Грешниците

24.

В Акапулко беше горещо. След първия ден снимки в планината Сънди беше като развалина, жегата беше непоносима. Тя беше работила здравата, заобиколена предимно от мексикански екип и трима американци — режисьорът Уди, операторът Майк и момичето, което се грижеше за грима, Мариса.

Уди и Мариса имаха връзка. Той беше приятен, на около тридесет години, Стив Магнъм лично го беше избрал. Не беше режисирал филм преди това, беше се занимавал само с телевизия. Мариса беше на двадесет и четири години. Беше красива.

Сънди ги хареса и двамата. Като режисьор Уди беше тих, внимателен и страшно ги окуражаваше. Имаше огромна разлика между него и Еб Стейн. Еб представляваше стария стил в Холивуд. Уди — новият.

Като пристигна, тя получи огромна кошница с цветя от Стив с една бележка, гласяща „Добре дошла“. Като се изключи това, не беше чула и дума от него.

— Ти имаше шанс, но го пропиля — каза Кери — вероятно се е залостил в имението с някоя красива мексиканска девственица.

— Надявам се, че е така — отговори Сънди.

Тя тайно беше доволна. Сега, след като вече беше стигнала до етапа да може да решава дали да се хваща с някой, нямаше нужда да го прави.

Една седмица тя и Кери не правиха никой, само се шляеха насам-натам, припичаха се на слънце и плуваха.

В деня преди Сънди да започне работа, Кери си тръгна, като каза:

— Е, предполагам, че вече е време за вземане на решения.

Тя откри, че е самотна, след като Кери си отиде. Хотел Лас Бризас Хилтън беше много хубав, но Сънди чувстваше някак си, че беше от този тип места, където трябва да си с мъж.

Тя изкара сама една спокойна вечер, като изпрати за храна и се хвана за учи сценария. На следващия ден Стив щеше да се появи на сцената в планината, където трябваше да я спасява. По сценарий тя се беше измъкнала, след като я бяха отвлекли.

Това беше любовна сцена и тя я очакваше с една смесица от нетърпение и несигурност.

— Ха! — възкликна Мариса. — Какво ще кажеш за тази дългокоска?

Тя сръга Сънди, която седеше в брезентовия стол до нея и четеше книга.

Стив Магнъм се приближаваше, придружен от младо закръглено мексиканско момиче с дълга черна коса, която се спускаше до кръста й, и гладни зелени очи.

— Здравейте, дами — Стив махна отдалеч приятелски и като потупа момичето по задника, го насочи към тях.

— Наглеждай Енчилада заради мен, Мариса, сладурче.

След това се отправи към една групичка, където беше и Уди.

— Този мъж — каза Мариса, като поклати глава и се засмя. — Страхотен е!

Момичето, наречено Енчилада, се приближи с копринени подозрителни очи.

— Здрасти — каза Мариса — вземай един стол и се чувствай като у дома си, ще бъде тежък ден. Аз съм Мариса, а това е Сънди Симънс.

Момичето кимна леко и седна на един стол на няколко метра встрани. След това се обърна и се загледа в Стив и Уди.

— Честно казано — забеляза Мариса — Сънди, мисля, че ще се са готови скоро. Ако искаш да се обличаш, ще ти пратя гардеробиерката.

— Добра идея.

Беше единадесет сутринта и на Сънди й беше писнало сам ода седи. На мексиканците като че ли им трябваше доста повече време, за да могат да започнат, отколкото на американците. Тя беше дошла в осем часа, два часа се облича, гримира и прави косата си и започна голямото чакане. Сега Стив се беше скрил в караваната, където се гримираше, така че може би скоро щяха да започнат.

В тази сцена тя беше облечена с бели панталони и оскъдно горнище. На раменете си носеше яке в тон. Тя трябваше да изглежда разчорлена и объркана.

— Изглеждаш страхотно — каза Стив, когато най-сетне бяха пред камерата. — Хареса ли ти в Акапулко?

— Хубаво е — тя му се усмихна с очи. — Благодаря ти за цветята.

— Ти винаги ми благодариш за цветята. Защо не ми изпратиш някое?

Те двамата се засмяха, докато Енчилада ги гледаше намръщено отстрани.

— Направих си една малка застраховка — каза той.

— Застраховка?

— Срещу теб, скъпа, срещу теб. Малкото ми мексиканско доматче е само на шестнадесет години, така че предполагам, че ще опази алчните ми ръце да не те награбят. Ти го искаше по този начин, нали?

Тя само се усмихна. Изобщо не беше сигурна дали това беше, което искаше. Стив беше магнетично привлекателен, а тя много отдавна не беше била с мъж.

Дойде Уди и им поговори за сцената.

Останалата част от сутринта мина бързо. Стив и Сънди работеха добре заедно и приключиха три къси сцени почти без никакви дубли.

Когато дойде време за обедната почивка, Стив грабна Енчилада и изчезна с хеликоптера си.

Сънди обядва заедно с останалата част от екипа в подвижната столова. Тя седна с Уди и Мариса. Започваше лико да се засяга от очевидната незаинтересованост на Стив.

Първият епизод след обед беше голямата любовна сцена. Започваше със Стив, който й смъква якето, постила го на земята и я събаря върху него. Тя трябваше да се бие и бори с него, а накрая да се предаде.

— Слушай — обясняваше й Уди — когато сте на земята, искам той да ти смъкне горнището. Тогава искам ти да лежиш съвсем неподвижно и да го гледаш с тези твои очи.

— До къде да го смъкне? — попита Сънди подозрително.

— Изцяло, скъпа. Камерата няма да види нищо, Стив ще те прикрива.

— В такъв случай моето горнище няма нужда да бъде смъквано изцяло.

Уди се засмя:

— Не си търся безплатно шоу, но горнището ти ще трябва да се смъкне. Когато казвам, че камерата няма да види нищо, искам да кажа, че няма да се навираме и да снимаме гърдите ти в едър план. Но съвсем очевидно е, че не можеш да оставиш каквото и да е от горнището си; ще изглежда странно. Той трябва да го изхвърли. След това ти ще бъдеш прегърната с него, така че всичко, което ще се вижда, ще са ръце и хълбок — само кожа.

— Уди, в договора ми има клауза, която казва, че няма да има голи сцени. Не знаеш ли?

— Не, не знаех — озъби се той. — За Бога, караш ме да се чувствам като извратен ученик, който се опитва да зърне циците на дама. Аз съм режисьор и надявам се, добър, и в тези дни на реализъм ще изглеждаш страшно глупаво вкопчена в горнището си, за да запазиш твоята старомодна скромност.

Тонът му се смени и стана убеждаващ и мек:

— Повярвай ми, скъпа. Знам какво трябва да се направи, за да изглежда както трябва.

Тя въздъхна.

— Не разбирам разликата, все едно е дали ще бъда с горнище или без него.

— Ето, виждаш ли — гласът му беше триумфален. — Ти не разбираш разликата, но аз я разбирам. Така че моля те, повярвай ми, аз съм прав.

— Имах страхотни неприятности с Еб Стейн в…

— Аз не съм Еб Стейн. Ще изпратим вкъщи всички, които не са необходими. Така о’кей ли е, скъпа, о’кей ли е?

Тя въздъхна.

— Ако мислиш, че наистина е необходимо.

— Наистина мисля така.

Тя искаше Кери да е тук. Защо беше така обсебена от мисълта за голотата? Защо не намери сили да отстоява решението си? Дали защото харесваше и вярваше на Уди? Или подсъзнателно усещаше, че сцената ще бъде по-реалистична така, както я искаше той?

Стив се върна с хеликоптера си, Енчилада вървеше нацупено до него.

Уди се отърваваше от тези членове на екипа, присъствието на които не беше абсолютно наложително.

Мариса влезе в караваната на Сънди и й предложи пакетче дъвка.

— Повярвай ми — каза тя. — Аз щях да съм първата, която ще изпищи, ако така не е най-добре за сцената. Да не мислиш, че искам приятелят ми да си пълни очите с това, което съм сигурна, че е прекрасен чифт цици?

Първо те изрепетираха сцената.

Стив я сграбчи изотзад, смъкна якето от раменете й и я смъкна на земята, като държеше здраво ръцете покрай тялото й. След това я целуна.

— Движенията са чудесни — каза Уди, когато стигнаха до този момент.

— Да! — съгласи се Стив.

Той лежеше върху Сънди и тя усещаше слабото му стегнато тяло. Тя потръпна, въпреки усилията си. Устните му бяха настойчиви и търсещи.

— Сега — каза Уди — искам да продължиш да я държиш с едната ръка, а с другата да й смъкнеш горнището. Ще го направим отначало и ще снимаме.

Стив й се усмихна, докато ставаше:

— Само един път, а?

Тя се усмихна в отговор:

— Ще се опитам.

Чувстваше се въодушевена и възбудена, въпреки всичко. Знаеше, че Стив ще бъде впечатлен от тялото й. Спря да обръща внимание на екипа, на Уди, на всички и се потопи в ролята.

Сцената започна гладко, но след това Стив изфъфли една реплика и Уди извика:

— Стоп.

След това започнаха отново, малкото мексиканче с клапата каза на разчленения си английски:

— „Кеш“, сцена 31. Втори дубъл.

Всичко тръгна добре. Стив започна да я целува и смъкна горнището й. „Мама мия!“ измърмори той почти беззвучно, когато бегло я зърна и след това плътно я прегърна.

Ризата му беше разтворена и тя чувстваше тънък слой пот между тях. Ноктите й се забиваха в гърба му.

— Стоп — извика Уди. — Стоп — повтори той, след като те не мръднаха за да се разделят.

Стив бавно се отдели от нея. Тя дишаше тежко и го гледаше втренчено.

— Мисля, че току-що си загубих застраховката — каза той.