Най-дългото пътуване

19. Люк

Понеже до началото на състезанията оставаше по-малко от месец, а София беше в Ню Джърси, започна да тренира по-усилено. В дните преди Коледа удължаваше ездата на механичния бик с по пет минути дневно и добави упражнения за сила в програмата си. Не обичаше да вдига тежести, но независимо от работата в ранчото — която напоследък включваше главно продажба на коледни елхи — на всеки час правеше по петдесет набирания. Накрая добави и коремни преси. Вечер се строполяваше в леглото и заспиваше за секунди.

Въпреки изтощението усещаше как постепенно уменията му се възвръщат. Балансът му се подобряваше, инстинктите му се обостряха. През четирите дни след Коледа отиваше с пикапа в Хендерсън Каунти и яздеше живи бикове. Негов познат имаше тренировъчна база там и макар биковете да не бяха първокласни, упражненията с тях бяха по-полезни. Живите бикове бяха непредсказуеми и макар да носеше каска и предпазно яке, преди езда се чувстваше напрегнат, както през октомври в Маклийнсвил.

Натоварваше тялото си до краен предел. Състезанията започваха в средата на януари, а той се нуждаеше от силен старт — да печели или да се класира възможно най-добре, за да събере достатъчно точки за големия турнир през март. През юни щеше да е твърде късно.

Майка му виждаше какво прави и постепенно отново се отдръпна. Не криеше гнева си, но изглеждаше и тъжна и на Люк често му се приискваше София да е тук, за да разведри атмосферата. Всъщност само искаше София да е тук. Без нея Бъдни вечер и Коледа отминаха почти незабелязано. Отби се в къщата на майка си следобед, но напрежението помежду им беше осезаемо.

Радваше се поне, че продажбата на коледните елхи е приключила. Справиха се прилично, но другата работа в ранчото изоставаше, а времето не им помагаше. Списъкът със задачи на Люк нарастваше и това го тревожеше, защото знаеше, че през следващата година ще пътува много. Отсъствието му щеше да затрудни още повече майка му.

Освен ако не започнеше да печели веднага, разбира се.

Винаги стигаше дотук. Въпреки добрата печалба от продажбата на коледните дръвчета, която майка му използва да купи четиринайсет животни за стадото, приходите от фермата не бяха достатъчни да покрият плащанията им.

С тази мисъл Люк се отправяше към плевнята, броейки дните до новогодишната нощ, когато най-сетне щеше да види София отново.

Тръгна рано сутринта и пристигна в Ню Джърси няколко минути преди пладне. Прекара следобеда с родителите и сестрите на София, а после и двамата предпочетоха да си спестят блъсканицата сред хорското гъмжило по Таймс Скуеър. Вечеряха спокойно в непретенциозен тайландски ресторант и отидоха в хотела на Люк.

След полунощ София лежеше по корем в леглото, а той чертаеше малки кръгове по гърба й.

— Спри — каза му тя. — Няма да постигнеш своето.

— Кое?

— Вече ти обясних, че не мога да остана. Имам вечерен час.

— На двайсет и една си — напомни й той.

— Но съм в къщата на родителите си, а те държат на правилата. Достатъчно е, че благоволиха да ми позволят да остана до два. Обикновено настояват да се прибера до един.

— Какво ще стане, ако останеш?

— Ще си помислят, че съм спала с теб.

— Но ти наистина спиш с мен.

Тя се извърна да го погледне.

— Не е необходимо да научават. И не възнамерявам да го демонстрирам.

— Но аз дойдох само за една нощ. Утре следобед си тръгвам.

— Знам, но правилата са си правила. Нали не искаш родителите ми да те гледат накриво? Харесаха те. Сестрите ми обаче останаха разочаровани, че си без шапка.

— Исках да се слея с местните.

— О, успя! Особено когато започна да разказваш за изложението на прасенцата. Реагираха също като мен, щом разбраха, че продаваш горките животинчета да ги заколят, след като си ги отгледал като домашни любимци.

— Смятах да ти благодаря, че повдигна темата.

— Няма защо — кимна София с лукаво изражение. — Забеляза ли как те гледаше Далена? Очите й направо щяха да изскочат, докато те слушаше. Как е майка ти между другото?

— Добре е.

— Значи още ти се сърди?

— И така може да се каже.

— Ще ти прости.

— Надявам се.

Той се наведе и я целуна. Тя отвърна на целувката, но ръцете й се спряха на гърдите му и нежно го отблъснаха.

— Целувай ме колкото щеш, но така или иначе ще се наложи да ме закараш вкъщи.

— Няма ли начин да ме вмъкнеш в стаята си?

— Не може. Сестра ми е там.

— Ако знаех, че няма да останеш при мен, едва ли щях да бия толкова път.

— Не ти вярвам.

Той се засмя, но бързо възвърна сериозното си изражение.

— Липсваше ми — повтори.

— Знам. И ти ми липсваше. — Тя го докосна по лицето. — Но за съжаление трябва да се обличаме. И не забравяй, че утре си поканен на обяд.

Когато се върна в Северна Каролина, Люк започна да тренира още по-усилено. До първото състезание оставаха по-малко от две седмици. През двата дни в Ню Джърси бе успял да си отпочине и се чувстваше добре. Единственият проблем бе времето, мразовито като в Ню Джърси. Всеки ден тръгваше към плевнята, представяйки си с ужас колко е студено вътре.

Тъкмо бе запалил лампите и загряваше за първата езда, когато чу вратата да се отваря. Обърна се и видя как майка му прекрачва прага, облечена в дебело яке като него.

— Здрасти, мамо — поздрави я изненадано.

— Здрасти — кимна тя. — Ходих в къщата ти, но не те намерих там. Досетих се, че си тук.

Той не отговори. Майка му стъпи върху дунапреновата арена, потъвайки при всяка крачка, и застана от другата страна на бика. Неочаквано протегна ръка и го погали.

— Помня как баща ти го донесе у дома — каза. — Бяха на мода по онова време. Хората искаха да ги яздят заради онзи стар филм с Джон Траволта. Имаше ги в почти всички кънтри барове. Интересът обаче премина след година-две. Щяха да затварят един бар и баща ти купи бика им. Не плати много, но тогава не можехме да си позволим и толкова. Ядосах му се. Беше в Айова, Канзас или там някъде. Върна се чак дотук да го остави и веднага пое за поредното родео в Тексас. Когато се прибра, разбра, че бикът не работи. Наложи се да го разглоби на части и му отне почти цяла година да го настрои да работи така, както иска. После се роди ти и той престана да се състезава. Бикът стоеше в плевнята и събираше прах, докато не те качи върху него. Май беше на две години. Вбесих се, макар че бикът се движеше съвсем леко. Някак си разбрах, че ще тръгнеш по стъпките на баща си. Не исках да яздиш, смятах, че това е безумен начин да си изкарваш прехраната.

В гласа й се долавяше необичайна горчивина.

— Защо не каза нищо?

— Какво да кажа? Ти беше обсебен от ездата като баща си. На пет години една крава те хвърли от гърба си и ти си счупи ръката. Но не се разколеба. Ядосваше се само, че няколко месеца няма да яздиш. Какво можех да направя? — Тя не дочака да й отговори, въздъхна и продължи: — Дълго се надявах да се откажеш. Сигурно съм единствената майка на света, молила се тийнейджърът й да се заинтересува от автомобили, момичета или музика. Напразно…

— И тези неща ми харесваха.

— Вероятно. Но ездата беше твоят живот. Единствената ти страст. Само за това мечтаеше и… — Тя затвори очи и след миг пак го погледна. — Имаше дарба да станеш звезда. Колкото и да кипях от гняв, разбирах, че притежаваш способности, желание и мотивация да се наредиш сред най-добрите в света. И се гордеех с теб. Но сърцето ми се свиваше. Не защото смятах, че няма да успееш, а защото знаех, че си готов да рискуваш всичко, за да постигнеш мечтата си. Гледах как се нараняваш, но не се отказваш. — Тя пристъпи от крак на крак. — Не забравяй, че винаги ще си останеш мое дете, детето, което прегърнах в онзи ден, когато се роди.

Люк замълча, обзет от познатия срам.

— Кажи ми — погледна го изпитателно майка му, — нима не можеш да живееш без това? Все още ли изпитваш същото желание да си най-добрият?

Той се втренчи в ботушите си. След малко вдигна глава и призна неохотно:

— Не.

— Така и предполагах.

— Мамо…

— Знам защо го правиш. Както ти знаеш защо не искам да го правиш. Ти си ми син, но не мога да те спра. Знам и това.

Той си пое дълбоко дъх, доловил умората в гласа й. Примирението я обвиваше като дрипава мантия.

— Защо дойде тук, мамо? — попита я тихо. — Не за да ми кажеш това, нали?

Тя се усмихна тъжно.

— Дойдох да се уверя, че си добре. И да те питам как ти се стори престоят в Ню Джърси?

Не беше само това, той го усещаше, но й отговори:

— Добре. Но беше много кратък. Имам чувството, че повече време прекарах в пикапа, отколкото със София.

— Сигурно е така — съгласи се тя. — А семейството й?

— Мили хора. Сплотено семейство. На масата беше весело.

Тя кимна.

— Добре. — Скръсти ръце. — А София?

— Прекрасна е.

— Виждам как я гледаш.

— И?

— Ясно е какво изпитваш към нея.

— И? — повтори той.

— София е чудесно момиче. Радвам се, че я опознах. Мислиш ли, че имате бъдеще?

Той пристъпи от крак на крак.

— Надявам се.

Майка му го погледна сериозно.

— Тогава трябва да й кажеш.

— Вече съм й казал.

— Не — поклати глава майка му. — Да й кажеш.

— Какво?

— Какво ни предупреди лекарят — отвърна тя. — Да й кажеш, че ако продължиш да яздиш, най-вероятно няма да доживееш края на годината.