Грешниците

7.

Хърбърт Линкълн Джеферсън лъсна повехналата набръчкана кожа на най-хубавите си кафяви обувки. Имаше ги от осем години, но все още вършеха добра работа.

Мардж се дотътри в кухнята, за да си вземе бира от хладилника. Дъвчеше пилешка кълка.

— Искаш ли аз да го направя — попита тя с пълна уста.

Хърбърт поклати глава. Тя го питаше всяка вечер и всяка вечер той казваше не.

Мардж издърпа пръстена на бирената кутия и част от течността се разля върху обувките на Хърбърт, които той почистваше на масата.

— Боже, съжалявам, Хърби — каза тя нервно, като сграбчи края на роклята си и се опита да избърше обувките. Той я отблъсна.

Тя го погледна виновно.

— Съжалявам, Хърби. Казах, че съжалявам…

Тя си взе бирата и излезе от кухнята.

Като си мърмореше под носа, Хърбърт приключи с лъскането на обувките. Той ги обу и им се полюбува, на всеки крак поотделно. После облече сакото, потупа писмото във вътрешния джоб, излезе и тръгна към спирката на автобуса.

Харесваше му да работи нощем за Сюприйм Шофър Къмпани. Мразеше работата през деня, досадните пътувания до летището и обратно.

Питаше се кого ще кара тази нощ. Предишната нощ беше много досадна, само стари семейни двойки. Харесваше му да вози актьори ергени с техните момичета. Те бяха интересни. Караха го да чака пред дома или апартамента на момичето, докато се чукаха.

Веднъж беше успял да погледа. Момичето живееше на пуст хълм в голяма стъклена къща и тя и приятелят й бяха влезли вътре и започнали направо насред пода. Хърбърт беше припълзял до долната част на прозореца и беше видял всичко. Той пишеше на това момиче редовно един път седмично.

Автобусът пристигна и той се качи. Беше горещо и той се потеше, затова слезе с удоволствие. Забърза към работното си място, като пътьом пусна писмото.

— Здравей, Джеферсън — кимна му мъжът зад бюрото. — Тази вечер ще возиш Сънди Симънс. Трябва да я вземеш от „Шато Мармон“ в осем и да я закараш на партито на Джек Милан. Знаеш ли къщата му в Бел Еър?

Хърбърт кимна.

— Трябва да изчакаш. Вземи черния кадилак номер четири. Трябва да го заредиш с бензин и да го измиеш.

Той кимна отново, доволен от задачата си. Беше чел за Сънди Симънс. Тя беше тази, дето не искаше да си показва циците или нещо такова. Сега той щеше да има шанса да я огледа и да види дали си струва да й пише.