Грешниците

6.

Сънди хареса веднага Кери, така че когато Кери попита дали би могла да й стане мениджър, Сънди беше изненадана и поласкана.

Тя не искаше да напусне киното и със сигурност не да се върне в Рим, но беше категорична, че Еб Стейн и Джек Милан трябва да се извинят.

Веднага щом Кери разбра, че Сънди се отнася сериозно към това, тя смени тактиката и се върна към своя начин на мислене.

И това проработи. О, и как проработи.

На следващия ден Сънди беше по заглавията в пресата. Нищо друго не надвишаваше значимостта на това. По вестниците имаше малко сензационни статии, така че те издокараха историята. Сънди беше твърдата героиня, а Еб и Джек големите лоши негодници.

Кери уреди всичко. Тя направи кратки изявления по женски в пресата, уреди както трябва телевизионните шоута и към края на седмицата Сънди отново се снимаше във филма. Еб Стейн й изпрати кратко надуто писмо, в което изразяваше своята загриженост за нейните чувства и я молеше за прошка. Беше бесен, че трябваше да го направи, но съзнаваше, че това беше най-доброто.

Джек Милан организира огромно парти за пресата и беше изключително внимателен към Сънди. Той каза на жена си насаме:

— Малката кучка наистина можеше да ми провали репутацията.

Беше прочел няколко от писмата на почитатели, шокирани от неговото отношение към нея.

Междувременно ролята на Сънди във филма беше раздута, а голите снимки бяха заснети на затворена сцена в присъствието на Кери. Еб нареди да се направи само един дубъл.

Въпреки че Кери от известно време непрекъснато повтаряше на Маршъл, че ще напуска, той все пак беше разтревожен.

— Поне предупреди писмено няколко седмици предварително — каза той — какво ще правя, Чарли Брик ще пристигне всеки момент, а и това, което уреждаше за Саламанта Смит? До гуша съм затънал с телевизията.

— Ти си този, който ме научи да бъда твърда в бизнеса и да се хващам за всяка възможност, щом се появи — каза Кери, седна на бюрото му и разклати дългите си крака — съжалявам, Марш, но се вкопчвам. Прати ми Чарли Брик като клиент, ако искаш.

— Слушай, мила. Ти с кого се майтапиш? Не можеш да изработиш големите фирми, те са хванали всеки. Ще се пльоснеш точно на красивото си заоблено задниче.

— Ще видим — засмя се тя — между другото, сега когато съм мениджър на Сънди Симънс, как би ти се сторило тя да ти бъде привилегирован клиент?

— Зарежи. Имам достатъчно народ да обслужвам. Тя е просто още една курва. Ще си получиш урока и ще дойдеш да ми се гърчиш отново за работата си.

— О, така ли? Не бъди толкова сигурен. Е, имам много работи да върша, така че ще тръгвам.

Маршъл стана и я обгърна с ръка през кръста. Той беше мъж с широко лице, малко след петдесетте, и носеше най-доброто, което можеше да предложи Кай Девор. Нищо не можеше да прикрие факта, че единият му крак беше по-къс от другия и че влачи тежко деформиран по рождение крак.

— Знаеш, че ти желая щастие, скъпа — каза той — и повярвай ми, ще имаш нужда от такова.

Когато филмът беше приключен, Джек Милан реши да организира парти в имението си в Бел Еър. Беше поканена и Сънди.

Тя ненавиждаше партитата. Всъщност тя не харесваше пиенето, незначителните разговори в обществото и задявките на пияни стари мъже, чиито жени стояха на не повече от пет фута от тях.

Щеше да присъства цялата холивудска глутница. Тъй като беше в центъра на рекламата, много известни актьори й предложиха среща, но тя отхвърляше всичко.

— На кого е потрябвало това? — каза тя на Кери. — Не ми е приятно да излизам, ако не съм с някого, с когото наистина искам да бъда.

Кери сви рамене.

— Ти сама си уреждаш личния живот. Прави каквото ти харесва.

И Сънди правеше точно това. Тя си купи йоркширски териер и купчина книги и всяка вечер си стоеше в къщи да чете.

Тя си спомняше за последното си изживяване с мъж, съпруга си, и затова не се чувстваше способна на каквато и да било нова връзка — колкото и неангажираща да е. Заради това беше избягала от Рим.

Всичко това изглеждаше като че ли се беше случило вчера, а не преди три години, когато беше представена за първи път на Граф Паоло Дженера Рицо. Беше в Италия седем месеца и все още мислеше често за Раф. Най-накрая Паоло я накара да го забрави.

Той беше романтичен, умееше да накара една жена да се чувства изключително красива. Той непрекъснато я ласкаеше, обсипваше я с цветя, гледаше единствено в нейните очи с обожание. Когато влизаха в ресторант, хората ги заглеждаха. Каква двойка бяха! Колко ги обичаше пресата и колко Паоло обичаше пресата. Ожениха се три месеца по-късно.

Няколко седмици след това Сънди откри истината за Паоло. Един ден тя го намери в банята: коженият му колан беше здраво стегнат около ръката му, очите му бяха изпъкнали, тъкмо си забиваше спринцовка във вената.

Тя извика ужасена. Очите му изскочиха още повече и изкривиха неговите арогантни римски черти, после иглата благополучно влезе, той бързо пое дъх и й обърна гръб.

Тя изхвръкна от стаята.

Когато той излезе, лицето му беше спокойно.

— Не се бой, малката ми — каза той. — Няма нищо нередно в това да се инжектирам веднъж дневно според съветите на моя лекар. Не исках да ти казвам преди, но сега…

Той сви рамене, съвсем спокоен.

— Защо? — попита Сънди, все още ужасена от видяното.

— О, депресия, нали знаеш, нищо кой знае колко сериозно.

— Никога не съм те виждала в депресия.

— Това е заради добрия ми лекар. Виждаш ли? Няма за какво да се тревожиш.

— Да — каза тя сковано. — Но защо трябва сам да си слагаш инжекции? Това е ужасно.

— Не мога да безпокоя лекаря всеки ден, нали? Затова той ми показа какво да правя и аз просто го правя. Виж, лесно е. Хайде да те заведа на обед. Направи се bellisima2.

По-късно те излязоха от апартамента и потеглиха с ламборджиното на Паоло към брега, където обядваха с приятели, после играха миниголф и лежаха на пясъка на Фрегени. Паоло я беше успокоил. В края на краищата, щом лекарят му беше казал да го прави, тогава всичко беше наред.

Тя се наслаждаваше на следобеда. Трябваше да започне работа във филма на следващия ден и беше добре да си поотпочине.

Снимането на новия филм започна и този път гласът й не беше дублиран. Тя произнасяше репликите си на италиански, което отне цялото й време и внимание. Паоло идваше да я вземе след работа и те вечеряха с приятели. Щом пристигнеха в къщи, тя се стоварваше на леглото изтощена. Само й хрумна, след като филмът беше приключен, че Паоло вече не я любеше. Също така забеляза, че през нощта, когато той си мислеше, че тя спи, изпълзяваше от леглото и обикаляше из апартамента.

Първата нощ, когато го разбра, тя заспа бързо след това. Но на следващата тя се насили да остане будна и след час изпълзя от леглото и тръгна да го търси.

Вратата на апартамента беше широко отворена, а Паоло не се виждаше никъде. Тя знаеш, че не може да се е облякъл без тя да го види и че не може да е отишъл много далеч само по пижама, затова изчака до вратата и го изненада при завръщането му. Той носеше пакет, който изпусна след като я видя и съдържанието се разсипа — кутия със стъклени ампули, три спринцовки и две шишета големи зелени хапчета.

Те се втренчиха един в друг.

— Защо си станала? Защо ме шпионираш? — попита той студено, докато се навеждаше да събере нещата.

— Вратата беше отворена — заекна тя. — Къде беше? За какво ти е всичко това?

Той затръшна вратата вбесен. После, с присвити и зли очи, я зашлеви и закрещя:

— Шпионираща кучка!

След което тръгна към банята и заключи вратата.

Тя беше слисана. Лицето й беше пламнало там, където я беше ударил. Тя се наведе до ключалката и надникна през нея. Той си слагаше инжекция. Тя изтича в леглото уплашена.

На сутринта той беше очарователен и весел, като че ли нищо не се беше случило.

Сънди откри кой беше неговият лекар и отиде да се види с него. Лекарят беше по-шокиран и от нея. Паоло никога не беше съветван сам да си предписва лекарства. Те заедно обмислиха как да го хванат.

През следващия следобед Сънди излезе, само за да се върне веднага с доктора, който чакаше долу, както се бяха уговорили. Те уловиха Паоло в банята при отворена врата, да си слага инжекция в крака.

До известна степен той изглеждаше облекчен задето са го хванали. Правеше си до пет интравенозни инжекции на ден плюс солидна доза сънотворни, за да се успокои.( Лекарството, което вземаше, беше метадин. Към него след време можеше да се стигне до същото пристрастяване като към хероина.

Лекарят веднага го изпрати в частна клиника и там за първи път Сънди се срещна с мъжа, за когото се беше венчала. Той лежеше в леглото ден след ден, с изцъклен и празен поглед, говореше едва-едва, съвсем безучастен.

Тя идваше да го вижда всеки ден и след няколко седмици той й се примоли да го измъкне, да го заведе в къщи. Той я убеждаваше, че е напълно излекуван.

Лекарят каза не, било твърде рано. Но тя изпитваше съжаление към него, като го гледаше как само лежи. Беше убедена, че в къщи ще си бъде както преди.

Тя убеди лекаря да го пусне и за два дни в къщи той се възстанови като по чудо. Беше същият очарователен и уверен мъж.

Разбира се, беше се върнал към наркотиците.

Следващите две години бяха истински кошмар. Тя се превърна в негова медицинска сестра, враг, шпионин, мисионер и надзирател. А той минаваше от лекар на лекар, от болница в частна клиника, с интервали в къщи — по общо мнение излекуван. Но тя винаги откриваше истината и той се връщаше при друг лекар.

Превърна се в посетителка, в болногледачка. Трябваше и да работи колкото се може повече, защото изведнъж парите свършиха, а семейството му не желаеше да се забърква в това.

Краят дойде една сутрин, когато тя се събуди разтревожена. Паоло си беше вкъщи от една седмица, спрял с наркотиците, просто си лежеше в кревата, вторачен в тавана, някога хубавото му лице беше небръснато и изпито. Сега той не беше до нея.

Тя изтича първо в банята. Вратата беше заключена. Тя почука и го извика по име, но не получи отговор. Погледна през ключалката — той лежеше на пода съвсем неподвижен.

Обхваната от паника, тя извика лекаря и те двамата изкъртиха вратата.

Паоло беше мъртъв. Починал от свръхдоза.

При следствието заявиха, че смъртта е била инцидентна. Сънди не беше убедена в това.

Тя изтърпя клюките за няколко седмици, после се появи възможността да замине за Холивуд и тя сграбчи шанса.

Рим вече не й харесваше.

— Виж, наистина мисля, че трябва да отидеш на това парти на Джек — каза Кери за втори път.

Сънди се взираше през прозореца, сгушила малкото си кученце.

Знаеш ли, че съпругът ми се самоуби? — попита тя.

— Какво? — погледна я Кери удивено.

Никога не бяха обсъждали живота на Сънди преди това, въпреки че Кери знаеше всичко за него от вестниците.

— Да — кимна замислено Сънди. — Как ли би се вързало това с изграждането на голямата ми реклама?

— Виж, сладур — Кери постави леко ръка на рамото й. — Знам за миналото ти и то си е точно такова — минало. Не е нормално за теб да се затваряш тук. Ти си хубаво момиче, трябва да излизаш и да се забавляваш. А и освен това за твоята реклама би било хубаво да те виждат. Нека просто да започнем с партито на Джек, а?

— Мисля, че си права — каза Сънди. — О’кей, ще ида.

— Чудесно! Добро момиче. А сега какво ще облечеш, за да ги сразиш?