Грешниците

42.

Да получи работа при Клей Алън беше лесно. Хърбърт отговори на едно съобщение във вестника, облече си единствения костюм, показа блестящите препоръки, които сам си беше написал и готово.

Работата беше лесна. Повечето от времето прекарваше като се мотаеше из кухнята на Алънови, тъй като никой от тях двамата не излизаше много навън. Обикновено Клей пишеше в помещението с плувния басейн, а Натали отиваше до Сакс или до семейство Магнъм. Тя изпращаше прислужницата на пазар и понякога той трябваше да закара гувернантката и децата им до нечия къща. Държеше се затворено, не общуваше нито с прислужницата, нито с гувернантката.

Клей му плати авансово и той си купи един стар сив буик.

Ако не беше Мардж, имаше всички основания да е доволен. Но тя беше станала непоносима. Командваше и настояваше, заяждаше се и пищеше. Най-лошото то всичко беше, че искаше от него сексуални услуги. Това го изненадваше, след като виждаше какво става непрекъснато в съседната къща.

Сега, когато имаше кола, внимателно планираше как да се отърве от нея. Първото нещо, което щеше да направи е да се махнат от тези вонящи съседи и да отидат някъде, където никой не ги познава. Нямаше да е лесно да се преместят и Мардж щеше да побеснее, но той имаше план, а сега с работа и кола нещата започваха да се проясняват.

Той намери време да проследи Сънди Симънс. Беше прочел за завръщането й от Рио и беше елементарно да изчака пред офиса на Кери Сейнт Мартин и да я следи, докато тя не го заведе до Сънди и къщата на брега. След това я следеше винаги, когато беше свободен. Той знаеше по кое време обикновено тя излиза от студиото и ако имаше възможност беше там. Понякога преспиваше цяла нощ в колата близо до къщата й и след това отново я проследяваше в седем сутринта, когато тя тръгваше за студиото. Дори и в този час тя беше красива с опънатата си назад коса и големите слънчеви очила.

Един ден той изчака Сънди да тръгне, след това и мексиканското момиче да отиде с детето на пазар. Беше лесно да се вмъкне в къщата през балкона. Той обиколи навсякъде, като нетърпеливо миришеше вещите й. Записа си телефонния й номер и взе няколко снимки от една голяма купчина, която беше на масата. В спалнята й пъхна в джоба си един дантелен сутиен и бикини; след това се изниза така, както се беше вмъкнал.

Той мислеше, че когато Мардж се махне от пътя му, той и Сънди ще бъдат заедно. Изобщо не можеше да си помисли, че тя може да му откаже, след като веднъж й обясни кой е.

Той и написа много писма, всяко едно по-добро от предишното. На два пъти дори рискува и й се обажда по телефона, но тя веднага затваряше и той реши, че най-добре ще е да изчака, докато му се отдаде възможност да й се разкрие.

Мардж изчака две седмици, преди да каже на Луела за своето откритие. Тя се чувстваше чудесно. Хърбърт правеше каквото тя поискаше и тя не желаеше да развали това.

Защо трябва да казва на Луела все пак? Това не беше нейна работа. Понякога Луела беше почти толкова подла колкото и Хърбърт, особено последната събота вечер, когато я накара да приеме един „кръг от приятели“ по най-неописуем начин.

— Не иска да правя това — протестираше Мардж. — Така боли!

— Да не искаш да напуснеш кръга? — попита студено Луела. — Много женище бъдат щастливи да заемат твоето място.

Мардж се съгласи, беше отвратена и се разплака.

Луела й се изсмя пред всички.

— Държиш е като шестнадесетгодишна девственица — подигра се тя.

По-късно се разкая, приготви на Мардж горещо мляко и си говори мило с нея.

Само гордостта от постижението я накара най-сетне да разкрие работата. Когато тя разказваше на Луела, грандиозността на това я шокира за първи път. Хърбърт беше убил едно момиче. Беше невъобразимо.

Започна да циври, да реве и да се паникьосва. Може би само това, че знаеше я правеше съучастник.

Луела потвърди най-сериозните й опасения.

— Разбира се, че си замесена — отбеляза тя. — Само това, че не си отишла в полицията, те прави толкова виновна колкото и него.

Мардж подскочи от уплаха.

— Ти също знаеш — изциври тя.

— Да, но аз може и да отида в полицията.

Лицето на Мардж се изкриви от ужас.

— Но, но ти няма да сториш това.

— Може би ще трябва. Не знаех, че ще се окаже толкова сериозно.

Мардж започна да реве високо. Защо изобщо й трябваше да се намесва? Защо изобщо се сприятели с Луела Крисп? Беше щастлива, когато гледаше телевизия и ядеше.

— Все пак — продължи Луела — може би като твоя приятелка ще мога да ти помогна. Разбира се ще трябват пари. Колко имаш?

— Хиляда долара — запелтечи Мардж. — Това е всичко, което имам, нещо като спестявания за стари години. — Тя направи болезнена гримаса. — За какво ти трябват пари?

Луела каза:

— Ако ще задаваш тъпи въпроси, мисля, че няма да мога да ти помогна. Нужен ни е професионален съвет и аз разбира се има приятел в главното управление на полицията. Хиляда долара няма да са достатъчни, ако искаме това разследване да бъде прекратено.

— Какво разследване? — изпищя уплашено Мардж.

— Не исках да те тревожа предварително, но подозирах какво е сторил Хърбърт, направих някои проучвания и открих, че те здравата работят по този случай.

— О! — Мардж побеля и устата й увисна отворена по някакъв странен начин, като че ли нещо се беше случило с челюстите й.

— Разбира се, да кажем с три хиляди долара ще можем да уредим всичко.

Мардж отново започна да плаче.

— Нямам три хиляди долара.

— Ами Хърбърт? — Луела мислеше трескаво.

Дали три хиляди долара не бяха твърде много? Мардж, тъпата кучка, беше повярвала на историята й, но дали Хърбърт нямаше да усети изнудването? Вероятно беше по-умен от Мардж, но колко по-умен можеше да бъде след като се е оженил за нея, в края на краищата?

— Хърби няма никакви пари — изви Маржд. — Винаги е на червено, все се оправя на заплата за това или онова.

— По-добре говори с него — каза Луела студено.

— Не мога да го направя! Той ще ме убие.

— Тогава с нищо не мога да ти помогна. Ще трябва да отида право в полицията, в противен случай ще попадна в същото положение, в което си и ти, а аз не искам да прекарам остатъка от живота си в затвора.

Мардж потръпна.

— Ще ти дам хиляда долара — каза тя бързо и ще говоря с Хърби, той ще измисли нещо. Така става ли? Това ще ни помогне ли?

Луела кимна.

— Мисля, че да. Само, че мисля, се моят приятел няма да може да чака дълго за останалите пари.

Хърбърт не се прибра в къщи тази нощ. Беше открил път към задния балкон на къщата на Сънди. Като пълзеше и после легна по корем, той успя да надникне през пролуката на пердетата в спалнята й.

Той изчака два часа след като светлините угаснаха, за да е сигурен, че всички са заспали. Особено беше напрегнат от мисълта, че малкото куче ще се събуди, ще започне да джафка и ще го издаде. Той се промъкна бавно и мълчаливо към нейния прозорец, после се повдигна и погледна вътре.

Имаше късмет. Тя не си беше дала труда въобще да се открие със завивките и той ясно я виждаше просната на леглото, покрита само с тънък чаршаф. Над чаршафа бяха метнати един дълъг загорял крак и една гола ръка.

Мина му през ума, че тя беше гола под чаршафа и че ако той прояви търпението да изчака, та ще се отвие цялата. Устата му пресъхна при тази мисъл, а дишането му стана учестено и тежко.

Щеше да бъде толкова лесно, помисли си той, да насили резето на прозореца и да влезе. Беше уверен, че веднага щом се разкрие като автора на писмата, тя ще го посрещне с отворени обятия.

Но беше твърде рано. Той не беше готов. Трябваше да бъде свободен.

Като дъвчеше долната си устна, той се сви неудобно и я наблюдава до зори. После се върна обратно в колата си и дремна докато тя излезе в седем часа и потегли към студиото.

Той я последва. Едва след като тя влезе благополучно през вратите на студиото, той се върна в къщи при Мардж.