Грешниците

41.

Клод Юсан пристигна в града и отседна в Бевърли хилс хотел.

Сънди разбра за това, като го прочете в Холивуд рипортър.

Беше бясна и веднага позвъни на Кери от снимачната площадка.

— Можеш ли да излезеш да обядваме? — попита тя. — Имам нужда от съвета ти.

— Разбира се, ще бъда там в дванадесет — Кери затвори телефона замислено. Тя също беше прочела новините.

Тази сутрин режисьорът трябваше да бъде много търпелив със Сънди. Тя фъфлеше репликите, млъкваше, няколко пъти прекъсна ненавреме други актьори. Просто като че ли не беше тя.

Кери беше първа в ресторанта към студиото. Тя пушеше цигара и си мислеше какво да каже.

Сънди нахълта след петнадесет минути. Беше завита в розова копринена домашна дреха, дългите й почернели крака привлякоха всеобщо внимание. Тя се тръшна, поръча портокалов сок и салата с яйце и след това каза:

— Просто не мога да разбера, много е странно. Обадих се в хотела, но ми отговориха, че е наредил да не го безпокоят. Кери, не става въпрос за мен, но при мен е неговото дете! Не ми се обади нито веднъж, откакто си тръгнах от Рио. Това беше преди две седмици.

— Успокой се — за първи път Кери виждаше Сънди да избухва. — Просто се отпусни и аз ще ти изложа фактите.

— Какви факти?

— Той е пристигнал вчера сутринта с жена си. Очевидно е зает с подбора на артисти и по цял ден провежда интервюта. Трима клиенти на Маршъл имат срещи днес с него. Както знаеш, филмът му трябва да започне след три седмици, а той все още няма звезда.

Сънди прехапа устни.

— Жена му? Но аз си мислех, че те са разделени, че се развеждат…

— Той ли ти каза това?

— Не, просто така си мислех. Той никога не говори за нея, освен за да каже, че тя не иска Жан-Пиер. Просто не мога да повярвам, че са заедно. Защо не ми телефонира, да ми обясни?

— Не исках да ти разрушавам въздушната кула, ти изглеждаше толкова щастлива. Той наистина е подло копеле. Има ужасна репутация и честно казано бях изненадана, когато ти се хвана с него.

— Ти винаги мислиш най-лошото за хората. Клод е красив чувствителен мъж — но дори в момента, когато го казваше, думите звучаха фалшиво.

Клод беше груб, непоносим копелдак, но тя го обичаше.

— Тогава защо не ти се обади?

— Трябва да има някаква причина. Сигурна съм, че има някакво просто логично обяснение. Може би, като се върна в къщи ще го намеря да си играе с Жан-Пиер на плажа.

Тя клъвна от яйчената салата.

— Как върви филмът? — попита Кери. — Мисля, че мога да прекарам известно време утре сутринта на площадката.

— О’кей. Между другото получих още от тези гадни писма, за които ти говорих. Три през тази седмица — и който и да е, той ми знае адреса. Не ми харесва, Кери.

— Казах ти, късай ги и не им обръщай внимание. Може и да е приятелски настроеният млекар. Тези откачалки никога не правят нищо. В офиса за теб пристига цяла купчина мръсотии.

— Но това е същият човек, който ми пишеше и в Шато, мисля, че трябва…

— Здравей, Кери — Чарли Брик спря до масата. — Къде е Маршъл?

— Не сме непрекъснато заедно, знаеш. Мисля, че се поти в офиса. Чарли, познаваш ли Сънди Симънс?

— Ъ, да — той й се усмихна; след това си спомни, че тя беше приятелка на Динди и усмивката му замръзна.

— Промъкнах се на вашата площадка онзи ден — каза Сънди — бяхте великолепен. Когато бях хлапе ви бях почитателка, всъщност още съм.

Защо винаги звучи така тъпо, когато се възхищаваш от някого?

Боже всемогъщи! Целият му живот ли ще бъде изпълнен от тъпи намеци за годините му? Кога е била хлапе?! Той снимаше филми едва от десет години.

— Благодаря ви. Заповядайте пак. Ще ви черпя едно кафе.

— С удоволствие. Веднага щом имам почивка ще дойда.

— Много е привлекателен с този свой смешен английски маниер — забеляза Кери, когато той напусна. — Когато играе себе си е страхотен. Наистина харесвам този вид фин чар. Маршъл също го притежава. Мисля, че всъщност вече можем да се оженим. Той успя да ме убеди.

— Това е чудесно. Нищо не си ми казала.

— Защо трябва да ти казвам? Имаш си достатъчно проблеми. Както и да е, взех съдбоносното решение и сега трябва да посоча деня. Майка и ще ме убие!

Сънди приключи снимките рано. Режисьорът я предупреди да си отиде в къщи и добре да се наспи.

Тя мина два пъти с колата покрай Бевърли Хилс хотел, като се чудеше дали да не влезе. Знаеше, че това не беше подходящият начин да подходи с Клод, но отчаяно й се искаше нещата да се уредят добре.

Разстроена тя подкара към Малибу. Жан-Пиер играеше на плажа с Катя, младо мексиканско момиче, което беше наела да се грижи за него. Мистър Юсан не се беше обаждал.

Джек Милан пристигна в шест за по едно питие, най-младото му дете, Виктория, беше с него. Той притежаваше къща наблизо на плажа и се беше обадил на Сънди, за да попита дали може да говори с нея.

Радвам се да те видя. Онзи ден говорих с Ели, че трябва да те поканим на вечеря — каза той.

Тя се усмихна:

— Какво ще пиеш?

— Скоч с лед — той обиколи малката къща. — Хубаво местенце си имаш тук, много е уютно.

— Харесва и.

— Да, знаеш ли, току-що открих, че имаш дете. Знаеш как да пазиш тайна.

— Не е мое. Бих желала да е. Просто един приятел ме помоли да се грижи за него.

— Разбира се — каза Джек невярващо. — Срамота е това, за теб и Стив, бяхте страшна двойка. Аз се поздравявах, че съм изиграл ролята на Купидон.

Тя се усмихна отново и се чуди какво иска той. Беше сигурна, че не е посещение на вежливост. Телефонът иззвъня и тя го вдигна автоматично.

— Искам да те чукам — прошепна глас. — Иска да…

Тя бързо тресна слушалката.

— О, Боже!

Денят стана прекалено тежък и тя избухна в сълзи.

— Хей, мила, какво има? — Джек беше притеснен.

— Джек, моля те, върви си. Просто съм уморена, много ми се насъбра. Моля те, разбери се.

Детето я наблюдаваше с нескрит интерес.

Джек стана послушно.

— Сигурна ли си, че не мога да ти помогна с нещо?

— Нищо. Съжалявам наистина. Извини ме.

— Ако обещаеш да вечеряш с нас следващата седмица. Ели ще ти се обади.

— Ще бъде чудесно.

Той си тръгна и тя се обади в Бевърли Хилс хотел, но мистър Юсан отсъстваше, така че тя си остави името и си легна.

Отвън един стар сив буик бавно преминаваше покрай къщата.