Грешниците

8.

Чарли се върна в хотела си малко след три. Натали Алън го чакаше във фоайето.

— Съжалявам, скъпа — каза той. — Знаеш какъв е Слона по обед, това е като среща със Справедливостта. Да се качваме.

Натали беше ходила на фризьор и нейната къса тъмна коса обгръщаше главата й като кепе. Беше облечена в жълт ленен костюм и Чарли не можеше да не си помисли колко беше привлекателна. Клей беше щастлив човек.

— Сигурно имаш купища неща за опаковане преди тръгването — отбеляза тя.

— Не съвсем. Уреден съм. Джордж ще опакова всичко.

— О, да, надеждният Джордж. Ще го вземеш ли със себе си?

— Разбира се. Не знам какво бих правил без него.

— Лорна не го хареса, да знаеш.

— Така ли?

Той изглеждаше изненадан. Какво имаше за нехаресване у Джордж? А Лорна никога не му беше споменавала, че не харесва Джордж.

— Да, тя ревнуваше. Искам да кажа, че ти е повече като приятел, отколкото като прислужник.

Той потрепера при думата прислужник. Не я харесваше. Доколкото го засягаше, Джордж работеше за него, защото искаше, а не защото трябваше.

— Искаш ли чай, питие или нещо друго?

Бяха в апартамента, където Натали свали сакото си и седна на дивана.

— Мисля, че питие. Перно с цели буци лед — тя се облегна. — Знаеш ли, че за първи път сме сами от онова парти?

Той не си даваше сметка за този факт, но мислеше с известно смущение за това. Клей и Натали се бяха сдърпали и Клей си беше отишъл бесен. После Чарли се беше опитал да я успокои и накрая я беше целунал. За щастие Клей се беше върнал, но Чарли се чувстваше зле от цялата тази история. Не се навърташ наоколо да сграбчваш съпругите на другите хора, особено на най-добрите си приятели.

— Съжалявам за онази вечер — каза той. — Нека просто да го забравим. Бях пиян, както и ти.

Тя се усмихна със стиснати устни.

— Но аз не искам да го забравям. Беше ми приятно, а на теб?

— Разбира се, че ми беше. Но нали знаеш, скъпа, малко е сложничко. Клей е мой приятел и аз искам да си остане такъв.

Чарли беше объркан от насоката на разговора. Мислеше, че Натали ще говори за Борна.

— Клей е лайно — каза Натали твърдо. — Въшливо, егоистично лайно! Знам всичко за малките момичета, които чука. Защо да не се позабавлявам и аз? Ти ме харесваш, нали, Чарли? Е, разбира се, знам, че е така.

Тя стана бавно и тръгна към него.

Той отстъпи ловко.

Тя обви врата му с ръце и започна да го целува.

Как, по дяволите, да се отърве от това?

— Винаги съм те харесвала — шепнеше тя — Лорна въобще не ти подхождаше. Винаги съм чувствала, че има нещо между нас — нещо особено, а ти?

Телефонът иззвъня и той с облекчение се освободи от нея, за да отиде да го вдигне.

Беше Джордж, който се обаждаше от фоайето.

— Мислех си, че ако не ви трябвам, за час мога да се отбия до Хейуърд’с и да взема костюмите ви.

— Какво, сега ли? — каза Чарли високо и с раздразнение.

— Не трябва, просто си помислих…

— О, Боже. Добре. Предполагам, че ще трябва. Веднага слизам.

Той затвори на слисания Джордж.

— Какво има? — попита Натали.

— Работа. Някаква шибана среща, за която бях забравил. Жалко, скъпа, каква тъпотия.

— Да почакам ли?

— Господ знае колко ще продължи, по-добре недей.

Тя въздъхна.

— Този, който е измислил телефона, е трябвало да го застрелят.

— Права си.

Той й помогна да си облече сакото и я избута до вратата.

— А с нас — каза Натали. — Какво ще стане?

— Ще измислим нещо — отговори той, като си отбеляза наум, че никога не трябва да остава насаме с Натали Алън.

— Довиждане, скъпи — тя го целуна. — Не забравяй, ще бъдем в Холивуд две седмици след теб. Чакай ме.

Той кимна. Очарователно! В края на краищата Клей не беше толкова щастлив.

На летището Чарли беше друсан. Беше вцепенен от мисълта за летенето и можа само да се качи на самолета, съвсем намотан. Преди да тръгне за летището беше изпушил две дози и сега самолетът му изглеждаше като красива голяма птица, готова да го приеме. Той се усмихна любезно на фотографите, като правеше смешни физиономии за тях и размахваше очилата си с рогови рамки във въздуха.

Джордж му изсъска:

— Нали знаете, че не харесвате снимките си с очила.

— О, да, много, много действително — отговори Чарли с най-добрата си индианска интонация.

— Чао, Чарли, успех — извика един от фотографите.

Една красива стюардеса дойде да ги придружи до фоайето на ВИП.

— Излитаме след десет минути — каза тя. — Да ви донеса ли питие?

Той кимна:

— Двоен скоч, скъпа.

Имаше нужда от това.

Щом се отдели от земята, той изпадна в дълбок сън.