Грешниците

59

Колата спря.

Гласът предупреди:

— Сега просто си спомнете всичко, което казах. Ако правите това, което ви се казва, ще се върнете обратно в тази кола след няколко часа. Ще вземем момчето и ще закарам и двама ви в къщи. Ако не се подчинявате, е, знаете какво можете да очаквате. Животът на момчето е във ваши ръце.

Тя мълчаливо чакаше мъжът да се представи. Нямаше смисъл да пищи или да бяга. Ако той държеше Жан-Пиер, тя просто ще трябва да прави това, което той й казва.

Вратата се отвори и тя видя, че са на тиха улица. Очите на Хърбърт избягваха нейните, когато я хвана за ръка и й помогна да излезе от колата. Тя беше почти сигурна, че никога не го е виждала преди това.

Той я поведе мълчаливо по пътеката към малка занемарена къща и рязко почука на вратата.

Отвори я жена ниска и слаба, в зелена сатенена рокля с цели купища изкуствени бижута.

Те не си казаха нищо, но очите й се стрелнаха към Сънди изпитателно.

Хърбърт я поведе през скърцащото стълбище в спалня и бързо затвори вратата. Беше плувнал в пот. Той копнееше за един душ.

Той се облегна на вратата.

— Съблечи си дрехите — каза той. — И облечи това.

Той кимна към черна роба, просната на леглото.

Тя се вторачи в него.

— Съблечи си дрехите — изръмжа той.

Тя бавно се наведе и първо издърпа ботушите си; после, като се обърна с гръб към него, изхлузи панталоните си и горнището от шифон. Отдолу носеше бикини и сутиен с телесен цвят. Тя нахлузи робата през главата си.

— Съблечи всичко — изкомандва Хърбърт.

Чувстваше неудобна стегнатост в панталоните си.

— Кажете на Клод, че шегата му отиде твърде далеч — каза тя слабо. — Ще завърша проклетия филм, ще го направя.

Тя започна да плаче.

— Това няма нищо общо с Клод, това съм аз, аз. Не знаеш ли кой съм аз?

— Какво искате от мен? Какво съм направила?

— Престани да хленчиш и си свали останалите дрехи. Една курва не би трябвало да се притеснява, когато си сваля дрехите.

Тя бавно издърпа бикините си изпод робата. Той ги взе от нея и ги напъха в джоба си.

Тя се мотаеше със сутиена и той каза:

— Свали робата. Искам да те видя гола.

Тя се чудеше дали ще я убие. Имаше такива празни и зли очички. Тя потрепера неудържимо.

— Кой сте вие? — попита тя. — Защо ми причинявате това?

— Свали си робата — запелтечи той.

Той бе вдървен и възбуден. Една вена пулсираше на шията му. Очите му блестяха.

Тя изхлузи робата през главата и застана лице в лице с него.

Той се вторачи в нея, изпълнен с омраза. Погледът му шареше по голото й тяло.

После, преди да е станало твърде късно, той заповяда:

— Обърни се и не гледай назад. Ако се обърнеш, момчето ще умре!

Тя се обърна с гръб към него и уплашено затвори очи. Сви се в очакване на това, което предстоеше.

Той рязко разкопча панталона си, с вдървени от бързане ръце и с тих мъчителен стон се облекчи в бикините й, които издърпа от джоба си.

Не направи опит да се доближи до нея. Нека я накара да чака, да страда малко в очакване на неговото докосване.

Тя го чу да бърника из дрехите си и после краткия мъчителен стон. Тя затаи дъх от отвращение. Знаеше какво беше направил.

И след това тя разбра кой беше той. Маниакът, който й беше писал всички онези мръсни писма. Той трябваше да е! И гласът — сега тя беше почти сигурна, че това беше същият глас, който й мърмореше мръсотии по телефона.

Хърбърт отново се почувства силен. Той пак владееше положението. Погледна виновно часовника си. Луела вероятно чакаше.

— Облечи си робата и върви след мен — каза той.

Чарли паркира от другата страна на улицата, малко по-надолу от линкълна.

Той наблюдаваше как шофьорът избутваше Сънди към занемарената малка къща.

Всичко беше много странно. Защо тя излезе по средата на премиерата и хукна към това място? Може би тук живееше семейството й. Но той смътно си помни, че Кери му беше казала, че тя е дошла от Южна Америка и родителите й са починали.

Това, разбира се, съвсем не беше негова работа и тя вероятно щеше да се почувства притеснена и разтревожена, ако откриеше, че я беше проследил. И все пак може би трябваше да поостане за пет минути. Нещо не беше съвсем наред.

Той запали цигара се зачуди на внезапния си интерес към Сънди Симънс. Тя беше просто още една актриса. Красива, разбира се, но точно от този тип, от който се беше заклел, че ще стои далеч.

Хммм… определено имаше нещо различно у нея. Той искаше да я види, да я опознае, може би да прекарат известно време заедно.

Разбира се, тя сигурно и не искаше и да знае за него. Вероятно всички мъже в Холивуд тичаха след нея. На Клей буквално му потичаха лигите винаги, когато името й се споменеше.

Той сви рамене и реши да тръгне, но се поколеба, защото докато седеше и мислеше за нея, девет мъже бяха влезли в къщата и сега пристигаше още един.

Какво беше това, парти ли? Ако беше така, къде бяха момичетата?

Той реши да изчака още малко.

Мардж знаеше много добре какво беше това. Това беше вечер на „кръга от приятели“. Тя захапа месестия си пръст и замърмори под носа си. Луела се мислеше за много умна. И Хърбърт, двамата заговорничеха и възнамеряваха да я лишат от правата й.

Е, те не бяха чак толкова умни. Беше нейно право да участва във всички срещи на „кръга от приятели“. Беше си платила, нали? Беше член, нали? Тя ще упражни правата си и ще се присъедини.

Единственият проблем беше, че не се чувстваше добре. Усещаше досадна болка в стомаха, но нямаше да позволи това да я спре. Тя откри бутилка бренди и отпи няколко яки глътки. После напъха още няколко шоколада в устата си, за да си оправи вкуса. Главата й пулсираше и тя се чувстваше замаяна от алкохола.

По дяволите, Луела и Хърбърт. Тя тръгна натам.

Хърбърт шепнеше остро на Сънди. Те стояха пред затворената врата в коридора.

— Сега запомни, курво — каза той. — Нито дума или момчето ще си го получи. Просто прави това, което ти се казва. Ще те наблюдавам през цялото време.

Тя потрепера, почувствала студ в почти прозрачната черна роба.

Той отвори вратата и те влязоха.

Стаята беше осветена от дълги черни свещи и наоколо стояха голи мъже, изцяло голи, като се изключат маските, които покриваха лицата им.

Жената, която й отвори, се приближи към тях с протегнати ръце. Тя също беше гола, с малки увиснали гърди.

— Добре дошла сред „кръга от приятели“, скъпа.

Сънди се отдръпна, когато жената се опита да я прегърне, но Хърбърт я сръга остро по гърба.

Луела я хвана за ръка и я заведе до нещо, което изглеждаше като дъска, покрита с черно кадифе и подпряна на стената. Тя беше обградена от черни свещи и заприлича на Сънди на ковчег.

Атмосферата беше странно зловеща — всички тези мълчаливи голи мъже на трепкащата мъждукаща светлина и шаващия Хърбърт, все още напълно облечен.

— Отърси се от робата си, скъпа — каза Луела успокоително. — Свали си дрехите и ще свалиш греха си.

Почти зашеметена, тя се остави да й издърпат робата и тогава Луела и един мъж я придружиха до дъската, на която тя легна.

Луела мърмореше някакво заклинание. Мъжете го повтаряха след нея.

Тя бръкна в някаква кутия с черен крем и започна да маже с него зърната на Сънди, докато станаха черни и мазни.

Като трепереше от отвращение и ужас, Сънди стегна тялото си, като се опитваше да не усеща късите жилави пръсти на Луела. Тя се опита да освободи съзнанието си от всякакви мисли и да се превърне прост ви едно тяло. Всичко, което искаха, беше едно тяло. Само ако можеше да откъсне съзнанието си, тогава това нямаше да има значение. Нищо нямаше да има значение. Можеха да правят каквото си искат, без дори да я докоснат.

Тя лежеше съвсем неподвижно. Каквото и да станеше, трябваше да е сигурна, че те няма да строят зло на Жан-Пиер.

Луела отново мърмореше заклинания. Те всички се държаха за ръце се приближаваха към нея.

Маскираните лица и голите тела се приближаваха все повече и повече… все повече и повече…