Грешниците

39.

Пресконференцията на Сънди мина гладко. Тя парираше въпросите за нея и Стив Магнъм с чар и такт.

Кери беше решила, че най-добрия начин да представят Сънди на пресата щеше да е на един коктейл, където можеше спокойно да се разхожда между репортерите. Тя беше сензацията на деня. Само заради силата на филма на Джак Милан, тя получаваше огромна купчина писма от почитатели.

Кери трябваше да обсъди с нея няколко стабилни предложения. Щеше да е умен ход да се задържи подписването на каквото и да било, докато не се разнесе мълвата. Сега Сънди можеше да избира.

— Какво ще кажете за вас и Клод Юсан? — попита разтропана репортерка.

Сънди се усмихна. Тя искаше да каже: „Ние сме влюбени и се надявам, че винаги ще бъдем заедно“, но Кери я беше предупредила да не казва нищо за него, освен изтърканата фраза, че са просто добри приятели.

— Ние сме просто приятели — каза тя неубедително.

— Но нали вие бяхте в Южна Америка с него и неговия син? — настояваше момичето.

— Е, да — тя беше учудена, предполагаше се, че никой не би трябвало да знае за това.

— Вярно ли е, че се развежда с жена си?

— Не знам. Така ли е?

— Мислех, че ако някой нае, това сте вие.

Гласът на момичето беше саркастичен. Тя не обичаше актрисите. Самата тя някога беше актриса и се провали.

— Извинете ме — каза Сънди учтиво. — Имат нужда от мен за снимка.

— Само още един въпрос преди да си отидете. Бихте ли могли да обичате мъж като Клод Юсан? Той не е просто друг Стив Магнъм с френски акцент?

Сънди премигна.

— Ще трябва да ме извините — и тя се отдалечи.

По-късно имаше вечеря в къщата на Маршъл. Бяха само тримата и обсъждаха различните предложения.

— Не искам да вземам каквито и да е решения, докато не говоря с Клод — заяви Сънди.

Кери сви рамене.

— Добре. Но лично моето мнение е, че трябва да приемем новия филм на Милан. В края на краищата ролята е равностойна и сценарият — прекрасен. После можем да продължим с филм на Констабл, той е такъв великолепен режисьор.

Сънди кимна. Нито едно от предложенията не я вълнуваше особено. Всички те изискваха от нея да изглежда фантастично, а и парите бяха добри, но беше ли твърде много да се очаква, че нейната роля би могла да изисква някакво актьорско майсторство?

— Знаеш, че индустрията е в шантаво състояние — каза Маршъл. — Почти никой не работи, здравата се е закучило. Ти като че ли си златното момиче за момента. Радвай се на това, скъпа, докато можеш.

Сънди стана, за да си тръгне.

— Не забравяй пробните снимки и тестовете за Рим в десет утре — напомни й Кери. — Ще дойде да те вземе кола в девет. Между другото, кога пристига Клод?

— В края на седмицата. Трябваше да ми се обади, но предполагам, че е бил твърде зает. Той работи толкова здраво, че понякога забравя да яде.

Кери и Маршъл размениха погледи.

На следващия ден разтропаното момиче репортер написа в своята широко популярна клюкарска рубрика: „Сънди Симънс е красивата нова секс богиня на нашия град, който вечно търси фалшив блясък. Срещнах се с нея снощи и тя ми довери — като размахваше изкуствени мигли дълги един фут и отмяташе водопада си от кестеняви коси — че доколкото това засяга нея, набеденият за новата любов на нейния живот, прословутият френски филмов режисьор Клод Юсан е просто още един Стив Магнъм с френски акцент. Нашият Стив, както можете да си спомните, е последният годеник на изгряващата мис Симънс. Това хубаво момиче с тяло на Ракел Уелч и фрази ала Мики Маус май ще стигне далеч.“

Сънди беше смаяна. Ами ако Клод го види? Това я правеше да изглежда празноглава малка глупачка.

Тя се нахвърли върху Кери:

— Повече никакви партита за пресата. Не ми пука дали изобщо моето име ще се появи отново в клюкарската рубрика. Няма да говоря вече с нито една от тези мръсни злобни жени!

— Чудесно — успокои я Кери. — Но не всички са такива. Не е толкова ужасно. Хората просто помнят, че са видели твоето име, а не казаното за теб.

— Така мислиш ти — отговори Сънди кратко — аз винаги помня това, което чета и все пак, как мислиш, че ще се почувства Клод?

— Клод дори няма да го види, освен ако ти не му го покажеш.

Тази вечер Сънди вечеря с Бранч. Той я заведе в техния любим ресторант за здравословна храна. Когато стигнаха до кафето, Макс Торп се появи, пълничък и червендалест, с изрусената си на кичури коса. Той поздрави Сънди топло и се присъедини към тях.

— Казах ти, че ще наминем у вас по-късно — каза Бранч сърдито.

— Знам, знам, но нямах търпение да видя красивата Сънди Симънс — каза Макс ентусиазирано. Воднистите му очи бързо огледаха мястото и се спряха на Бранч: — Нямаш нищо против, нали?

Стиснал устни, Бранч поклати глава.

— Той се справя много добре — каза Макс като потупа Сънди по ръката.

— Да, знам — усмихна се тя — мисля, че телевизионните серии с него ще бъдат чудесни.

— Той каза ли ти, че се мести при мен? Толкова е глупаво от негова страна да дава всички тези пари за хотел, след като имам голяма къща — Макс премести ръката си от Сънди на Бранч, където тя се задържа — понякога човек се чувства толкова самотен; хубаво е да има компания.

Бранч погледна жално към Сънди. Тя почувства напрежението между двамата мъже и престорено се прозя.

— Извинявам се на всички, но мисля, че е време да тръгвам. Утре рано имам разговор.

— Не ми харесва това, че ще се върнеш сама на брега — измърмори Бранч. — Този град е пълен с откачалки.

— Не бъди глупав. Имам напълно сигурен форд, който съм взела под наем, пълен е с бензин, ще затворя всички прозорци и ще заключа всички врати.

Бранч изсумтя и поиска сметката, която Макс плати.

Всички тръгнаха към паркинга, където Бранч потегли с Макс в неговия бял ролс ройс, а Сънди към брега в нейния светлосин форд. Тя караше бързо, като се придържаше към средната лента и не се оглеждаше наоколо, когато спираше на светофарите. Ако се озърташ наляво-наясно беше много вероятно да срещнеш някой мъжки поглед и той да приеме това за незабавна покана. Лос Анджелис беше от тези градове, където жените, особено тези, които изглеждаха като Сънди Симънс, рядко караха сами през нощта.

Клод не се беше обадил и тя се притесняваше за него. Тя дори не знаеше със сигурност кой ден ще пристигне. Тя мислеше за Бранч и Макс, Кери и Маршъл.

Тя не забеляза старя сив буик, който я следваше с морен покрит с кал и шофьор, който се прикриваше зад тежки тъмни очила.

Беше твърде заета с мислите си, затова не забеляза нищо. Дори когато зави по пустия път покрай брега и старият сив буик беше точно зад нея.