Пратиха ме веднага за вас.

Сънди пребледня. Ако Клод Юсан само докосне с пръст това дете…

— Сериозно ли е? — попита тя, като думите засядаха в гърлото й.

Хърбърт кимна печално и бързо я преведе през фоайето навън до паркинга.

Той вежливо задържа отворена вратата на колата, докато тя влезе. След това си позволи една кратка въздишка на облекчение.

Дотук добре.

Тя беше в капана.