Грешниците

26.

Заглавието гласеше: „Стив Магнъм и възхитителната Сънди Симънс, от която не можете да откъснете очи, като че ли се откриха един друг на слънчевия бряг на Акапулко, където снимат заедно «Кеш». Дали не чуваме сватбени камбани?“

Заглавието гласеше: „Сензационната Сънди Симънс и многоженецът Стив Магнъм са непрекъснато заедно на снимките на «Кеш»“.

Заглавието гласеше: „Стив Магнъм като че ли е омагьосал новачката Сънди Симънс. Приятели казват, че те са неразделни. Те работят заедно в «Кеш»“.

Поне веднъж клюкарските колони на вестниците в Холивуд бяха прави. Сънди и Стив бяха непрекъснато заедно.

Тя го намираше очарователен, добряк, и много привлекателен, не приличаше на никой от другите, които беше срещала преди. Владееше всяко положение, винаги се смееше и се шегуваше. Тя не беше сигурна, че е влюбена, затова отказваше да спи с него.

Той не можеше да повярва.

— Скъпа, невероятно е да си девственица. От колко време продължава това, за Бога?

Тя му се усмихна в отговор.

— Достатъчно дълго. Просто не искам да бъда поредното завоевание на Стив Магнъм. Искам да съм сигурна.

И така тя изчакваше.

— Аз съм шокиран — призна той пред приятели. — Тази мръсница ме шокира!

Но се засмя, когато го каза, той я уважаваше и не я насилваше за кревата. Това, което направи, беше да настани Енчилада в един близък хотел и тя го посещаваше, когато Сънди се връщаше нощем в Лас Бриса. Всичко беше почтено уредено. Това, което Сънди не знае, няма да я нарани и щом тя преодолее съмненията си, Енчилада щеше да бъде изпроводена с няколко хиляди долара, които да успокоят засегната й чест.

Всъщност Стив беше много доволен, че Сънди не се присъедини с готовност към дългата редица жени; това предполагаше, че не е имала кой знае колко момчета преди него. Тя му каза и той й повярва, че не е имала никой след съпруга си. Каква промяна беше това след обикновената холивудска сцена, която приличаше на чудновата игра със смяна на партньори.

„Кеш“ беше пред завършване. Филмът, който Сънди направи с Джек Милан беше пуснат, и въпреки че имаше доста малка роля, отзивите в статиите за нея бяха благоприятни и тя започна да получи цяла лавина от почитатели.

Кери й телефонираше всеки ден, за да й докладва за предложенията, които тя получаваше. Имаше един филм в Европа. Един филм а ла „Бони и Клайд“ в Тексас. Една комедия в Холивуд.

Стив я посъветва да не приема нищо.

— Накарай ги да почакат и цената ти ще хвръкне. Когато те видят в нашия филм, ще можеш да поставяш всякакви условия. Каквито пожелаеш.

Сънди не беше сигурна. Щяха да минат месеци, преди „Кеш“ да излезе, и тя не искаше да чака толкова дълго. Беше твърде рисковано за положението, в което в момента се намираше тази индустрия.

Кери беше убедителна:

— О’кей, нека да ковем желязото докато е горещо. Сега ти си хит.

И така Сънди подписа за комедията.

Стив се намуси.

— Не щеш да ме слушаш, а? — оплака се той. — От пет минети си в бизнеса и вече знаеш всичко.

— Не съм от пет минути в бизнеса. Все пак сценарият е много добър.

Те садяха до басейна в къщата му. Беше привечер и току-що бяха приключили снимките за деня.

— Ще поплувам — обяви тя, отиде в кабинката и се преоблече в бял бански.

— Ей, слушай, направи поне една услуга на стареца и поплувай гола.

— Какво? — попита тя през смях. — Ти си толкова лош, колкото и режисьорите, с които работя.

— Слушай, мила, стига ми, че още те нямам. Ако някой разбере, репутацията ми отива по дяволите. Така че създай ми поне малко евтина емоция, а? Само за възбуда

— Стив, не мога. Къщата ти е пълна със слуги. Все пак, не мисля че…

— О’кей — сви рамене той — о’кей, щом чак толкова не ти пука за мен. Знаеш, че сме напълно изолирани от къщата.

Той се обърна и се загледа в розовите неравни стени, които окръжаваха басейна, като се чудеше, какво толкова има в нея. Какво го привличаше толкова много?

Чу се плясък и след това тя го повика.

Тя се носеше в басейна, мократа й коса се беше разпиляла след нея, голите й гърди ясно се очертаваха в синята вода. Носеше само долнището на банския си.

Той беше доволен.

— Е, скъпа, това вече наистина е нещо.

Тя очакваше и той да се гмурне, но той само пусна прочутата си усмивка и каза:

— Мила, ти си красива.

Той беше така свикнал с мисълта, че няма да я има, че изобщо не му мина на ум, че тя може да е готова. Освен това, беше имал тричасов сеанс с Енчилада предната нощ, а на неговата възраст това беше изтощително.

Тя обиколи басейна, като плуваше бавно. Скоро филмът ще бъде готов и тя ще трябва да решава за себе си и Стив.

— Слушай, мила — каза той. — Обещах да отидем на едно парти довечера. Съгласна ли си?

Тя излезе от басейна и прикри гърдите си с ръце.

— Добре.

Филмовият фестивал в Акапулко беше в разгара си и Сънди и Стив вече бяха ходили заедно на няколко партита.

Сънди ги харесваше. Беше интересно да се срещнеш с чуждестранния контингент и тя се сблъска с двама-трима души, с които беше работила в Рим.

— Ти си доста известна — каза Стив с ревност и гордост едновременно, когато известен италиански режисьор я поздрави с поток от хвалби за филма, който бяха правили заедно.

Съществувах и преди Холивуд — каза тя с усмивка.

— Обзалагам се, че е така и не искам да слушам за това.

Клод Юсан, френски режисьор, беше доведен за да се запознаят от едно усърдно момиче от рекламата.

Клод беше висок ъгловат мъж с тъмни съсухрени черти, черни очи и дълга права коса. Сега той беше последната мания в европейските филмови среди, беше се оженил за една френска актриса, която играеше главната роля в последния му филм. Филмът беше събрал поредица награди, а жена му ласкаеха като младата Гарбо.

Сънди беше въодушевена да се запознае с него, но той я поздрави с очи, излъчващи досада и подчертано без интерес, като говори само със Стив. Това я раздразни. Не можеше да разбере защо е толкова груб. Тя беше видяла новия му филм и го беше харесала много. Тайно се надяваше да работи с него. Знаеше, че се готви за първия си американски филм, въпреки че никой не знаеше нещо определено за това.

На връщане към къщи Стив каза:

— Какво мислиш за Клод?

Тя сви рамене.

— Прави се на много важен.

— Да, хладен е. Дочух, че се държи като копелдак с жените.

— Е, и ти не си точно малко тъжно момченце.

Той накара шофьора да отбие и да спре.

— Слушай, хлапе, стига оплаквания. Ще ти кажа за какво си мислех. Искаш ли опиташ от семейното щастие?

— За какво говориш?

— Сватба, мила. Нека да се оженим. Тогава може би ще си изпрося малко секс.

Мисълта за Сънди, плуваща полугола, го възбуди за първи път този ден.

— Не го казваш сериозно, нали?

— Сериозен съм. Кога искаш да го направим? Господи, мислех си, че дните когато ще държа някоя с пръстен на ръката са приключили, но очевидно не са. Кога, мила? Кажи кой ден.

— Аз, аз не знам.

Предложение за женитба беше последното нещо, което очакваше. Тя със сигурност не го държеше настрани по тази причина.

— Не знам дали сме съвместими. Дали харесваме едни и същи неща?

— Свали си дрехите, сладурче, и скоро ще разберем това.

— Стив, не се шегувай. Ще трябва да си помисля.

Гласът му звучеше невярващо:

— Трябва да си помислиш. Какво има да се мисли? Господи, срещал съм трудни мръсници, но ти биеш всички.

— Просто не мога да се реша така бързо. Нещата не са така прости.

— Господи, Сънди. Мислиш ли, че когато сме оженени на практика ще мога да продължа със сексуалния си живот? Чувствам се като проклет монах, толкова време вече мина.

— Затова ли искаш да се ожениш за мен, само за секс?

— Не говори като идиотка.

— Знаеш ли какво ще ти кажа. Ще легнем заедно и след това ще видим.

— Ще видим какво?

— Ще видим дали искаме да се оженим.

Той поклати глава.

— Знаеш ли, ти си една смахната мръсница.

— Не съм мръсница.

— Да, предполагам, че не си — той запали цигара — и така, кога ще бъда ощастливен?

Тя се усмихна.

— Скоро, обещавам ти.

На следния ден, без да я пита, Стив обяви предстоящата им сватба. Журналисти започнаха да пристигат в Акапулко от целия свят. „Кеш“ получи безплатно реклама за милиони. Името Сънди Симънс стана известно навсякъде

Тя беше ядосана.

— Можеше да изчакаш. Така не е честно.

Той се захили с прочутата си усмивка и й подари безупречен пръстен с квадратен диамант. Беше толкова трудно да му се сърди човек, той беше толкова доволен.

Тя телефонира на Кери, която беше въодушевена от цялата история. След това се обади на Макс Торп. Той не беше предрекъл скорошен брак.

— Бих желала да ви видя — помоли тя. — Утре вечер ще имаме парти за годежа. Имате ли възможност да долетите?

— С удоволствие — каза Макс. — Бранч там ли ще бъде.

— Надявам се.

— И аз, мила, и аз.

Макс се подсмихна и си представи, че е в розовата си нощница.

Като че ли цялото Акапулко беше дошло, плюс една значителна част от Холивуд, както и повечето от международния хайлайф, който непрекъснато обикаляше насам-натам.

Сънди беше удивена от широкия спектър от приятели на Стив.

Нейните гости бяха малко — Маршъл с Кери, която се беше ухилила до уши. Тя й прошепна:

— Искам да чуя цялата история.

Бранч, необикновено тих и тъжен. Макс Торп, който предсказваше бъдеще на няколко души и по-специално на един осемнадесетгодишен рок-идол. И Динди, сама и хубава, в най-оскъдната рокля на света, която показваше всичките й прелести.

— Къде е Чарли? — попита Сънди, разочарована от отсъствието му.

— Този човек е тежка гемия — каза Динди. — Всичко за което си мисли е работата. Сериозно се замислям дали да не го сменя с нещо по-ново сега, когато вече се оправям и сама. Знаеш ли, че ще играя главната роля в „Целият свят обича стриптизьорки“? Страхотна роля е. Много голи сцени, но всичките са страшно артистични и абсолютно подходящи за историята.

— Това е страхотно, съжалявам, че нещата не вървят добре между теб и Чарли.

— Господи, на кой му пука — Динди се доближи плътно до Сънди. — Кажи, истина ли е всичко или не?

— Кое да е истина?

— За секси мистър Магнъм. Истина ли е това за него или не? Искам да кажа, чука ли така, както разправят? Толкова ли е добър?

— Ъ, Дънди, ще те видя след минутка, трябва да поговоря с някои хора. — Сънди се отдалечи бързо.

— Направо е тъпа за едно страхотно изглеждащо момиче — промърмори Динди. — Обзалагам се, че няма да разпознае един добър чукач, дори и да й се навре в лицето.

Динди беше особено смутено от годежа. Тя се беше вързала с един унил английски актьор, а Сънди беше откъснала плода — самият Стив Магнъм.

Стив говореше с един много известен сенатор, когато Динди долетя.

— Здрасти — каза тя. — Аз съм Динди Сайдн, мисис Чарли Брик. Аз съм най-добрата приятелка на Сънди. Предполагам, че ви е разказвала за мен.

— Ако продължите да се саморекламирате, ще вземете цялото студио! — каза Стив през смях.

Динди също се засмя, засмя се и сенаторът, който каза:

— Съпругата ми е голяма почитателка на мъжа ви.

— Не може да бъде — отговори Динди. — Колко мило. Ще кажа на Чарли. Страшна къща имаш, Стив.

— Благодаря. — Откъде ли Сънди беше намерила това кречетало? Ако наистина й беше приятелка, защото Сънди никога не беше споменавала за нея.

— Мога да накарам Чарли да купи къща тук. Как ти се струваме за съседи? — тя се втренчи в Стив с широко отворено очи.

Той я огледа отгоре до долу.

— Адски съм сигурен, че това ще подобри декора.

Кери се освободи от съпругата на сенатора и откри Сънди.

— Знам, че сега не можем да се впускаме в дълги разговори, но кажи ми, щастлива ли си?

— Щастлива? — отговори Сънди. — Знае ли някой? Мисля, че съм щастлива. Знам, че Стив е.

— Можеш да бъдеш сигурна, че изненада всички ни. Искам да кажа, че всички мислеха, че е твърде хлъзгав, за да бъде хванат отново.

— Аз не съм го хващала. Не съм устройвала никакви капани. Той поиска да се ожени за мен.

— Разбира се, че иска. Всичко, което казвам, е че го изигра много умно. Много умно.

— Кери, не съм играла никакви игри. Дори още не съм спала с него.

— Какво?!

— О, не се безпокой, утре ще е големият ден. Не съм толкова глупава, че да се омъжа за човек, когото не познавам сексуално.

— Излизате заедно цели два месеца, ти не си спала с него, и ако това не са игрички! Ау, трябва да си направена от камък — тя започна да се смее. — Наистина трябваше да ти го кажа.

— Да не си посмяла да кажеш и дума на някого. На никого. Стив ще ме убие, ако само си помисли, че съм го казала.

— Знаеш, че можеш да ми вярваш. Какво прави все пак той в тази насока?

— Започваш да говориш като Динди. Нищо. Това е едно от нещата, което харесвам у него, беше подготвен да чака.

— Хайде де. Стив Магнъм?

— Да. Стив Магнъм.

— Щом казваш.

Но Кери наистина не беше подготвена да повярва на това. Сигурно се е уредил с нещичко.

— И все пак с теб какво става? — попита Сънди. — Вече взе ли решение за Маршъл?

Кери изглеждаше сънлива.

— Боже, просто не знам, толкова е трудно. Той е сладък и готин, когато го опознаеш, но брак… Ще имаме много проблеми, които другите хора просто нямат.

— Надявам се, че ще се справиш. Мисля, че единственото място, на което човек може да бъде наистина сигурен, е в добро семейство и то такова, което не се базира само на секса.

По-късно Макс заведе Сънди в един ъгъл и започна да изучава ръката й.

— Знаеш ли, всичко е тук — каза той. — Много силен мъж, мощно влияние. Просто не го виждам като брак. Но, разбира се, е така.

— Виждаш ли деца? — попита тя с нетърпение.

— Може би, след време — ръката на Сънди го объркваше; имаше някакво странно прекъсване, нещо… — Да, виждам деца, евентуално две.

Тя се усмихна.

— Знаеш ли, Макс, откакто дойдох да те посетя онзи ден се чувствам като нов човек.

Той кимна. Знаеше, че има властта да дава сигурност на хората, караше ги да се отпускат. Това му доставяше удоволствие.

— Кажи, мила, познаваш ли сенатора? Много бих искал да се запозная с него.

Макс чувстваше, че трябва да се срещне със сенатора. Обожаваше да среща хора и да гледа как те попадат под магията му, докато им говореше за тях самите. Сенаторът можеше да се окаже важна придобивка. Макс беше доста обезпокоен от начина, по който го третираше Бранч. Беше се опитал да уреди среща, но Бранч го беше отрязал остро. Фактът, че беше направил това, го правеше само още по-интересен.

— Такова секси момче — измърмори Макс под носа си. — Какви мускули!

Срамота е, помисли си той, че не може да предскаже собственото си бъдеще.

Бранч се опитваше да не се мярка на Макс Торп. Струваше му се, че накъдето и да се обърне, тези мръсници го дебнеха. Дори режисьорът на филма, в който той се снимаше, беше такъв, с жена и три деца.

Това отвращаваше Бранч. Правеше го само заради кариерата си и за да преживява. Когато стане Звезда, по-добре ще бъде такива да не му се мяркат.

Той наблюдаваше Сънди с влюбени очи.

Защо не го беше изчакала?

Динди последва Стив внимателно, като се мушкаш в близки до него групи иго държеше под око. Когато той се качи горе, тя го последва дискретно от известно разстояние. Той влезе в една стая и затвори вратата.

След няколко минути тя го последва.

Стаята беше кабинет, който водеше към баня, облицована с черен мрамор.

Той беше в банята и пикаеше.

— Оооп, извини ме — каза Динди. — Търсех будоара.

Той свърши това, което вършеше и после небрежно си вдигна ципа така, че тя да не го вижда.

— Да?

— Е, всъщност — закикоти се тя — аз те следвах.

Без да й обръща внимание, той се взираше в отражението си в огледалото и премисляше дали да не си промие набързо очите, тъй като те бяха кръвясали от алкохола, който беше изпил.

Последвах те, защото ми харесваш и защото си помислих, е, вече няма да си ерген и е, знаеш, че имаш най-страшната репутация и си помислих, че ще е удоволствие за теб, както и за мен, ако направим едно чукане „Сбогом Стив Магнъм!“

Той започна да се смее.

— Страхотна приятелка си.

— Не съм точно приятелка на Сънди. Всъщност, аз едва я познавам. Аз дойдох тук с едно момче. Тя никога няма да разбере.

— Зарежи това, мила — той се обърна обратно към огледалото.

— Динди излезе от банята и заключи вратата на кабинета. Тя свали всичките си дрехи, като остави само дългата златна верижка, която носеше около врата си. След това влезе отново в банята и каза:

— Чувам, че обожаваш да те шибат с камшик. Може би за последен път…