Грешниците

49.

— Вземи тези хапчета.

— Казах ти, че не вземам хапчета. От тях се чувствам зле, а и не се нуждая от хапчета за сън.

Сънди лежеше в леглото с Клод, камерата се беше надвесила над тях като трети човек. Беше три сутринта и тя беше достатъчно изморена за да затвори очи и да заспи дълбоко.

Клод беше в някакво странно настроение цяла вечер, говори й за филма, персонажите, какво означава всичко това. След това в един часа поиска да правят любов и беше по-добър от всякога, владеещ положението, командващ. Той задържаше за да не стигнат до оргазъм, палеше цигара или се разхождаше из стаята. Най-накрая, когато дойде моментът, беше зашеметяващо. Сега тя се чувстваше съвсем отпуснат, а той я караше да вземе хапчета за сън.

— Искам да ги вземеш — настоя той. — Има много важна причина.

— Каква причина?

— Слушай, казах ти, че ако работиш добре утре сутрин, ще можеш да отидеш на сватбата на приятелката си. Добре, аз ще направя нещо за теб, но и ти ще направиш нещо за мен. Сега ги вземай и престани да спориш като хлапе.

Той й набута две тюркоазени капсулки.

— Не, Клод, няма да взема хапчета. Това е. Освен това, ако започнем да снимаме в седем, аз все още ще съм заспала.

Той въздъхна.

— Умно момиче, полузаспала, така те искам, полузаспала и гроги. Исках да те изненадам, но щом си толкова упорита… Утре първо ще снимаме сцената с изнасилването. Не искам изобщо да ставаш от кревата.

— Е, стига де! — тя не му повярва. — С немито лице и зъби?

— Как, по дяволите, мислиш е била Стефани, когато момчетата са се вмъкнали? Тя е била в леглото, нали? Спяла е, нали? А тя взема хапчета за сън, нали? Така ще го снимаме и ние. Ако искаш да бъдеш актриса, тогава прави това, което аз искам.

Послушно тя глътна хапчетата и затвори очи. В тази сцена нямаше диалог, само много борба. Тя разсеяно се зачуди как ли ще я снима Клод. Едри планове, това вероятно щеше да бъде неговото виждане, едри планове на лицето й, затова я искаше да изглежда истинска.

Тя безгрижно заспа. Той беше гениален режисьор. Тя му имаше доверие.

Първото усещане беше, че завивките се ахат, след това някаква тежест, нещо тежко се покатери върху нея.

Тя се опита да се размърда. След това раздраната й нощница беше махната.

Тя се опита да отвори очи, но клепачите й като че ли бяха залепени. Някакви ръце бяха обхванали гърдите й, непохватни ръце. Тя чуваше висок шум на нещо въртящо се, камерата. Къде Беше Клод?

Тя успя да отвори очи, но заслепяващите светлини я накараха бързо да ги затвори отново.

Тя каза:

— Махни се от мен — и като в мъгла отвори отново очи и се вгледа изненадано в лицето на Карлос Ло.

Той я беше възседнал, ръцете му бяха на гърдите й, дишаше учестено.

До него, наведен над нея беше другият актьор, който се смееше тихо.

— Какво е това? — протестира тя.

Чувстваше се слаба, безсилна, полузаспала.

— О, това копеле — измърмори тя — мръсното копеле. Той наистина снима. Всъщност той ще остави тези два боклука наистина да ме изнасилят.

Тя започна да се бори, но в движенията й нямаше сила.

Единият от актьорите натисна ръцете й, докато другият й разтвори краката и в момента когато проникна в нея Клод се надвеси с ръчна камера, обективът се беше наврял в лицето й толкова близо, колкото това беше възможно.

— Копелдак! — изпищя тя слабо.

След това дойде ред на слабия мъж, злите зелени очи й се хилеха. Тя се отпусна. Нямаше смисъл да се съпротивлява. Не можеше да се противопостави на двамата.

Той й ближеше лицето, докато го правеше. След това слезе и камерата се изтегли като още един любовник.

Тя лежеше съвсем неподвижна, разпростряна върху кревата, така, както я бяха оставили.

— Никога няма да ти простя това, Клод — измърмори тя. — Никога.

— Може би когато прочетеш блестящите отзиви ще го направиш.

Той спокойно остави камерата и тя забеляза, че голямата камера още работи. Двамата актьори бяха излезли.

— Между другото — продължи Клод. — Искам да те запозная с жена си.

Една жена се показа иззад голямата камера, слаба блондинка на около тридесет години. Тя се усмихна добросърдечно.

— Не се притеснявай за това, мила. Това е маниерът на Клод. Интересува го само крайния резултат, сигурно ще се съгласиш с мен.

Сънди седна в леглото, обхвана с ръце коленете си, като невярващо се люлееше напред-назад.

— Винаги сме знаели, че ти си най-подходяща за Стефани. Имаш красиво тяло. Клод е голям щастливец, че има възможността да му се радва. Но сега уви, нещата са различни. Сигурна съм, че разбираш. Може да има — как го казвате вие голяма конкуренция. Сигурна съм, че мога да ти покажа някои неща, които дори Клод не може да прави.

— Вие да не би наистина да мислите, е аз ще остана и ще довърша този филм? — попита Сънди, като се опитваше да контролира гласа си.

— Ще бъдеш най-глупавото момиче, ако не го направиш. Няма да получиш нищо, но ще загубиш всичко.

Тя се засмя скептично. Всичко това й се струваше като някакъв кошмар, все още се чувстваше гроги и полузаспала, беше твърде изморена за да спори.

— Ти наистина нямаш друг шанс, освен да довършиш филма — продължи жената на Клод. — Първо, имаме договор. Второ, ако откажеш, филмът, който току-що заснехме ще бъде използван — знаеш какво искам да кажа — не във връзка с тази продукция, просто Сънди Симънс извън снимачната площадка. Такива неща се радват на огромна популярност.

Сънди се взря в Клод.

— Защо? — извика тя.

Жена му отговори вместо него:

— Защото Клод е артист, гений, всичко трябва да бъде перфектно. От материала, който засне тази сутрин, той ще използва само очите ти, лицето ти. Ще бъде идеално. Ще те провъзгласят за голяма актриса. Почакай, скъпа, докато излезе филмът, и ще си ни благодарна.

Трепереща, тя стана от леглото. Чувстваше се мръсна и използвана. Искаше само да се махне от тези двама болни. Искаше да се махне от къщата.

Облече джинси и потник.

— Къде отиваш? — попита Клод, когато тя тръгна с нестабилни крачки към вратата.

— На сватба.

— Добре. Но утре ще работим както обикновено. Сигурен съм, че като размислиш, ще видиш колко правилно е всичко.

Тя взе чантата си и излезе без да каже дума.

За щастие колата й беше отвън. Тя облегна главата си на волана и се опита да помисли накъде да тръгне. Беше много далеч за да се опита да кара до Лос Анджелис, поне за състоянието, в което се намираше. Нямаше къде другаде да отиде. Беше седем сутринта. Хотел?

Изведнъж тя се сети за Чарли Брик. Той имаше къща. Кери щеше да се жени там днес следобед. Тя порови в чантата си и намери поканата, след това подкара до най-близката бензиностанция и попита за посоката.