Грешниците

20.

Натали и Клей бяха впечатлени от къщата на Чарли. Те също наемаха, но в много по-скромен мащаб. Те пристигнаха един час преди да започне партито, Чарли седна с тях в кабинета и научи всички лондонски клюки. Той не беше виждал Натали от онзи ден в хотела и неин плюс беше това, че отношението й към него беше абсолютно същото, както и преди. Той се чувстваше облекчен и се надяваше, че сега, когато отново е женен, тя просто ще забрави цялата история.

— Къде е съпругата ти? — попита тя. — С нетърпение чакам да я видя. Клей каза ли ти, че я познава?

— Познава я? — Чарли не можеше да повярва.

— Само бегло — каза Клей бързо, като изстреля към Натали един поглед, който казваше: „Защо не си държиш голямата уста затворена?“ — Срещнах я в Рим преди година или нещо такова. Сигурен съм, че тя не си спомня за мен.

Клей залагаше на факта, че Динди определено щеш да предпочете да не си спомни за него. Те се бяха срещнали на едно парти и той и някакъв италиански продуцент я бяха чукали един след друг, докато тя пищеше и най-накрая през смях каза: „Предполагам, че това ми осигурява ролята!“

Разбира се, Клей не беше казал на Натали цялата история, всъщност по-добре да не й беше споменавал изобщо. Но беше толкова изненадан, когато взе сутрешния си вестник и видя една голяма снимка на Динди и Чарли на първата страница, че възкликна:

— Господи! Откъде изрови точно тази?

— Да, Динди и прекарала известно време в Рим с родителите си — каза Чарли. Тя свършва с обличането, ще слезе долу всеки момент.

— Предполагам нямаш нищо против, че поканих Макс Торп — каза Клей бързо, за да смени темата. — Телевизионното му шоу тук е голям хит.

— Нищо против — отговори Чарли.

Всъщност той не можеше да понася Макс Торп, скапан хиромант, който имаше щастието да предскаже няколко световни събития, които всеки глупак знаеше, че задължително ще се случат, и започна свое собствено шоу от Холивуд, наречено „Аз предсказвам“. Чарли си го спомняше от дните, когато се бореше, и те двамата даваха представление в Сахо. Една пиянска вечер той беше гледал на Чарли на ръка на парти и му каза много неща, които той не хареса.

— Знаеш ли, трябва вече да има три години, откакто се натъкнах на Макс — забеляза Клей. — Тогава той ми каза, че ще пътувам много.

— Виждали ли сте Лорна? — попита Чарли, като се опитваше да звучи небрежно, въпреки че дори сега му беше трудно да произнесе името й без чувство, че тя е още негова жена.

— Да, всъщност ние се натъкнахме на нея в един малък ресторант в Хемпстед — каза Натали. — Станала е огромна, въпреки че твърди, че е само в шести месец. Честно казано, изглежда така, като че ли ще роди всеки момент. Мисля, че се женят тази седмица.

— Това е хубаво. — Той се опита да запази гласа си безизразен. — Спомена ли нещо за мен?

Натали и Клей отговориха едновременно; Натали каза да, а Клей — не.

Чарли се засмя нервно.

— Всичко е наред, сега вече аз съм имунизиран срещу нейните коментари.

Той си наля още едно уиски с трепереща ръка.

— Тя каза, че е щастлива, че си се оженил пак толкова скоро. — Натали се усмихна леко и с удоволствие поднесе следващата забележка. — Каза, че ще ти се отрази добере, че се жениш за момиче, толкова по-младо от теб.

— Защо, по дяволите, каза това?

— Е, познаваш Лорна. Винаги е пълна с тайнствени забележки.

Динди влезе, целуна Чарли и се усмихна сияйно на семейство Алън. Усмивката замръзна на лицето й, когато позна Клей. Динди беше изчукала двеста двадесет и трима мъже и помнеше лицата, не имената, на всички тях.

Клей веднага хвърли мост, но не и преди Натали да забележи шока, изписан по лицето на момичето.

— Срещнахме се в Рим — каза Клей. — Спомняш ли си? На партито на Клаудио Финча. Аз те дразних, защото ти беше с майка си.

— О, да. — Усмивката на Динди се размрази. Този беше умник. — Мама сега е във Филаделфия.

Чарли каза:

— Това е Натали, мила. Клей и Натали са от най-старите ми приятели.

— Е, е — Натали му се скара нежно. — Бъди внимателен, когато казваш най-старите, много съм чувствителна. Как си, Динди? С нетърпение очаквах да се запозная с теб.

Двете жени си хвърлиха по един критичен поглед.

Натали видя хубаво младо момиче с буйна коса, което показваше твърде много от бюста си. Тя забеляза, че сините очи са остри и бляскави и не е за подценяване.

Динди видя привлекателна слаба тъмна жена в края на двадесетте си години, твърде уверена в себе си и чувстваща Чарли като своя собственост. Може би беше спала с него.

— Чарли говори много за вас — каза Динди. — Имам чувството, че знам всичко за вас.

— О, добре — Натали се усмихна слабо.

Момичето мислеше, че тя и Чарли са имали връзка.

— Изглеждаш добре — каза Чарли и потупа Динди по задника. — Не е ли едно малко съкровище?

— Възхитителна е — каза Натали.

— Да — съгласи се Клей, като си спомни какво малко съкровище беше, когато си беше свалила гащичките.

Мина му през ума, че може би трябваш да каже на Чарли. В края на краищата, бяха близки приятели толкова години. Но той се беше оженил за момичето, така че какъв беше смисълът?

По-късно Маршъл К. Маршъл се почувства по същия начин. На първо място той беше свързал Чарли с Динди. Откъде да знае, че този идиот ще изкукурига и ще се ожени за момичето? Сега когато беше женен за нея, вероятно не беше подходящо да му казва, че тя е полупроститутка, която приема филмови роли вместо пари, въпреки че Маршъл можеше да си спомни, че един път й плати петстотин долара да прекара един уикенд в Палм Спрингс с едно германско джудже, което беше дошло да получи наградата за най-добра второстепенна роля. Както и да е, сигурно нямаше да отнеме много време на Чарли да разбере истината.

Динди се доближи до него вечерта и му каза, че иска ролята на другото момиче във „Въртележка“.

— Ти можеш да убедиш Чарли — каза тя. — Ще бъде страхотна реклама за филма и знам, че ще съм добра. Всичко, от което имам нужда, е една истинска възможност.

— Помоли сама Чарли — отговори Маршъл. — Накара го да се ожени за теб, сигурно няма да имаш никакъв проблем да го накараш да те вмъкне във филма.

— О, Марш, това трябва да излезе от теб. Не искам да го карам да си мисли, че съм се оженила за него само за да вляза във филма му. Моля те, дай ми шанс. Сега, когато съм мисис Брик, аз съм друго момиче, наистина ще съм подходяща за ролята.

Въпреки всичко той харесваше Динди и естествено щеше да бъде страхотна реклама, ако я вкара във филма, а и тя беше подходяща за ролята. Това беше една проста роля, която щеше да изисква от нея да изглежда хубавичка и секси, а с това тя сигурно щеше да се справи.

— Ще говоря с Чарли.

Тя го целуна по бузата.

— Ти си кукличка. Няма да съжаляваш. Ще стана голяма звезда и ти ще натрупаш богатство от мен. И, Марш, винаги мога да върна услуга — намигна тя. — Само ми дай знак.

Макс Торп беше закръглен мъж на годините на Чарли, беше с ярък червен тен и напоследък беше изрусил кафявата си миша коса на ярки жълти кичури. Носеше памучен костюм на бели и черни ивици с подходяща риза и връзка.

— Всичко, от което има нужда, е сламена шапка с панделка с надпис „Целуни ме бързо“ и ще е съвсем подходящ за екскурзия до Брайтън4 — каза Чарли на Натали.

Макс Торп беше хитът на партито. Никой не можеш да устои на изкушението да разбере какви хубави неща го чакат в бъдеще, а политиката на Макс беше да предсказва само хубави неща. Той скоро беше заобиколен от нетърпеливи протегнати длани, но ръката, която наистина го заинтересова, беше тази на Бранч Стронг.

Макс, като Чарли, беше извървял дълъг път от свърталищата на Софо, откъдето беше тръгнал. И по пътя вкусовете му се бяха променили от плоскогърди дългокраки момичета на мускулести красиви млади мъже. Бранч беше идеален образец.

Макс почувства сърцето си да бие така, както не му се беше е случвало, откакто срещна един фалшив индианец в Дисниленд. Той разпозна сродния дух у Бранч веднага и като държеше ръката му здраво, му предсказа голямо богатство и успех и че някой с инициал „М“ ще стане най-важен в живота му. Той посъветва Бранч да следва вродените си наклонности и го попита дали би желал да се появи в телевизионното шоу „Аз предсказвам“.

Бранч слушаше напрегнато с широка усмивка. Слава, богатство и успех бяха точно това, което той искаше и след това сигурно щеш да може да се отърве от всички извратени, които се трупаха около него. „М“ трябва да е за Майка. Срамуваше се да отиде вкъщи и да я види вече две години. Да следваш вродените си наклонности сигурно означава, че трябва да отблъсне от себе си всичките тези странни момчета. Веднага щом достигне до славата, богатството и успеха, щеше да направи точно това, включите но и да се отърве от агента си, чиито желания бяха най-унизителни от всички. След това може би ще е възможно да има истинска връзка със Сънди. Той чувстваше, че няма да е правилно да се докосне до нея, докато всички минали връзки не бъдат прекратени.

— Какво ще кажете да се появите в моето шоу?+ — настояваше Макс.

— Е, да, но аз заминавам за Мексико утре. Дадоха ми една страшна малка роля в каубойски филм, но когато се върна, разбира се, с удоволствие ще участвам.

Макс попита нетърпеливо:

— Кога ще бъде това?

— Те мисля, че аз ще трябва да съм там шест или седем седмици. — Бранч отметна един кичур руса коса от челото си.

— Можем да платим предварително. — Макс понижи гласа си и каза бързо: — Всъщност мога да ти платя тази нощ, ако дойдеш с мен у дома и ги вземеш. Хиляда и петстотин долара.

— Да?

Бранч бавно проумяваше какво точно има предвид Макс Торп. Ако той имаше славата, богатството и успеха, щеше да го удари по загорелия червен нос. Но той нямаше нищо от тези неща, а хиляда и петстотин долара бяха страшно много пари.

— Така ли? Е, мисля, че ще мога да намина по-късно. Първо трябва да отведа една малка дама у дома й.

— Чудесно, чудесно. По което и да е време. — Макс почувства как цялото му тяло се отпусна от облекчение. — Ще ти дам адреса си.

По-късно вечерта Чарли откри, че Макс се интересува от него.

— Помниш ли какво ти казах, старче. Тогава не ти хареса, но всичко се сбъдна.

— Някои неща — призна послушно Чарли.

— Достатъчен бях — Макс се подсмихна на собствената си мъдрост, а също така защото знаеше, че дразни Чарли, когото не харесваше. — Разбит брак. Нов брак през вода. Инициали „Р“ и „С“. Е, „С“ е вторият инициал на жена ти, нали? Още две деца.

— Да, да — прекъсна го Чарли — но какво ще кажеш за всички други неща, които не се случиха? Катастрофата или болестта. Скандала. Инициалите „Х. С.“. Какво ще кажеш за тях?

— О, не се притеснявай за тях — каза Макс язвително — има достатъчно време и за тях. Доколкото си спомням, имаше доста добра линия на живота. Искаш ли да ти гледам отново?

— Не, благодаря.

След вечерята Кери каза:

— Каква е работата, за която искаше да говорим, Марш?

Той пушеше къса дебела пура и не отговори.

— Ей, слушай, отказах се от страхотна среща тази вечер, не ме пързаляй.

Той извади пурата от устата си и я заразглежда. След това изведнъж каза:

— Аз съм на петдесет и шест години, инвалид, и не се опитвай да ме будалкаш, че недъгавият ми крак не ме прави инвалид — опитай се ти да го влачиш няколко дена. Веднъж бях женен и оплесках всичко. Погледнато откъм добрата страна, аз съм богат, могъщ по моя собствен малък начин. Не играя хазарт, не пия прекалено и не чукам всяко добре изглеждащо задниче, което ми се изпречи. Аз съм добър, щедър и чист. Хич не ми пука за така наречените расови проблеми и искам да се омъжиш за мен.

Кери го изгледа изненадано:

— Какво?

— Добре ме чу. Искам да се оженя за теб. Ти си много чепата, трябва да не изпускаш възможността.

Той се опитваше да го дава весело, но начинът, по който късаше листата тютюн на пурата си с нервни пръсти, ясно показваше, че е съвсем сериозен.

Кери си възвърна самообладанието. Никога не беше поглеждала Маршъл от романтична гледна точка. В нейния живот в продължение на седем години той беше шефът и през това време тя го беше наблюдавала и се беше учила от него, беше се измъкнала от това да е малката тъпа секретарка до това, което беше днес.

— Не трябва да ми отговаряш веднага — каза той. — Обмисли го. Знам, че е шок за теб, но аз си го мисля вече цяла година. Ние ще сме полезни един на друг. Ако желаеш, ще те ухажвам, ще те извеждам на вечери, ще ти пращам цветя, въпреки че, бога ми, малко съм стар за тези неща. НО, ако искаш това, ще го сторя.

Тя сложи слабата си ръка върху неговата.

— Много съм поласкана, Марш. Просто като че ли нямам думи. Никога не съм си мислила, е, искам да кажа, това, което искам да кажа, о, боже, казах ти, че нямам думи.

Той стана.

— Обмисли го. Ще говорим по-късно или въобще няма да говорим. Разбери как се чувстваш.

Той закуцука, за да се присъедини към тълпата, наобиколила Макс Торп.

— Предсказвам — казваше Макс на Натали Алън — още две красиви бебета, може и да са близнаци, и много пътуване; като че ли сте постоянно в движение. Изглежда, че ви се Клей ще имате дълъг и щастлив съвместен живот.

Натали издърпа ръката си и прикри раздразнението си с чаровна усмивка. Изобщо не желаеше да чуе подобни неща.

— Кой е следващият? — заинтересува се Макс, като страшно се забавляваше. — Вие какво ще кажете? — и той се обърна към Сънди Симънс.

Тя започна да протестира, но беше избутана към Макс от ентусиазираната Динди.

— Имате много нежни ръце — отбеляза Макс. — Не сте омъжена, но може би сте били. Да, виждам ясни показания, че сте били. Не е бил щастлив брак. Виждам признаци на голям стрес — на катастрофа — може би самолет? Вие сте съвсем сама, много сте тиха. Виждам много любовници, още един брак.

Сънди стоеше съвсем неподвижно и слушаше напрегнато. Този мъж не беше мошеник. Той знаеше всичко. Тя забрави, че и други хора слушат.

— Прав сте — прошепна тя. — Какво друго виждате? Ще бъда ли щастлива?

Странен въпрос, помисли си Макс. Обикновено питаха: „Ще бъда ли богат, прочут, преуспяващ?“

Той каза:

— Трябва да направя подходяща карта, за да ви кажа това. Виждам страшно силна линия за кариерата, фантастичен успех. Виждам — едно писмо, писмо. Не трябва да пренебрегвате писмото. Линията на живота ви е прекъсната — не, не, не, исках да кажа на брака.

Той спря изведнъж:

— Повече не мога да видя.

— О, моля ви! — Тя се чудеше дали Паоло е оставил писмо, което някак си е пропуснала.

Тя бутна отново ръката си на Макс:

— Моля, кажете ми още.

Очите му се замъглиха и главата го болеше. Понякога това се случваше и тогава се унасяше и отиваше твърде далеч. Изобщо не трябваше да споменава за прекъсната линия на живота на това момиче. Беше толкова странна тази сила, която той имаше.

— Съжалявам, мила. Няма нищо друго. Не виждам нещо повече.

Чарли забеляза колко възбудена беше тя и развали събранието около Макс, като разказа една смешна история. След това, когато всички отново пиеха, той отиде да я намери. Беше забелязал как се измъкна на балкона.

Тя стоеше до басейна, но когато се доближи до нея, се появи Бранч. Той наблюдаваше как те двамата говорят известно време, след това се обърнаха и тръгнаха към къщата.

Чарли бързо се върна вътре.

Веднага щом се прибра в къщи, Макс Торп се преоблече в копринен халат с ръчна бродерия със знаците на зодиака. Преди да го направи, той се изкъпа и обилно напръска закръгленото си розово тяло с парфюм с миризмата на мускус.

Той пусна някаква японска музика — така успокоителна — и отвори бутилка шампанско, за да е готов за пристигането на Бранч.( После седна върху купчина възглавници и остави мислите му да се върнат обратно към вечерта. Тя беше още един триумф за него. На практика всяко парти, на което беше ходил до сега, попадаше под неговата магия. Великият Макс Торп даваше сеанс и всички най-важни хора се събираха около него. Беше си създал твърдо правило никога да не им казва нищо лошо; те бяха заинтересовани да чуват само хубави неща. И въпреки това понякога беше трудно. Понякога, когато техните лица се превръщаха в обикновени сенки и думите се изливаха от устата му, думи, които той трудно контролираше. Той си спомни за миналата година, когато един много известен актьор седна до него и той видя на дланта на мъжа само празнота. Говори му бързо за нови сделки, триумф и успехи. Мъжът беше доволен. Два дни след това той почина при самолетна катастрофа на път за Испания. Такъв беше животът. Макс със сигурност нямаше да го направи по-щастлив, ако му беше казал, че няма бъдеще. При момичето тази вечер той видя странни неща, не точно смърт, но нещо странно.

Звънецът удари и той припряно стана. Каква прекрасна физика имаше Бранч Стронг. Каква чудесна нощ предстоеше.

Той увеличи японската музика и отвори вратата.

Бранч пристъпваше от крак на крак, като че ли нямаше намерение да влиза.

— Здрасти — измърмори той.

— Влез, мило момче, влез.

Те влязоха заедно в хола, където Макс посочи на Бранч да седне на възглавниците.

После му сипа чаша шампанско и размаха пред него къс розов пръст.

— Предричам, че тази вечер ти ще бъдеш начукан!