Грешниците

47.

Хърбърт прочете, че Сънди Симънс ще ходи в Палм Спрингс. Може би щеше да я последва. Мардж можеше да бъде излъгана, че Алънови заминават. Тя беше под погрешното впечатление, че той все още работи аз тях. Може би това щеше да бъде решението на всичките му проблеми. Щеше да намери възможност да се представи на Сънди, която със своите пари и влияние можеше да му помогне, може би да го отведе в Европа, далеч от Мардж и нейните обвинения.

Идеята му хареса.

Онази вечер той проследи Сънди до Малибу. Докато седеше в паркираната си кла, той с раздразнение наблюдаваше как дълъг черен кадилак се приближава до къщата й и от него излиза един мъж. Това означаваше, че тя няма да си легне рано, както правеше обикновено, а той ще трябва да чака мъжът да си тръгне, преди да може да пропълзи отстрани на къщата и да я наблюдава докато спи.

Той се отпусна на мястото на шофьора, като си даваше сметка, леко намусен от отвращение, че има нужда от душ. Щеше да е добре, ако си беше отишъл вкъщи по-рано и беше се изкъпал, но сега той избягваше максимално Мардж, тъй като от него се очакваше да извършва отвратителни сексуални действия веднага щом влезеше вкъщи. Раздърпаната вещица беше станала ненаситна. Само при мисълта за нея почувства, че му се гади.

— Трябва да ти говоря, Хърби — беше изцвилила тя точно онази сутрин — опитай се да се прибереш рано.

Той не беше глупак. Знаеше защо иска да се прибере вкъщи рано.

Трябва да е бил задрямал, защото когато погледна часовника си, беше един часа, а кадилакът все още стоеше там, въпреки че къщата беше потънала в мрак.

Тялото му беше сковано и схванато. Той изпълзя от колата и се насочи към къщата. Вътре беше тихо. Той пропълзя отстрани и се наведе в обичайната си поза над прозореца на Сънди.

Тя беше заспала, легнала по гръб, гола. До нея, прехвърлил черна косата ръка небрежно през корема й, лежеше мъж.

Първото, което Хърбърт усети, беше болка — такава силна болка, че беше принуден да се оригне, за да се отърве от нея. Не мърдаше, просто стоеше втренчен в очертанията на кръглите й съвършени гърди, дългите загорели крака и малкото бяло пространство, което бикините прикриваха.

Болката го разтърси. Той стоеше съвсем неподвижен и мълчалив, докато тя постепенно утихна и се превърна в дълбока ожесточена омраза.

Кучка! Защо не го беше чакала!

Как би искал да види лицето й, ако се изправи пред нея сега. Тя щеше да се гърчи, да се извинява, да го моли за прошка. Но щеше да е много късно.

Изведнъж го обхвана страхотна възбуда, чувство, което беше доста трудно, за да го сдържи. С конвулсивно дърпане той се облекчи в панталоните си. После скришом и тихо се измъкна, обратно в колата си, обратно към Мардж.

Мардж се беше подпряла в леглото, гледаше последния филм и решително поглъщаше четири шоколада „Хърши“, гигантски пакет с пукайки, три пакетчета орехи и два банана. Тя имаше нужда от всичко това. То й беше нещо като защита срещу изблика на гняв, който щеше да излезе Хърбърт, като му каже, че Луела знае всичко.

Хърбърт, който пристигна вкъщи много по-късно, с раздразнение установи, че лампата свети. Искаше да се промуши без да го видят, да се отърве от мръсните си панталони и да си вземе един хубав горещ душ. Сега Мардж щеше да започне да се суети и да го сграбчи.

Той с удоволствие видя, че е заспала. Пропълзя скришом с надеждата, че няма да я събуди.

Беше му трудно да повярва, че е видял Сънди Симънс да лежи в обятията на друг мъж. Знаеше, че понякога жените — дори почтените — имат нужда от секс. Но Сънди със сигурност не се нуждаеше от нищо друго освен от писмата, които той й изпращаше. Трябваше да е де подготвена да чака. Той й беше казал достатъчно ясно, че ще бъдат заедно. Тя заслужаваше да бъде наказана.

Веднага щом изключи телевизора, Мардж се събуди. С натежали за сън очи тя започна да му разказва истината.

— Хърби, направих глупаво нещо, е, ами, то всъщност не е толкова глупаво, искам да кажа, че ти беше глупав. Виждаш ли…

Той слушаше мрачен и мълчалив, гневът му намаля само малко, защото сега няма да е необходимо да прави секс с нея. Тя беше уплашена от Луела така, както той трябваше да бъде. Но той ще намери начин да се справи с изнудвачката от съседната къща.

Мардж цивреше и подсмърчаше. Той я попита много студено, кои бяха всичките мъже, с които развратничеше до тях. Тя му каза, като хълцаше, за кръга от приятели на Луела.

Той започна да я удря с тежки, изпълнени с омраза шамари по лицето и тялото.

Тя се свиваше под него, като се боеше да вика, а той продължаваше да я бие, докато се почувства по-добре. После седна на края на леглото и огледа ръцете си, слаби бели ръце с грижливо изрязани нокти.

Бавно, в главата му започнаха да се оформят идеи. Идеи относно всички. Той можеше да накаже Сънди и в същото време да плати на Луела двете хиляди долара, за да я разкара.

Беше странна идея, но имаше голяма вероятност да даде резултат.