Грешниците

29.

Сутринта след партито по случай годежа Сънди се събуди от звъненето на телефона. Кери се обаждаше от летището.

— Съжалявам че трябва да хукна така, но ти и Стив не се нуждаете от мен, а аз все пак очаквам важни договори.

— Не би ли могла да останеш поне няколко дни? Почти не можах да те видя.

— Знам, но работа зове. А сега ми кажи за кога си определила великия ден? Не забравяй, че искам първа да разбера.

— Не се притеснявай. Ще ти се обадя веднага, ако вземем решение преди да се върнем. Между другото, ако нещата тръгнат, тази вечер очаквам да се преместя у тях.

Кери се подсмихна.

— Със Стив Магнъм на кормилото и ти на мястото до шофьора, бих искала мъничко да заложа на това, че нещата окончателно ще тръгнат.

Сънди се усмихна. Тя се надяваше да е така. Имаше нужда от такъв мъж сега. Имаше нужда от Стив.

Беше прекрасна сутрин. Ясен горещ приятен ден. Стив беше обещал да й се обади щом се събуди. Това вероятно нямаше да е рано, тъй като партито все още се вихреше когато тя си тръгна в четири сутринта, с Мариса и Уди.

Имаше толкова много хора. Стив имаше много приятели. Тя го откри да играе на зарове с група мъже. Тихо го целуна и прошепна:

— Искам да вечеряме вкъщи утре вечер само двамата.

Той беше пиян. Изсмя се и извика:

— Кажете „беса вок“

После затършува в джоба си и измъкна малко пакетче.

— Отвори това когато си легнеш.

Тя направи както той й каза. Пакетчето съдържаше фигури на мъж и жена, уловени за ръце. Ту бяха високи около два инча, идеално направени от солидно злато. Женската фигура имаше два ярки кръгли диаманта за гърди и още един диамант с форма на круша, поставен на стратегическо място. Мъжката фигура беше на практика цялата в диаманти.

Имаше бележка към нея. Всичко, което пишеше, беше: „Не че искам да се хваля, но…“

Сънди се засмя. Това беше най-вулгарния подарък, който е получавала някога.

Закуската се състоеше от манго и няколко праскови до нейния малък личен басейн. След това тя поплува, за да прогони лекия махмурлук. После направи ежедневните си упражнения под вода.

— Боже, какви сме енергични — беше Динди, скрита от света зад огромна каубойска шапка, цветни слънчеви очила и жълт костюм с панталон. — Бях сигурна, че ще си станала, затова си помислих да намина преди да тръгна.

Сънди изскочи от басейна, като отърсваше водата от косата си и оправяше дъното на бикините си.

— И ти ли заминаваш? Колко жалко. Кери току-що ми се обади от летището. Предполагам, че трябва да се върнеш при Чарли.

Динди избухна в смях.

— Майтапиш се, нали? Аз трябва да се върна на работа, скъпа, яка работа. Казах ли ти, че играя главната роля в „Целият свят обича стриптизьорки“? В оценките на „Въртележка“ се казва, че съм събитието във филма.

— Това е чудесно. Нямам търпение да го видя.

— Ще ти го пусна — каза тя небрежно. — Ти кога се връщаш?

Сънди сви рамене.

— Не знам. Когато Стив поиска.

Динди свали шапката си и отметна глава назад, за да улови слънцето.

— Мисля, че трябва да ти кажа, в края на краищата ние сме приятелки, а аз не съм от тези дето пазят тайни. Все пак, ако бях аз, щях да искам да знам.

— Да знаеш какво?

— Е, мисля, че беше и моя грешка — призна тя. — Но аз бях малко пияна, ти знаеш каква съм си, когато мъжът го надърви, а пък бях любопитна.

— За какво говориш?

— Сънди, не искам да те наранявам. Знам колко си стегната относно секса, а Бог знае какви проблеми си си имала с оня твой смахнат първи съпруг. Но трябва да бъда честна и мисля, че би било най-добре за теб да знаеш.

Сънди каза хладно:

— Моля те, не обиждай първия ми съпруг. Той беше болен, това е всичко, болен. Е, ти почти не си го познавала.

Динди въздъхна.

— Предполагам, че е трябвало да ти кажа по-рано. Познавах го много добре. Всъщност, Бено ме караше да правя секс с двамата. Бях луда по Бено. Представях си се като римска принцеса. Той беше, като всички мъже впрочем, първокласно лайно и след като Паоло умря, той беше толкова нещастен, че ме изрита. Знаеш, разбира се, че Бено и Паоло го правеха.

Пребледняла, Сънди каза:

— Трябва да си си загубила ума.

Динди сви рамене.

— Ако щеш ми вярвай, ако щеш недей, това няма никакво значение. Литни до прекрасния Рим и попитай сама Бено. Мислех, че знаеш, всички останали знаеха. Всички тези високи руси римски графове и принцове се чукат и по двата начина, това им е в кръвта. Виж, тримата се бяхме залостили в хотела за три дни седмицата преди той да умре.

Сънди каза много спокойно:

— Мисля, че е по-добре да си тръгнеш.

— О, мамка му — възкликна Динди — аз ти правя услуга, като ти казвам истината. Мисля, че си живееш в малка въздушна кула или нещо подобно. И все пак, не дойдох, за да ти кажа това. Това, което исках да ти кажа, е за новия ти приятел, мистър Магнъм.

— Не искам да слушам нищо повече, Динди. Не можеш ли да го разбереш?

— Да, мога да разбера, че се опитваш да се затвориш от живота. Е, независимо дали искаш да го чуеш или не, факт е, че аз изчуках твоето приятелче миналата нощ. Те всички са копелета, мила, а Стив Магнъм не е по-различен. Той ме изчука на твоето парти, докато ти учтиво бъбреше с неговите гости — тя въздъхна. — В този живот колкото и да търсиш номер едно, винаги си сам накрая. Можеш да си мислиш, че съм кучка, но аз те харесвам и си мисля, че е по-добре да знаеш за какво момче се омъжваш — тя стана. — Е, това беше, съжалявам, ако съм те разстроила, но това е в шоуто — тя си сложи шапката. — Между другото, той е фантастичен чукач!

Известно време Сънди седя мълчаливо. Инстинктивно тя знаеше, че Динди е казала истината. Тя изтласка информацията за Паоло назад в ума си, за да се оправи с нея по-късно.

Стив Магнъм.

— Довиждане.

Тя не искаш да слуша лъжите му.

Бързо хукна към бунгалото, събра си багажа и поръча лимузина. После се обади на секретарката на Кери в Лос Анджелис и й продиктува кратко изявление за пресата.

— Заминавам за около седмица — каза тя на момичето. — Кажете на мис Сейнт Мартин, че се чувствам прекрасно. Не искам да ме безпокоят и ще й се обадя след няколко дни.

Тя взе двете златни фигури, които Стив й беше дал, и ги постави обратно в кутията. После написа кратка бележка: „Разбрах, че си фантастичен.“

После сложи вътре и големия си диамантен годежен пръстен.

Мексиканският шофьор пристигна и започна да товари куфарите й в колата. Тя му подаде пакета и бележката.

— След като ме оставите на летището, моля ви да занесете това на сеньор Магнъм.

Шофьорът кимна, заковал поглед в гърдите й.