Грешниците

46.

Сънди беше разтревожена от това, че Кери не хареса Клод. Знаеше, че не е от най-харесващите се, но беше сигурна, че когато се опознаят по-добре, отношенията между тях няма да бъдат толкова обтегнати.

Клод каза за Кери.

— Тя е бясна, защото няма да може да получи голяма комисионна от теб.

— Кери не се притеснява за парите — защити я Сънди. — Тя не е сигурна дали ролята е подходяща за мен.

Беше уикенд и те лежаха на балкона пред плажа. Сънди най-накрая беше успяла да го накара да дойде в дома й и като че ли той се забавляваше да мързелува и да не прави нищо.

— Момчето те харесва — отбеляза Клод — повече отколкото майка си.

Тя искаше да запита: „Вярно ли е, че тя е тук с теб?“. Но вместо това прехапа устни и каза:

— Мислиш ли, че трябва да бъде с теб? Гувернантката е много добра, ят ще остане.

— Писна ли ти от него? — каза той.

— Не ставай глупав. Би ми харесало да остане тук; просто си мислех за теб.

— Мисли за момчето, то е по-щастливо тук с теб.

— Какво ще правим при снимките в Палм Спрингс? Той с мен ли ще дойде или с теб?

— Ще го оставим тук с гувернантката. Ти ще работиш, ще създаваш образ. Не искам дете да ти се мотае през това време. Това няма да бъде едно лесно боклуче, на което целия екип да се възхищава, докато ти си показваш циците и само изглеждаш красива. Между другото, ще живеем в къщата.

— Каква къща?

— Къщата в Палм Спрингс, в която ще снимам филма — той се прозя. — Ще ти хареса, ще видиш.

След това тя премисли разговора им. Не беше вече сигурна в чувствата си. Дали го обичаше или това беше само физическо привличане? Той беше разглезен, арогантен, груб копелдак. Как можеше да обича такъв мъж?

Тя се успокояваше с факта, че връзката им мимолетна и вероятно ще трае само докато снимат филма.

Ставам твърда, помисли си тя. Мисля си само за това, кое е добро за мен. В определен смисъл аз използвам Клод, но от друга срана и той ме използва, така че сме квит.

Времето в Палм Спрингс беше непоносимо горещо. Идеята на Клод да живеят и да снимат в една и съща къща беше шантава.

Къщата, заобиколена от всички страни с акри пустиня, беше достатъчно добра. Имаше плувен басейн, тенискорт, сауна, билярдна и всички други допълнения, които високопоставените чиновници от Лос Анджелис очакваха да имат удобните си свърталища в пустинята. Сънди откри, че Клод иска да спят в спалнята, в която той снимаше филма. Беше ужасно да спиш в легло, в което през стаята се целеше камера. Стойки на прожектори и звукозаписна техника бяха навсякъде.

— Не мога да понасям това — обяви тя първата нощ. — Няма никакво уединение. Все едно че си на витрина на магазин.

Той се втренчи в нея.

— Ако поне веднъж искаш да бъдеш актриса, опитай и живей в ролята без да хленчиш.

Той беше труден за работа — взискателен, критичен, груб. Всеки детайл трябваше да бъде точно така, всеки дубъл — идеален.

На площадката имаше само трима други актьори — мъжът, който играеше съпруга й и двамата младежи, които щяха да се вмъкнат в къщата и да я изнасилят.

Нюхът на Клод за персонаж беше безгрешен. Тримата мъже пасваха идеално на ролите си. Съпругът беше шкембест, слаб и с алчни очи. Първото момче, слабо, русо, южняк с бавна и зла усмивка и зелени очи. Второто момче, актьорът, заради когото Клод беше отишъл в Рио, беше мургав, на около двадесет години. Имаше черни очи с дълги мигли, походка на пантера, беше съсредоточен, красив. Името му беше Карлос Ло.

Клод не разрешаваше на Сънди никакви контакти с тях, освен когато работеха заедно върху някоя сцена. Това беше умно решение, което даваше добри резултати.

Четиримата актьори ставаха персонажи от филма и Клод просто ги манипулираше както си искаше.