Грешниците

33.

След случката с Клей и двете стриптизьорки Чарли изпадна в дълбока депресия. Той се затвори в хотелското бунгало с вечно верния Джордж и отказваше да види когото и да било, освен ако не беше по работа, свързана с филма, който той трябваше да започне. Филмът беше комедия, наречена „Фред“.

Главната женска роля трябваше да играе Лоръл Джоунс, едно грозно приятно момиче, което беше предложено за награда, но не я беше спечелило: миналогодишния Оскар за най-добра второстепенна роля. Тя дойде на вечеря с Чарли в хотела му, като доведе съпруга си, за когото беше женена от два месеца, дългокос член на нашумялата напоследък поп-група „Сънс“.

Чарли ги хареса и двамата. Те непрекъснато говореха за политика, замърсяването на въздуха в световен мащаб, глада по света. За Чарли това беше една ободрителна промяна от разговорите, които се въртяха или около филмовата промишленост, или около това кой кого чукаше.

Лоръл и съпругът й Флос бяха вегетарианци и замисляха да се откъснат от работа за шест месеца, за да се захванат с проблемите на глада в Индия.

— Така е през седемдесетте, човече — каза Флос. Помагаш на хора, които не могат да си помогнат сами.

Лоръл кимна, очите й светеха от одобрение.

— Да, но какво ще стане с кариерите ви? — попита Чарли. — Вие и двамата сте едва в началото. Знам, че прогресирате много добре, но ако зарежете всичко точно сега…

— Всичко сме обмислили — каза Флос.

— Да — присъедини се Лоръл. Флос и момчетата са записали достатъчно много, така че това ще им помогне да задържат темпото, а аз ще правя друг филм след „Фред“.

— Човече, ако не можеш да отделиш шест месеца от живота си, за да помогнеш на други човешки същества, просто не зная — Флос тъжно поклати глава.

Чарли се опита да си припомни какво той беше направил, за да помогне на други хора. Винаги даваше на Джордж старите си дрехи и беше подарил повече от петдесет хиляди долара на различни благотворителни организации през последните няколко години. Това, разбира се, се приспадаше от данъците. Преди няколко месеца го бяха поканили да направи публично обръщение в защита на бездомните, но той го беше отхвърлил, не защото не вярваше в каузата, а защото го притесняваше да се появява пред публика, освен ако не играеше. Той беше подписал петиция заедно с редица други видни хора за легализирането на марихуаната. Лоръл и Флос, и двамата по на деветнадесет, го караха да се чувства много стар.

След вечеря той предложи да изпушат по една доза и да послушат малко музика.

Лоръл и Флос размениха усмивки.

— Ние вече се отказахме — каза Лоръл.

— Да, ти или не се нуждаеш от това, или не и ние установихме, че сме достигнали точката, в която нямаме нужда от това повече — Флос прекара ръка през дългата си руса коса. — Ти давай — добави той.

Овчедушно Чарли сложи настрани цигарата, която беше извадил.

— Не, аз не се нуждая от това — просто си мислех, че вие, ъ…

— Всички мислят, че всичко, което правим, е да се дрогираме, пробни бракове и все такива глупости. Лоръл и аз искаме да покажем на хората, че нашата главна грижа е за бъдещето на света, в който живеем. Всеки иден и двамата медитираме за около час. Това е най-великото. Хвърли си дрехите, човече, и медитирай, това е по-добре отколкото да се друсаш.

След като си тръгнаха, Чарли съблече полото си на черни райета и събу панталоните. Как ли медитира човек?

Той седна със скръстени крака на пода, като се опитваше да се вглъби. После, след пет минути, той каза: „Майната му!“, запали си дозата, пусна някаква музика и си легна.

Освен Лоръл Джоунс във „Фред“ се предвиждаше да играят още шест страхотни момичета. Чарли, който имаше право да одобрява актьорите, каза на Сай Хамилтън младши да наеме когото пожелае. Бяха само малки роли и Чарли прост не искаше да се притеснява да прослушва цяла дузина звездички.

Сай каза по телефона:

— Слез долу в офиса, глупако, от тук преминават по-сладки гълъбчета от всички, които някога си виждал.

Чарли се чудеше какво пришпорваше мъже като Сай и Клей непрекъснато да търсят достъпни момичета. Те бяха семейни, така че какъв беше смисълът? Колко момичета можеш да чукаш наведнъж? Когато беше женен за Лорна, той никога не си даваше труд да се оглежда; съществуваше само Мишел. Но като премислеше това, той трябваше да признае, че преди Динди беше точно такъв — търсеше най-красивото лице, най-големите гърди, най-дългите крака. Нямаше значение дали бяха адски тъпи, интересуваше го само външния вид. Под всички лъвски гриви от коса, изкуствени мигли, имаше ли въобще някакви наченки на мозък?

— Окончателно си научих урока — довери Чарли на Джордж, който беше свикнал да слуша интимните изповеди на шефа си. — Повече никакви тъпи звездички.

Джордж кимна целомъдрено. Нямаше нищо против да намаже от някоя, която Чарли беше отхвърлил.

Първия ден от снимките Чарли работеше с висока шест фута и два инча червенокоса Теймз Мейсън.

Тя се усмихна и ококори големите си лешникови очи.

— Мистър Брик, такова удоволствие е да се работи с вас. Просто обожавам всичките ви филми. Не знаете какво вълнение е за мен днес — тя говореше със силен южняшки провлечен акцент.

Чарли се скри зад героя, когото играеше, и стана Фред. Въпреки че акцентът беше очарователен, той нямаше планове да се сприятелява с когото и да било от филма. Щяха да го познават като Фред и това беше всичко — с изключение на Лоръл. Тя и Флос започваха да виждат много от Чарли, който обичаше да ги слуша.

Той ходеше у тях и се запозна с техни приятели. Те бяха от филмовата тълпа — млади продуценти на записи, певци, музиканти. Повечето от тях носеха хипи облекло и приеха Чарли твърде лесно. Това, което му хареса беше, че никой не изглеждаше впечатлен от това кой е той; всъщност, той въобще не беше сигурен дали някой знае или му пука за това. Той просто беше още един приятел на Лоръл и Флос.

Той отиваше да ги вижда почти всяка вечер след работа, къщата им беше отворена за приятели. Една мексиканска двойка се грижеше за къщата и винаги беше пълно с храна.

Чарли си вземаше личния запас от трева, защото въпреки че Лоръл и Флос не пушеха, те не възразяваха техните приятели да го правят, а повечето от тях го правеха.

От гледна точка на Чарли всичко беше наред. Той си взе няколко дълги и широки връхни дрехи, торбести панталони и мъниста като знак на любов. Спря да носи тежките си очила с рогова рамка и мина на бабешки телени очила. Не можеше да си пусне коса заради филма, но планираше да го направи веднага щом той свърши.

— Изглеждаш великолепно, човече — каза му Флос — наистина си част от седемдесетте.

Чарли се усмихна. Той седеше на пода в хола им, като гледаше диапозитиви с пеперуди, които се прожектираха на стената и слушаше нов албум. Той подаде тревата, която държеше на светлокосото момче до него, което на свой ред я подаде на едно момиче.

— Ти наистина трябва да се отдадеш на медитиране — отбеляза Флос. — Лоръл беше много объркана, докато не я посветих в това.

Чарли кимна.

— Да, ще се опитам.

Той идваше у тях вече от десет дни и Флос все му повтаряше, че трябва да медитира. Около единадесет часа всяка нощ Лоръл, Флос и техните приятели тържествено се събличаха, сядаха с кръстосани крака и мълчаха насред стаята поне половин час.

Чарли наистина не можеше да разбере смисъла на всичко това. Никога не е бил ентусиазиран от идеята за групов нудизъм.

Лоръл имаше съвършено тяло. Всичко беше много малко и стегнато. Флос беше мускулест и висок. В тяхната къща сексът като че ли беше нормално явление. Имаше две спални на разположение на техните приятели и често някоя двойка се вмъкваше в някоя от тях, прекарваше около час и после се появяваше отново.

Чарли хвърли око на едно момиче. Тя беше англичанка и той я беше виждал само веднъж преди това в къщата. Не беше хубава. Имаше нервно намусено лице с подозрителен поглед, но при всяка дискусия тя винаги говореше интелигентно. Беше млада, много мършава, с дълга кафява коса. Чарли всъщност никога не беше говорил с нея, но тя прие една доза от него и улови втренчения му поглед, когато си събличаше дрехите да медитира. Беше толкова слаба, че гръдният й кош изпъкваше, имаше миниатюрни навирени нагоре гърди със сплескани зърна.

Когато се облече, той я потърси.

— Вие сте англичанка — отбеляза той.

— Бих казала, че това е очевидно — отговори тя, като го гледаше с подозрителните си очи.

— Да, разбира се, така е. Лондон с лек примес на севера.

— Така е. Защо не медитираш? И защо си ми зяпнал тялото? Не съм красива.

— Ъъъ, е, скъпа, е, ъъъ, със сигурност не си грозна.

Тя избухна в смях. Имаше зъби на малко момиче.

— Бих искала нещо сладко. Мислиш ли, че има шоколадова торта някъде наоколо?

— Да отидем и да вземем.

— О’кей.

Те мълчаливо излязоха. Тя не направи коментар относно колата му, просто се държеше така, като че ли се е качвала в лимузини през целия си живот.

— Карай към пазара в Дофени — нареди тя.

Той отиде до там и те взеха шоколадови торти, бисквити, американски орехи, различни сладоледи и захаросани пръчки.

— Какъв пир! — възкликна тя.

Горкото хлапе, помисли си той, тя вероятно не е яла. По всяка вероятност живееше в някаква съборетина на Стрип.

— Да се върнем ли у Лоръл и Флос? — предложи той.

— Както искаш.

Бих искал да чукам, мислеше си той. От Динди насам не беше имал никоя. Но по дяволите с това, той искаше повече от едно бързо изчукване, искаше някаква връзка с момиче, с което би могъл наистина да поговори.

На следващата вечер той научи от Лоръл, че момичето беше лейди Филипа Лонгмийд и че тя е на посещение при майка си и втория си баща, които имаха къща на Бевърли Драйв.

Докато разговаряше с лоръл, като я беше хванал точно преди часа за медитация, Филипа седеше на пода и изсипваше шоколадова торта с шепи в устата на едно женствено момче.

Чарли се приближи и каза:

— Ще медитираш ли тази вечер?

Тя ви рамене.

— Може би, ако няма нещо друго за правене. А ти?

Той бързо поклати глава.

— Със сигурност не.

— Нека всичко да изскочи — запя женственото момче.

— Бих могъл да те заведа у дома — осмели се да каже Чарли.

— Кой, мен ли? — попита момчето.

Филипа натика последното парче от шоколадовата торта в устата на момчето.

— Обикновено не се прибирам вкъщи толкова рано, но ако имаш трева, ще дойда у вас.

По време на пътуването до хотела тя говореше за последните студентски вълнения.

— Много е тъжно да гледаш как тези хлапета ги бият по главите.

После тя заговори за голям рокфестивал на открито, който ще се проведе в Сан Франциско следващата седмица.

— Лоръл и Флос ще ходят. Мога да отида с тях.

В хотела тя разрови неговите албуми с явно неодобрение.

— Нямаш ли някакви нови парчета? Не, предполагам, че нямаш.

Най-сетне тя избра един албум на Ролинг Стоунс, които харесваше. После постави мръсните си крака на една маса и започна да пуши дрогата, която той й беше дал. Тя дръпна няколко пъти много дълбоко със затворени очи и изпускаше дима бавно през ноздрите си.

Чарли седеше срещу нея. Той изпитваше силна нужда да спечели одобрението на това момиче. Искаше тя да разбере, че той може да е прехвърлил тридесетте, но че не принадлежи към онова ужасно по-старо поколение; беше все още млад, все още в крак с модата.

Те слушаха Стоунс мълчаливо. Когато албумът свърши, тя каза:

— Ако искаш секс, просто ми кажи. Не, че съм се затръшкала, но ако кажеш, нямам нищо против.

Той веднага се развълнува.

— Не, не — каза той. — Не се притеснявай, това е последното нещо, за което мисля.

— Предполагам, че не ме намираш за особено привлекателна при всички тези красиви едрогърдести откачалки, с които си имаш работа. Лично аз мисля, че сексът е духовно нещо.

Той кимна.

— Съгласен съм.

— Така ли? — тя беше учудена. — Наистина ли?

— Да, когато аз харесвам наистина някое момиче — не е толкова важно да легна с него в кревата, искам да кажа — предпочитам преди това да говоря с него. Сексът заради самия секс е просто…

Той се спря, като търсеше думи. О, само ако Клей можеше да ме чуе сега, помисли си той.

— Мисля, че човек може да се контролира, наистина мисля така. Повечето стари мъже мислят твърде различно. Приятелите на моя втори баща винаги са се опитвали да се вредят при мен, това ме отвращава.

Повечето стари може!! Чарли се задави. Тя мислеше ли, че той е стар? Той беше само на тридесет и девет, слаб като пръчка, в отлична форма, издокаран по последна мода. Как беше възможно тя да си мисли, че той е стар?

— На колко си мислиш, че съм? — попита той.

Тя сви рамене, нейният любим жест.

— Не знам на колко си.

— Не, хайде, сериозно, опитай се да отгатнеш. Колко би ми дала2

— Ако кажа, че си много стар, само ще се ядосаш, а ако кажа, че си твърде млад, ще те полаская.

— На колко съм?

Тя го прецени с присвити очи.

— Тридесет и девет — каза тя най-сетне.

— Майтапиш ли се?

— Не, защо? По-млад ли си или по-стар?

— Точно го закова, съвсем точно. Как разбра?

Тя сви рамене.

— Изглеждаш на тридесет и девет.

— Изглеждам на тридесет и девет?

Тя се усмихна с особено зла усмивка.

— Казах ти, че ще се ядосаш.

— Не съм ядосан — каза той бързо. — Защо трябва да съм?

Тя стана и си гриза ноктите мълчаливо няколко секунди.

— Аз съм на осемнадесет и се чувствам стара, затова мога да разбера, че сигурно е много ужасно човек да е на твоята възраст.

— Ще те закарам до вас — каза той рязко.

Това момиче беше идиотка.

— Няма нужда да си правиш труда, така или иначе няма да се прибирам още, трябва да се срещна с приятели на Стрип.

Тя беше по-лоша и от раболепните звездички с техните безцеремонни маниери.

— Чудесно — каза той студено. — Ще ти извикам такси от рецепцията.

— Довиждане — каза тя — благодаря за тревата.

После Чарли се обади на Теймз Мейсън, чийто телефон беше взел за всеки случай.

Тя дойде при него за по-малко от половин час, дългото й шест фута и два инча тяло беше облечено в широка пижама на цветя. Тя си осигури кариерата за десет минути, като предложи ролята й във „Фред“ да бъде разширена и след това се съблече, за да разкрие тяло на амазонка.

Чарли се люби с нея бързо и непълноценно и я изпрати в къщи с обещанието, че ще бъде написан още един епизод за нея.

Когато тя си тръгна, той се почувства по-самотен от когато и да било. Ако не беше това, което е, тя нямаше да дотърчи така.

Така наречени актриси, те не струваха дори колкото едно лайно.