Грешниците

54.

Сънди мразеше сцените. Мразеше да уволнява хора, но Катя трябваше да си отиде. На следващата сутрин й плати парите за две седмици и й каза да напусне.

Момичето се нацупи заради това, но нейното заминаване като че ли не обезпокои Жан-Пиер. Той беше толкова радостен, че Сънди се е върнала, че въобще не се отделяше от нея.

Те отидоха на пазар и направиха покупки, тъй като Катя беше оставила хладилника пълен със студен чилийски боб и гранясали хотдогове.

— Какво си ял през това време? — попита Сънди.

Момчето се ухили и седна в количката в супермаркета, като вземаше сладоледи, ябълки, шоколадови бисквити, всичките си любими неща.

Лимбо беше слаб и нервен. Сънди беше вбесена на себе си заради това, че е отишла в Палм Спрингс и ги е оставила. Беше по вина на Клод. Всичко беше по вина на Клод.

Бранч се обади на обед.

— Кога да дойда да те взема? — осведоми се той. — Имам лимузина.

— О! — Тя беше забравила съвсем за премиерата. — Виж, Бранч, не мисля, че ще мога да дойда. Трябваше да уволня прислужницата си и нямам бавачка за Жан-Пиер.

— Трябва да дойдеш. Ти обеща. Аз ще ти намеря бавачка, не се тревожи за това, просто се приготви така, че да изглеждаш много хубава и аз ще дойда да те взема.

Беше притисната. Не искаше да ходи, но как можеше да разочарова Бранч?

За премиерата тя реши да облече лека връхна дреха от шифон и шалвари, пъхнати в сатенени ботуши. Косата й беше разпусната, без да прикрива изцяло златните цигански обеци. Изглеждаше много красива.

Бранч дойде навреме и доведе със себе си Есме Мае, прислужница на Макс от дълго време. Пълна и спокойна жена, която веднага се сприятели с Жан-Пиер и се засуети около Лимбо.

Сънди тръгна, сравнително доволна от уреждането на нещата. Тя даде обяснения къде ще бъде и особено наблегна на това колко е важно да се свържат с нея незабавно, ако е необходимо. В ума й смътно мина мисълта, че Клод би могъл да дойде да си вземе Жан-Пиер.

Бранч беше облечен в бял кожен костюм на ресни и десетметрова каубойска шапка. Той се смееше и беше доволен от себе си.

— Може да имам само малка роля в този филм, но съм дяволски сигурен, че ще ме забележат, щом съм с теб.

Тя реши, че Бранч е типичен красив холивудски идиот. Сладък и готин, но тъп.

Изведнъж тя се улови, че мисли за Чарли Брик и за това колко различен беше той. Колко топъл и забавен и, да, привлекателен, по необикновен начин. Искаше й се да привлича мъже като него, вместо всички тези копелета.

— Как е Макс? — попита тя, за да има за какво да говорят.

— Чудесно — отговори Бранч и фалшив ентусиазъм.

Макс въобще не се чувстваше чудесно. Беше побеснял дяволски след като Бранч му каза, че не може да го вземе на премиерата, а днес въобще не си бяха говорили.

Сънди въздъхна и се отпусна в лимузината. Искаше й се вечерта да беше свършила.