Грешниците

61.

Чарли имаше чувството за нереалност. Неща като тези се случваха само по филмите. Но той беше чул писъците й. Той беше видял да я набутват гола в колата.

Той се чувстваше развеселен, като че ли беше приятно надрусан. Залепи се за линкълна и остана зад него. Те се насочваха обратно към Холивуд и през ума му мина да се обади на полицията. Той имаше телефон в колата, разположен удобно до дясната му ръка. Но какво можеше да каже. Как щеше да прозвучи всичко това?

— Здравейте, обажда се Чарли Брик. Преследвам един луд, който кара Сънди Симънс гола на задната седалка на колата си.

— О, така ли? — Можеше да чуе отговора. — А аз съм Мики Маус.

Но какво щеше да стане, ако той не се обади в полицията? Вероятно линкълна ще спре, откачалката ще излезе и тогава какво? Чарли не беше прочут със силата си, а ако Хърбърт имаше пистолет?

При първа възможност той се обади в централата. Беше трудно да вдигне ръка от кормилото дори за миг, защото линкълнът не спазваше никакви светофари, стопове, нищо. Те се носеха по Ла Синега и се отправяха към Стрип.

— Искам да съобщя за отвличане — каза той, когато го свързаха. — Става въпрос за Сънди Симънс.

— О, да — каза ченгето. — А аз съм Доналд Дък!

— Студено ми е — помоли Сънди отново — моля, спри. Дай ми нещо да облека, след това може да говорим. — Тя направи пауза. — Можем да говорим за писмата ти.

Отново не последва отговор. Колата се носеше лудо.

Ако само той кажеше нещо. Тя почувства как в нея се надига паника. Като че ли в колата нямаше въздух.

— Спри, моля те, спри — молеше тя — мисля, че ще припадна…

Бяха почти стигнали.

Хърбърт облиза устни, които чувстваше сухи и напукани. Той бръкна в джоба си за някакъв мехлем и напипа медальона, тънката златна верижка, която беше паднала от врата на момичето, което уби. Възнамеряваше да го даде на Сънди като подарък. Той го набута обратно в джоба си, намери мехлема за устни и щедро си намаза устата.

Не си даваше сметка за ферарито, което го следваше отблизо. Чарли намали, когато линкълнът започна да се изкачва все по-високо и по-високо по Холивуд Хилс.

Нервно ръката му свали ципа на панталоните и се потупа сковано и скришом, все едно че галеше змия.

Почти беше време. Те наближаваха мястото, което той търсеше. То беше настрани от шосето, по един черен път. Една къща, полупостроена, се издигаше над хълма.

Той закара колата до ръба и спря. След това излезе и отвори задната врата на колата. Сънди се втренчи в него в тъмното. Тя можеше да види силуета му, докато той се взираше в нея. Единствените звуци идваха от свиренето на щурците. Тя можеше да долови мириса на трева и влажна земя.

Хърбърт влезе в колата, като остави вратата отворена. Ръцете му се впиха в гърдите й като клещи за изтезание, пръстите му конвулсивно ги мачкаха.

Тя се дръпна назад, когато устните му се залепиха на едната й гръд.

Тя започна да се бори, за да се освободи.

Той я натисна надолу. Беше силен.

Те се бореха мълчаливо. Той успя са разтвори краката й. Тя издра лицето му с нокти.

— Курва! — измърмори той и я удари.

Тогава, в момента, в който тя чувстваше, че той ще проникне в нея, внезапно беше освободена от натиска и той беше измъкнат.

Чарли спря ферарито, когато другата кола отби от пътя. Той го остави с включени аварийни светлини и последва линкълна пеш. Да се каже, че беше нервен, беше малко.

Не му се наложи да отива много надалеч, за да стигне до колата. Можеше да чуе борбата без думи, сумтенето и стоновете.

Той не се поколеба, а се впусна направо, хвана Хърбърт отзад за ризата, дръпна го и го измъкна от колата.

Чарли никога не се беше бил, но действаше инстинктивно и когато Хърбърт го нападна, го пресрещна с десния си крак и го ритна яко в слабините.

— Връщам ти за удара, приятелче — измърмори той — един добър шут в ташаците води до друг.

Хърбърт се беше свил на земята.

Чарли издърпа Сънди от колата.

— Нека да се махаме преди той да се е размърдал — каза той и като я хвана за ръката, се затичаха обратно към ферарито.

— Замръзнете точно там, където сте, мистър.

Един полицай стоеше до колата, пистолетът му беше насочен точно в тях.