Грешниците

34.

От летището Сънди тръгна направо към хотела. Чувстваше се уморена и ядосана. Каква глупачка беше да вярва на мъж като Стив Магнъм! А възнамеряваше да се омъжва за него! Каква връзка можеше да очаква едно момиче с женена няколко пъти филмова звезда?

Проблемът беше там, че тя не водеше нормален живот. Беше пристигнала в Холивуд депресирана и затворена в себе си, беше направила два филма, бързо един след друг и Стив Магнъм го беше изиграл в най-подходящото време.

Тя се съблече и поръча един хамбургер и млечен шейк в стаята си. Поиска също така да й пратят вестниците, но там все още нямаше нищо за нея и Стив. Ако не се появи на следващия ден, тя просто щеше да се обади на Кери, за да разбере какво става.

Тя решеше косата си на прозореца се възхищаваше на гледката. Струваше ли си да лети до Рим, за да разбере истината от Бено? Не, разбира се, че не, защото Динди казваше истината, и сега, когато тя я знаеше, всичко си идваше на мястото. Паоло като че ли никога не се наслаждаваше истински, когато я любеше; винаги й се струваше някак си отнесен, понякога отегчен. Единствените времена, когато той наистина беше страстен бяха, когато успяваше да я убеди да коленичи пред него докато той се наслаждаваше на светлото й красиво тяло в огледалото.

Двамата мъже в живота й, Раф и Паоло, никога не я бяха забавлявали истински.

Като си помислеше за това, тя чувстваше топлина по тялото си. Тя гневно се мушна в леглото. Много добре знаеше какво означава тази ярост. Когато историята със Стив Магнъм приключи, тя ще може да излиза като другите момичета и да завърти флирт с първия мъж, когото хареса достатъчно.

Не можеше да заспи. Мислите я връхлитаха една след друга. След един час въртене насам-натам тя взе две хапчета за сън, от тези, които й бяха дали в Рим след смъртта на Паоло. За първи път от тогава тя имаше причина да ги ползва. Тя мразеше да гълта лекарства след като беше видяла какво сториха наркотиците с Паоло, но се нуждаеше отчаяно от сън.

Най-накрая заспа, дълбок тежък сън, защото хапчетата бяха силни, а и тя не беше привикнала към тях. Тя сънува Стив. Той беше в леглото с нея, свали нощницата й и започна да мачка гърдите й с груби ръце. Тя стенеше в съня си. Той прикова ръцете й и проникна грубо в нея, тя се задъха, обгърна го с крака и заби нокти в гърба му. След това беше на влакче на ужасите, цялото й тяло беше опънато, нервите й бяха готови да експлодират във фантастичен оргазъм. Нищо нямаше вече значение, освен да стигне върха на планината и когато тя достигна върха, започна да се смее, облекчението и радостта от това бяха невероятни.

След това отвори очи навреме, за да види Клод Юсан да се свлича от нея.

Тя остана неподвижна за момент, съзнанието й беше в мъгла.

Спокойно той запали цигара. Дръпна от нея веднъж и й я подаде.

Тя я отблъсна, истината за това, което току-що се беше случило, бавно й се изясняваше. По някакъв начин той се беше вмъкнал в стаята й и я беше изнасилил, а тя дори не се беше събудила — или може би беше?

— Какво правиш тук? — попита тя с нисък глас, като разбра колко е странен въпросът веднага след като го зададе. — Как влезе?

— Имам си своите начини. Просто отговорих на поканата ти в самолета.

— Каква покана?

Той се засмя.

— Мила лейди, знам какво искаше, дори може би без ти самата да знаеш.

Тя се засрами. Толкова очевидно ли беше, че тя се нуждае от мъж?

Тялото й беше в размекнато състояние на невъздържаност и удовлетвореност.

Ръцете му започнаха отново да я галят.

— Ако греша, ще си отида — каза той.

Тя седна бързо в кревата.

— Изчезвай оттук!

Той зарови ръка в косата й и я дръпна назад. След това я целуна дълго и силно.

— Така е по-добре — каза той — сега ние може да имаме една честна връзка без да минаваме през всички тези merde14 на срещи и други подобни хлапашки истории.

Тя изстена, като отговаряше на тялото му. Какво щеше да загуби? Беше твърде късно да побеснява и да надава викове за изнасилване, а още от първата им среща в Акапулко тя беше привлечена от него.

— Добре — промърмори изненадана от самата себе си.

— Ти си умна жена, Сънди — каза Клод със съвсем слаба следа на фрески акцент в говора си — сега аз ще те любя, докато си будна, а утре ще се опознаем.

Докато детективите на Стив Магнъм проследят Сънди, тя и Клод Юсан вече бяха неразделни. Стив беше бесен. Той беше сигурен, че причината, поради която Сънди избяга от него в Акапулко, е френският режисьор. Той изръмжа на Кери да пусне съобщението за пресата, което тя направи веднага, причинявайки много предположения и клюки.

Стив веднага започна да излиза с всяко достъпно момиче в града. Той дори спря да обвинява Динди и излезе и с нея. Тя веднага се впи като пиявица, като постепенно се отърваваше от съперничите и се наместваше като постоянна негова компаньонка.

Кери потрепери при последния избор на Сънди. Клод Юсан имаше репутацията на подло, цинично копеле, което се ползваше с голям успех при жените. Жена му беше лесбийка и той имаше две метреси в Париж, като и двете му бяха родили деца. Беше блестящ режисьор, но очевидно беше убийствено да се работи с него и беше напълно безпощаден, когато ставаше въпрос за чувства на другите хора. Носеше се също слух, че е готов да се впусне в каквато и да е сексуална перверзия, особено в оргии.

Кери поклати глава. Изобщо не й се струваше от типа мъже на Сънди. Искаше Сънди поне да й телефонира. Не беше чула нито дума от нея и въпреки че й остави съобщение в хотела в Рио, тя не й се обади.

Маршъл каза:

— Не се притеснявай. При положение, че се върне навреме за другия филм, останалото не е твоя работа. Тя ти е клиентка, това е всичко.

— Тя ми е и приятелка — отговори Кери и продължи да се притеснява.

Клод Юсан беше в Рио за да се срещне с двама актьори, които искаше за филма си. Тъй като това щеше да бъде първият му американски филм, той искаш за всяка роля най-подходящия актьор.

Той даде на Сънди сценария да го прочете. Тя беше въодушевена от него. Тя искаше главната роля; беше чудесна роля.

— Коя имаш предвид за Стефани? — попита тя непринудено една нощ.

— Искам актриса със страхотен потенциал — отговори Клод — жена като Банкрофт или Едуърт. Една американска Моро.

Тя замълча. Очевидно той никога нямаше да избере нея, въпреки че беше сигурна, че може да изиграе ролята. Стефани, богата съпруга от Бевърли Хилс, която живееше в имение със съпруга си, застаряващ ексхибициониостичен банкер… Един ден в къщата им нахлуват две момчета, които чукат Стефани и насилват мъжа й да гледа. Те остават, като държат двойката затворници, докато постепенно верността на Стефани се прехвърля от съпруга й към момчетата и тя става като тях.

— Скоро ще трябва да се връщам обратно в Ел Ей — отбеляза тя по-късно същата вечер. — Наистина трябва да уведомя Кери, че съм тръгнала.

— Не те спирам — каза той безцеремонно — нашето споразумение е да правим каквото искаме и когато искаме.

— Но аз не искам да заминавам. Знаеш, че съм подписала договор за филм.

— Филм? Така ли наричате тези лигави парчета боклук, които правите?

Те бяха заедно само две седмици. Тя знаеше, че сигурно е влюбена, защото не й пукаше какво правеше той, тя искаше само да бъде с него. Той беше невероятно груб с всеки — келнери, прислужнички, администраторките от рецепцията на хотела, той се отнасяше с всички тях като с боклук. Имаше презрително отношение към всички.

Един ден тя го попита:

— Как можеш да говориш на хората по този начин?

— Ако те нямат по-голяма амбиция в живота от това да бъдат слуги, заслужават всяко отношение, което получават — изръмжа той.

Тя беше притеснена от държанието му. Усмихваше се на келнера, на който той беше крещял наскоро, даваше бакшиш на прислужничката, която той изхвърли от стаята, приказваше приятелски с гувернантката, която той беше наел временно да се грижи за сина му.

Жан-Пиер беше мило малко момче, въпреки, че беше много тих за петте си години. Клод почти не забелязваше неговото съществуване, но Сънди прекарваше много време с него. Тя го вземаше на плажа, за разходки и започна да го учи на английски.

— Защо той е с теб? — попита тя Клод един ден. — Ти никога не му обръщаш внимание къде е майка му?

Той не й обърна внимание, навик, който имаше, когато не искаше да отговаря на въпроси.

Тя въздъхна. Той беше невъзможен, труден, разглезен мъж. Но когато я любеше всяка нощ, беше толкова вълнуващо и красиво, че тя предпочиташе да не обръща внимание на недостатъците му.

Знаеше, че повече не може да отлага разговора с Кери. Не й се искаше да й се обажда, тъй като знаеше, че тя ще я критикува, но трябваше да го направи, тъй като щеше да се връща в Лос Анджелис. Нямаше да е толкова лошо. Клод щеше да лети за Париж за една седмица и след това също щеше да се върне в Ел Ей.

— Ще доведеш ли Жан-Пиер със себе си — попита тя — или той ще остане в Париж при майка си?

— Майка му не го иска повече при себе си — отговори кратко Клод — обикновено той стои при баба си, но тя е болна, така че предполагам, че ще трябва да го задържа при себе си.

— Много ме натъжава начина, по който се отнасяш с него — каза тя — ти не му обръщаш внимание. Не те ли е грижа?

— Той е с мен, нали? Това трябва да означава, че ме е грижа, нали? — Беше ядосан. — Можех да го оставя, но аз го взех със себе си.

— Да го взема ли в Ел Ей с мен утре? — попита тя импулсивно. — Разбираме се много добре. Мисля, че той ме хареса и в края на краищата ти ще бъдеш при нас след седмица.

Той се обърна. Те лежаха в кревата, докато си почиваха преди поетия за вечерта ангажимент.

Тя докосна нежно гърба му.

— Моля те, разреши му да дойде с мен, Клод, това ще бъде като частица от теб близо до мен. Ще ми липсваш толкова много. Можем да телефонираме на гувернантката сега и да й кажа да му приготви багажа. Излитам чак следобед, така че има достатъчно време.

Той изрита завивките и легна по гръб.

— Люби ме по начина, по който ми харесва и ако се получи добре, ще видим.